Стоянуффф

За такава порода хора, които изобретяват възможно най-идиотския начин да ликвидират себе си, са измислени наградите "Дарвин". Преди години в Щатите един мъж решил да види какво ще му се случи, ако си пъхне главата в микровълнова печка на програма "размразяване". Друг изгорял, затрупан в мазето на дървената си къща, тъй като решил, че е по-лесно вместо с метла, да почисти паяжините с ацетиленова горелка. Има и цяло семейство: някой си Пол Щилер и съпругата му Бони се взривили със запалена шашка динамит, която се опитвали да хвърлят в движение от колата си, забравяйки да свалят прозореца.

Представители на така наречения български политически елит един ден също могат да участват в раздаването на наградите "Дарвин". Ако се одобри раздел за политическо самоубийство по най-мъчителния и глупав начин, там трябва да попадне една цяла партия - СДС. Отделни нейни членове също й помагат това да се случи, но може и да вземат отличието преди нея. Думата ми е за Петър Стоянов, който с внезапното си активизиране през миналата седмица ускорява както дарвинизацията на СДС, така и своята собствена...

Да припомним. В четвъртък бившият президент отиде на среща между Надежда Михайлова и организации на репресираните, която използва като формален повод, за да каже, че Иван Костов бавно убива СДС. В петък се появи в сутрешния блок на Би Ти Ви, където патетично обяви: "Първо искам да се извиня на всички онези повече от два милиона привърженици на синята идея, че стигнахме дотук. Защото в последната седмица-две се случиха и се случват важни за България неща.(...) Но в СДС през последните седмици ние говорим за: какво е казал Иван Костов на срещата си в Пловдив по отношение на Надежда Михайлова, какво е отговорила Надежда Михайлова, какво е казал Иван Костов по отношение бъдещето на СДС, какво е отговорила Надежда Михайлова на това, което е казал Иван Костов. Това е изключително срамно, защото в крайна сметка СДС е извън "тал вега" на всичко онова голямо и важно, което се случва в България." В събота Петър Стоянов участва и в предаването "На четири очи" по Нова телевизия, където (както казваше Швейк: "Военната служба е ужасна, но за сметка на това продължителна"), обясни същите неща, но за сметка на това цял час. Там впрочем той с огромно закъснение отбеляза, че приватизацията, която извършвал отскоро пак любимият му СДС, трябвало да бъде честна и прозрачна (а защо е мълчал толкова дълго или има защо?) и че като президент бил за лустрация, но много по-сурова от предложената от СДС (а да помните как Стоянов беше привикван в парламента само и само да пусне закона, който тогава смяташе за репресивен?!).


Резултатът от цялото това приказване далеч няма да е политическото реанимиране на Петър Стоянов. Медийният щурм на бившия президент няма да влее и повече сили в омаломощената синя партия. Напротив, ще се случи тъкмо обратното и това е толкова ясно, колкото и че ако си сложиш главата в микровълнова печка, едва ли ще станеш по-умен. Наистина любопитно е само и единствено това до каква степен самият Стоянов е изгубил (или пък никога не е имал?) реална представа за собствената си тежест и политически възможности.

Във форума на Медиапул неотдавна имаше мнение на читател, според когото българинът бил като златната рибка - понеже тя помнела само седем секунди, а обикаляла аквариума за осем, при всеки следващ кръг й било все интересно и ново. Това до голяма степен обяснява защо три дни българинът говори за яхтения скандал, после още три дни си приказва за петролните долари на БСП, а сетне изведнъж се прехвърля на имотните придобивки на Церовски и компания. Все му е интересно, все му е ново. И толкова. По отношение на политическата биография на Петър Стоянов обаче никога няма да бъдат забравени няколко подробности, които, меко казано, не би трябвало да му дават правото да раздава присъди и да дава морални оценки за СДС.

Ако има някой, който да се извинява на "всички онези повече от два милиона привърженици на синята идея", това не е Костов или поне не е само той. Един от хората, които трябва да го направят, се казва Петър Стоянов. Но не защото Костов си прави нова партия, че бил казал нещо си в Пловдив и че Надежда Михайлова била отговаряла на това, което бил казал Костов. Дори и на две, на три да преговорим материала, ще видим, че точно Петър Стоянов има за какво да иска прошка. ТОЙ Е. Защото...

... в самото навечерие на парламентарните избори през 2001 г. обяви кандидатурата си за втори мандат като независима.

... веднага след изборната загуба на СДС сравни привържениците на синята идея с "разбитите авари", които следвало да помагат на хан Крум да управлява.

... по потайна доба в президентството изключително унизително очакваше Симеон да се появи като влъхва, за да му даде подкрепата си, а именно хората от СДС в предизборния му щаб бяха натикани на задните редици.

... точно преди втория тур на президентските избори излезе с плакат не със своя образ и със своето обръщение, а с образа и обръщението на Симеон от 6 април 2001 г.

... в продължение на две години след това не предложи нито един проект, нито една смислена идея за бъдещето на СДС и за бъдещето на България.

... по време на местните избори не друг, а той обяви, че "една победа на Софиянски минава през трупа на СДС", а сега повтаря тезите на същия Софиянски за "коалиране с ВСИЧКИ партии в дясното пространство" (интересно дали Костовата влиза в това "всички" и защо, когато Софиянски напускаше СДС, Стоянов не плака, че кметът бавно убива синята идея).

Да продължаваме ли? Няма нужда. И това е достатъчно да се разбере защо Петър Стоянов изгуби президентските избори, макар и със старателно отглеждания рейтинг от 78%. Достатъчно е да се разбере и друго - защо не е в състояние да събере около себе си и една десета от публиката, пред която Костов бил казвал нещо си в Пловдив. И това всъщност му е болката. Тук именно е причината бившият президент в движение да се качва на синия влак, където е видял много празни купета. Стоянов вероятно най-сериозно си вярва, че ето сега, без пречката Костов, му се отварят нови възможности. Само че греши. И сигурно единствено той не го разбира. Въпрос на способности.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK