Алаааф! Хелау!

С горните възгласи хората край Рейн посрещат карнавала, който днес навлиза в горещата си фаза. За туристите това е една от големите атракции на Кьолн, Дюселдорф и Бон, за местните - направо купонът на годината. Разбира се, карнавалът има и противници, които недоволстват заради затворените улици, шумотевицата до зори и тълпите костюмирани веселяци, почерпени с бира. Но не е само това. Доста стряскащо е внезапното преобразяване на хората, които по часовник събличат деловото си облекло, дисциплината, резервираното отношение към околните и трескавото си трудово усърдие, за да му отпуснат края за тези няколко дни, когато всичко е позволено. Етнографите и антрополозите знаят, че тъкмо това е смисълът на карнавала: да се преобърнат йерархиите, да се отреагира натрупаната за година фрустрация, да се внесе хаос, веселие и безпорядък в разграфения делник. И все пак на човек му става малко тъжно, когато си даде сметка, че дори и това се прави по график, подредено и на специално определените места. Защото изглежда някак си неестествено да бъдеш весел и лекомислен по команда, а не по вътрешен порив. Да не говорим, че за заклетите карнавалисти подготовката за събитието си е тежък и почти целогодишен труд: заседания на карнавални сдружения, изработване на костюми и аксесоари, репетиции на спонтанното веселие, логистична подготовка... Макар че, щом им харесва - нека се забавляват както си знаят, би трябвало да си каже човек.

Така е, стига да я нямаше и скритата страна на карнавала, която също е добре позната на етнографите и антрополозите: разграждайки за седмица установените йерархии и внасяйки хаос в реда, карнавалът всъщност укрепва статуквото и циментира социалните редове. Днес началникът те тупа по рамото, говори ти на "ти" и те залива с бира, утре обаче всеки трябва пак да си знае мястото и да не закъснява за работа въпреки махмурлука. Наистина това изглежда цивилизовано и без съмнение е много полезно за производителността на труда, но в същото време е някак лицемерно. Още повече че доста хора с някаква власт в ръцете по карнавала безболезнено пречистват съвестта си, "слизайки сред народа", а през останалите 360 дни от годината се барикадират зад желязната йерархия и бюрокрацията, без да ги е много грижа от какво собствено се вълнува споменатият "народ". И политиците в Германия по карнавала имат съмнителния навик да се събират на полусериозни конференции, където изговарят неприятните истини за положението в страната, пък после - било каквото било. Казано с две думи: карнавалът е инструмент за поддържане на социалния ред, той е и психологически отдушник в едно общество под вечен трудов стрес, където "топлите връзки" между хората вече са лукс.

Все в този ред на мисли поразително е единодушието, с което коментират карнавала приходящите българи или техни съседи от региона: "Да са живи и здрави да си го празнуват веднъж в годината! При нас карнавалът си е перманентен."

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK