Шансът на Македония е бързата интеграция в НАТО и ЕС

Гибелта на Борис Трайковски ускори с няколко месеца политическите търсения на президентски кандидатури в Македония. Според някои анализатори трагедията над Мостар е на път да тласне основните партии в тази страна към принудителни персонални решения, когато под натиска на непредвидените обстоятелства се налага да се предприемат необичайни рисковани ходове. Тъкмо на фона на аварийната кампания се заговори за вероятността сегашният министър-председател и лидер на социалдемократите Бранко Цървенковски да изостави премиерското кресло и да се опита да стане държавен глава.

Пак в този нестандартен контекст се появиха предположения, че за пръв път от обявяването на независимостта на македонската държава не е изключено албанското население да излезе с обща президентска кандидатура, която да покаже висока степен на консолидация не само около личност, но и около общоалбански искания. Такова е поне предложението на една от албанските партии - за демократичен просперитет (ПДП). Разглеждана като контрапункт на онова, което се случи преди 13 години при гласуването на референдума за независимост - целенасочено бойкотиран от албанците - идеята за обща кандидатура или дори активното участие на албанския фактор при определянето на бъдещия президент на страната отбеляза ново качество на политическия процес в Македония.

Нов елемент би било и излъчването на Бранко Цървенковски като кандидат за президент на СДСМ. Формално причината за подобни промени е в необходимостта изборите за държавен глава да се проведат при извънредни обстоятелства. Съдържателно обаче, разсъжденията отвеждат към друг извод. Македония преди и Македония след подписването на Охридското споразумение от лятото на 2001 г. не е една и съща държава. Гибелта на Трайковски се оказа трагичен лакмус, който не само провери и доказа разликите. Кончината на бившия президент форсира процеси, чиято динамика рано или късно щеше да излезе на повърхността. От една страна - македонските партии все по-активно ще се стремят да се идентифицират с държавността. От друга - албанските формации все по-организирано и с легитимни средства ще разгръщат системата си от искани права, заложена в споразумението от Охрид и опираща до намерения за радикална промяна на конституцията. По тази логика не е трудно да се досетим, че сегашната опозиция в лицето на ВМРО - ДПМНЕ и техните партньори - либералите на Стоян Андов, нямат никакви практически шансове на предстоящите президентски избори. Причината е, че тяхната политика като управляваща формация по време на шестмесечния въоръжен конфликт с т.нар. Армия за национално освобождение се възприе повече или по-малко конфронтационно от основните албански партии, чийто отговор символично бе даден с приетата в Призрен декларация за подкрепа на АНО. И обратно - на партийно равнище факторът, който бе припознат като по-европейски и по-толерантен към албанците, бяха социалдемократите. А на институционално - естествено - такъв фактор стана липсващият вече президент Борис Трайковски, чиито заслуги за подписването на Охридското споразумение никой не поставя под съмнение. Концептуално погледнато, евентуално кандидатиране на Бранко Цървенковски за държавен глава би имало смисълът на продължение на политиката, довела до компромис и помирение мултиетническото общество в република Македония.


Издигането на Цървенковски ще означава поне две ключови неща за бъдещето на малката държава. Във вътрешнополитически план това ще бъде акумулиране на нов ресурс за междуетнически и граждански диалог при споделени гаранции на СДСМ като управляваща партия в коалиция в Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети. При почти сигурна победа на Цървенковски, ако той е кандидат, не е невъзможно свикване и на предсрочни парламентарни избори с цел укрепване на позициите на социалдемократите. Във външнополитически план това би била силна евроатлантическа заявка на Македония. Рискът на подобна конструкция е в националистическия ресурс, който до голяма степен ще стане притежание на разочарованото от евентуална втора тежка политическа загуба ВМРО - ДПМНЕ. Колкото и да е куриозно, стабилността на Македония след предстоящите президентски избори се крепи върху социалдемократическо - албански консенсус, стъпил върху текстовете от Охрид, но при все по-изолирана и радикална опозиция на ВМРО - ДПМНЕ.

Шансът за оцеляването на такава Македония е в бързата интеграция в НАТО и ЕС. Универсална формула, но за Скопие с много висок животоспасяващ потенциал. Защото, ако интеграцията на Македония дълго се забави, а натискът за преформулиране на македонската държава според исканията на албанците много се засили, цикълът на кризата може пак да се завърти.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK