С Т А Н О В И Щ Е на Съюза на работодателите в България по проекта за Закон за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност

---------

*Екип експерти на Съюза на работодателите в България

“Юридическо дружество” АД


---------

Предложеният законопроект е противоконституционен и в противоречие с основополагащи принципи на гражданското и наказателното право.

От една страна, в законопроекта са събрани институти, процедури и понятия, съществуващи в действащото законодателство, които са възпроизведени хаотично (например “достатъчно данни”, “недействителност на сделките”, “безвъзмездно придобиване”, “неправомерност”, “добросъвестно придобиване”). Проектът си служи некоректно със смесена терминология на наказателното и частното право – гражданско и търговско, без да прецизира съдържанието им. Следва да се има предвид, че множество правни понятия от частното право имат повече от едно значения в зависимост от акта, в който са употребени. Поради това следва да се направят изрични легални определения за всички категории, които не са наказателноправни или наказателнопроцесуални. Примерно, напълно неприемливо е в частното право да се употребява словосъчетанието “е трябвало да предполагат”, защото нито гражданското, нито търговското право свързват пряко акта на осъзнаване на свойството и значението на определени обстоятелства и направените въз основа на този акт предположения с правни последици. Обичайно частното право си служи с понятията умисъл или груба небрежност или непредпазливост и за тях има утвърдени и осветени от вековната практика правила, включително съдебна практика. Така се разрушава възможността за прилагането на тези понятия там, където те съществуват и сега.

От друга - не е необходимо съществуването на специален закон, защото в българската правна традиция всички правни последици, свързани с престъплението, наказването му и неговите правни последици се уреждат в рамките на наказателния процес и съобразно правните норми на българското материално наказателно право.

Генерално е сбъркана постановката имуществото, което законопроектът предвижда за отнемане, да се третира като “придобито от престъпна дейност”. Това неизбежно налага оценка, свързана с императивните и ограничителни разпоредби на Наказателния кодекс (НК) и на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Тези норми по недвусмислен начин налагат престъпната дейност да бъде установена с влязла в сила осъдителна присъда и правят “придобитото от престъпна дейност” неизбежно обвързано с влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление, както и с наличието на причинна връзка между това доказано престъпление и имотната придобивка. В този смисъл редица норми от проекта (например чл. 3, ал. 2 от проекта, който предвижда образуване и провеждане на производство по този законопроект дори когато деецът е починал, или е амнистиран, или е невменяем, или е неизвестен, или наказателното производство е спряно, тъй като се води срещу лице с имунитет). В този смисъл е вярно и това, че разпоредбите на този законопроект не са съобразени с изричната норма на чл. 372, ал. 2 от НПК, че присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това извършено ли е деянието и виновен ли е деецът.

По-издържани от правна гледна точка и необвързани с нормативните изисквания на НК и НПК са формулировките по сега действащата глава ІІІ от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ). Нормите на ЗСГ предвиждат отнемане освен на “облагите, извлечени чрез престъпление” и отнемане на “нетрудови доходи”. С оглед на актуалното формулиране на “нетрудови доходи” е необходимо законодателно разширяване на съдържанието на това понятие.

Очевидно е, че законопроектът не е съобразен с процедурите и институтите, които се предвиждат в НК, ДПК, Закона за митниците и прочие. Така например за всички особено тежки престъпления в НК се предвижда, наред с лишаването от свобода, и наказанието конфискация. Това важи и за изрично предвидените в чл. 3, ал. 3 от проекта престъпни деяния.

Наред с това съобразно чл. 53 от НК независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата:

- вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;

- вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление в случаите, изрично предвидени в особената част на НК;

- вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, както и ПРИДОБИТОТО ЧРЕЗ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, АКО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ВРЪЩАНЕ ИЛИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ. В последния случай НК дава възможност когато придобитото чрез престъпление ЛИПСВА ИЛИ Е ОТЧУЖДЕНО, ДА БЪДЕ ПРИСЪДЕНА НЕГОВАТА РАВНОСТОЙНОСТ.

Разпоредбата на чл. 53 от НК се намира в общата част на НК и е приложима по отношение на всички престъпления, очертани в особената част на НК. Наред с нея съществуват и специални текстове в особената част на НК, разкриващи допълнителни възможности за отнемане в полза на държавата. Например:

- чл. 242, ал.7 от НК дава възможност предметът на контрабандата във всички случаи да се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, да се присъди неговата равностойност по съответните държавни цени на дребно;

- чл. 242, ал. 8 от НК разрешава отнемане на превозното или преносното средство, послужило за превозване или пренасяне на стоките, предмет на контрабанда, и когато то не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението;

- аналогични разпоредби се съдържат и в чл. 242А от НК при пренасяне през държавната граница на стока с документи за транзитен пренос и при разтоварване на стоката на територията на страната при нарушение на установения ред.

В някои от текстовете на НК наред с наказанието лишаване от свобода се предвижда и наказание глоба, която е в размер, обезпечаващ на практика отнемането на цялото или на значителна част от имуществото на осъдения. Например:

-чл. 354А, ал.1 от НК (това е основният текст за наркотици) предвижда глоба от 10 000 лв до 100 000 лв или от 50 000 лв до 150 000 лв;

-чл. 354А, ал.2 от НК (квалифицираните състави за наркотици) очертава глоба в размери от 200 000 лв до 300 000 лв;

-по чл. 242 от НК глобите варират от 10 000 лв до 300 000 лв;

-по чл. 250 от НК (незаконен трансфер на суми по банков път извън страната, включително и трансфер на суми, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотици и прекурсори) глобата е в двоен размер на превода;

-по чл. 251 от НК (нарушение режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности) глобата е в размер на двойната сума на предмета на престъплението

За обезпечаване на конфискацията и глобата, както и на отнемането в полза на държавата, в НПК са предвидени специални правомощия на органите на съдебната система. Така:

- чл. 47 от НПК оправомощава прокурора да предявява граждански иск в полза на държавата или общините. През последните години това правомощие почти не се използва. Няма правна пречка възможностите на прокурора да предявява граждански иск в наказателното производство да бъдат разширени;

- чл. 64, ал. 1 от НПК изрично предвижда при липса на съответни правила за граждански иск в наказателния процес да се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Това дава възможност при съответната активност от органите на досъдебното производство да се реализират уредените в ГПК обезпечителни за гражданския иск мерки. Няма пречка в тази насока да се уредят в НПК улесняващи органите на досъдебното производство разпоредби;

- чл. 82, т. 2 от НПК задължава органите на съдебната система да доказват в наказателния процес характера и размера на вредите, причинени с деянието, а чл. 82, т. 3 от НПК – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността, включително и относно семейното и имущественото положение на обвиняемия. Тези обстоятелства в случаите, когато характерът и размерът на вредите не са елемент от състава на престъплението, на практика въобще не се установяват. А това е пречка за реализиране на разпоредбите за отнемане в полза на държавата;

- чл. 156 от НПК урежда облекчена процедура за обезпечаване на гражданския иск в наказателния процес;

- чл. 156 А от НПК, в сила от 01.01.2000 г., дава възможност на органите на досъдебното производство (което значи, че ги задължава) да вземат мерки за обезпечаване на глобата и конфискацията. На практика изпълнението на това задължение от страна на органите на досъдебното производство не е познато.

В законопроекта се въвеждат и недопустими от гледище и на наказателното, и на гражданското право презумпции. Така например в чл. 6 от проекта се говори за това, че третите лица “от обстоятелствата е трябвало да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна дейност”.

По същество презумпцията представлява изграждане на предположение въз основа на известни положителни факти, а в проекта се въвеждат презумпции, изградени въз основа на неизвестни факти. Така деецът (или третото лице) се задължава да докаже отрицателен факт, което и според гражданското, и според наказателното право е недопустимо. Презумпцията не може да се изгражда въз основа на предположение, защото самата тя е предположение.

В чл. 6, ал. 1 от законопроекта се въвежда задължение за третите лица да предполагат престъпния характер на имуществото, което придобиват. Не се отчита разликата между “могъл да предполага” и “трябва да предполага” и в този смисъл не са посочени обстоятелствата, които биха задължили третото лице да предполага престъпния произход на имуществото.

По презумпциите за вина, за принадлежност на имуществото към патримониума на проверяваното лице, по обратната тежест на доказване и особено по презумпциите относно съдържанието на декларациите, законът прилича на някогашната правна уредба за събиране на държавните доставки – нищо чудно да се направят и подвижни съдебни състави, които да гледат делата за отнемане на пункт по селата. Илюстрация за това е задължението на заветник, т. е. лице, което е получило след смъртта на проверяваното лице часовник или картина, да подаде декларация за наследодателя си, съответно да носи отговорност за това, че не познава престъпната дейност или имущественото състояние на наследодателя.

Дори само от изложеното така накратко е очевидно, че в действащата уредба се съдържат достатъчно норми, които гарантират отнемане на придобитото чрез престъпление. Съществуват и съответните правомощия на органите на съдебната система за реализация на отнемането, предшествана от съответното обезпечаване. Едва ли се нуждае от обосноваване фактът, че тези правомощия на органите на съдебната система без никакви извинителни причини не се упражняват. Във връзка с това считаме, че фактическият отказ на органите на съдебната система да упражняват правомощията си, тоест да прилагат съществуващите закони, не е и не може да бъде основание за нова правна регламентация на вече уредена и синхронизирана материя.

На базата на съществуващото законодателство и с оглед на реалностите е мислимо и възможно допълнителното регламентиране на очертаните правомощия на съдебната власт за реализиране на отнемане в полза на държавата или на конфискация или глоби и по отношение на имущества, намиращо се в патримониума на определен кръг близки лица на обвиняемия или в юридически лица, в които обвиняемият или определения кръг негови близки имат участие.

Посочените (неизчерпателно) разпоредби от НК и НПК в достатъчна степен гарантират налагането на наказанията конфискация и глоба, както и отнемането в полза на държавата на имущество, свързано с установената престъпна дейност. Затова законопроектът оставя впечатлението, че е създаден, за да бъдат отнети имущества, които не са собственост на извършителя на престъпление. Тази идея на законопроекта обаче не би могла да се реализира ефективно и законно, тъй като, доколкото става въпрос за имущество, придобито от престъпна дейност, по отношение на тези трети лица действа презумпцията за невиновност.

Освен всичко това, специалният характер на проекта е много силно подчертан (той граничи с извънреден закон) в резултат на драстично отклонение от утвърдени и действуващи принципи и норми на правната система и правоприлагането, а именно:

1. Въвеждат се материално–правни норми със санкционни правни последици с обратна сила. Това противоречи на нормата на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове, според която не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

Освен това напълно логически неиздържана е презумпцията за престъпен произход на имуществото, за което не е установен законен източник, а е натрупано преди престъплението, за което е повдигнато обвинение чл. 5 от проекто-закона). С подобно норма не се постига нито превантивен, нито възстановителен резултат;

2. Очебийна е неравнопоставеността на страните в процеса на установяване и отнемане на имуществото, а доказателствената тежест е разместена. За това има множество примери, най-драстичните от които са: 2.1. Предвижда се глоба за третото лице, което неоснователно и недобросъвестно е оспорвало блокирането или отнемането в полза на държавата на процесното имущество, при това в размер на 10% от стойността на отнетата собственост, но не по-малко от 3000 лв (чл. 36, ал. 2 от проекто-закона). А какво ще става в случаите, когато претенцията на третото лице е неоснователна, но добросъвестна? Съдилищата всеки ден отхвърлят неоснователни искове, по които обаче ищците не се наказват с глоба за това, че са упражнили свое право. В същото време липсва глоба или друга компенсация в случай, че претенцията на държавата бъде обявена за неоснователна; 2.2. Предвижда се внасяне в държавния бюджет на равностойността на отчужденото имущество още в хода на обезпечителното производство. Не е ясно какво ще се случи с т.н. граждански плодове и кой ще ги дължи, как евентуално те ще бъдат върнати. 2.3. Ходът и допустимостта на производството по отмяна на обезпечителни мерки, засягащи трети лица, се поставят в зависимост от предварителни изисквания от формален характер - чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от проекто-закона. Тези текстове всъщност изискват от третите лица да направят отказ от права.

Така към искането си за отмяна на обезпечителните мерки третото лице трябва да приложи декларация за източници на средствата, с които е придобито имуществото. Такава декларация се изисква при приватизационни сделки, но никога в граждански отношения. Правата на третото лице се ограничават и с изискването в годишна данъчна декларация да се включат и вземанията, неустойките и лихвите. В нито един закон няма и не може да има задължение за деклариране на бъдещи постъпления. От третото лице се изисква и заявление, че писмените доказателства, удостоверяващи правата са истински. Както е известно, неистинността на доказателства по смисъла на ГПК и НПК има различно значение, но не се спори, че този, който ги представя може да няма и понятие истински ли са представените му от другата страна документи или не.

Особено драстично е изискването за “изрично съгласие” данъчните органи да проверят имуществото по реда на този закон. Тоест предвижда се предоставяне на декларации за притежавани и от семейството имоти, банкови сметки, източници на средства, осъществени сделки през проверявания период и пр., проверка на доходи, разходи, данъци, такси, мита, доказателства за начин на придобиване на имуществото и т.н., което по същество представлява драстично ограничение на личната и имуществена сфера на третото лице, с което то трябва да се съгласи доброволно, за да защити правата си по съдебен ред. Отсъствието на такова “доброволно” съгласие лишава третите лица от правната възможност молбата им за отмяна да бъде разгледана от съда. 2.4. Неравнопоставеността се изразява и в предвиждането призоваването на третите добросъвестни лица да става чрез обявление в Държавен вестник. 2.5. Неравенството е налице и в предвиденото ограничаване правото на третите добросъвестни лица да предявяват исковете си едва във фазата на съдебно разглеждане на искането за отнемане. 2.6. Налице е и различие в правата на държавата и третите добросъвестни лица. Така според чл. 35, ал. 1 от проекта в тримесечен срок от обявлението в “Държавен вестник” третите лица могат да встъпят в производството по отнемане. Непредявените в този срок претенции се преклудират по отношение на държавата.

3. Липсва основание в обективното право на България за твърдението, че санкционният акт и последиците му имат гражданскоправен характер.

Подобно разместване на имуществени права и накърняване имуществената сфера на множество лица – както вероятни престъпници, така и трети добросъвестни лица, не намира опора в признатите от българското гражданско, облигационно или търговско право източници на правоотношение. Липсва и основание за еднозначно преместване на имуществото от патримониума на един правен субект в този на държавата. Не е възможно основание за подобно разместване да е договорен източник по очевидни причини. Не е възможно то да принадлежи и към някои от основанията с извъндоговорен характер - непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие. Обект на претенции по този ред не могат да бъдат онези имущества, за които държавата има иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане или такива от неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие не само защото по предмет законът урежда претенцията спрямо онези вещи и имуществени права, които не са принадлежали на държавата преди престъпното им придобиване. Държавата не може да претендира да е пряко увредена и защото по отношение на такива увреждащи действия тя разполага с други средства за защита – има други искове. Ако искът на държавата за неоснователно обогатяване е отхвърлен, немислимо е тя да има право да отнеме вещта, при това с голяма давност, като реализира права, предоставени й от този проекто-закон.

4. Проектът подлага на заличаване с обратна сила правното действие на цели правни институти – залог, ипотека, привилегии, поредност на привилегиите и обезпеченията, право на следване, непогасимост на имущественото обезпечение при прехвърляне и изменение на вземането и т.н. (чл.8 от проекта и въвежданата с него относителна недействителност на сделки и действия).

5.1. Проектът допуска негативни правни последици в правната сфера на трети лица, без възможност правата им да бъдат защитени (относителна недействителност, правната възможност за която не е била известна на лицата при сключване на договорите). Така страните по относително недействителни договори ще бъдат обект на претенцията на държавата за изземване, обезпечение и продажба на придобитото имущество или връщане на извършеното плащане или престация, въпреки абсолютно правомерния характер на поведението им в конституционен, търговско- и гражданско-правен аспект. Тези лица са лишени от защита, защото нямат признати от който и да било закон защитими субективни права за съответното имущество. Практически нормата на чл. 31 от проекта за закон не визира лицата по чл. 8 от проекта като трети лица, защото за тях не съществува правна възможност да препятстват или да се освободят от действието на относителната недействителност и нямат самостоятелни права на страни в съдебен спор по отношение на тази недействителност.

5.2. Проявна форма на невъзможността за защита правата на третото лице е нормата на чл. 5, ал. 2 от проекта. Тя отнема възможността на всяко добросъвестно лице да защити собствеността си, ако съдът приеме, че е заплатило по-малко от “действителната цена” на съответното имущество. Преценката за действителната цена е на съда. Оказва се, че субективната преценка на страните по сделката, в това число и на лицето, от което се отнема въпреки качеството му на добросъвестен приобретател, няма правно значение.

6. Проектът драстично ограничава самостоятелността на съда при преценка на доказателствата и установяване на обстоятелствата по делото, въз основа на които следва да решава.

Ограничаването се проявява, на първо място, в множество недопустими доказателствени презумпции, като:

6.1. Недопустими са както оборимите, така и необоримите презумпции, които предполагат умишлена вина или специална цел.

Възприетата от българското обективно право възможност за въвеждане на презумпции за вина засяга само небрежността. В този смисъл са нормите на чл. 45, ал. 2, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. В коментирания законопроект не се създават презумпции за небрежна вина, а такива за умишлена вина и то със специална цел – чл. 9 и чл. 10. Оборимата презумпция на чл. 9 всъщност е необорима, защото се презумира съдържанието на едно субективно психическо отношение на дееца към деянието и последиците му, което не може да бъде обективирано в годни доказателствени средства за нуждите на гражданския процес. Не съществува нито правна, нито фактическа възможност, според действуващите в България процесуални норми, да докажеш, че си придобил имуществото с цел да го ползваш и задоволяваш личните си потребности или с инвестиционна цел, а не с цел да го укриеш (по смисъла на чл. 9 от проекта) или с цел да го притежаваш, но за сметка на другиго (чл. 10 от проекта).

6.2. Недопустимо е и въвеждането на презумпцията по чл. 21, ал. 5 от проекта, че непълната или неподадената декларация са основание да се приеме, че имуществото е с престъпен произход, т.е. годно за отнемане.

Това е неприемливо дори за престъпника, но на още по-голямо основание е такова за третите добросъвестни лица, които не могат да знаят обстоятелствата по чл. 21, ал. 1, т. 1-5 от проекта (например малолетните или заветниците, или частните правоприемници на юридическо лице).

6.3. С проекта се ограничава правомощието на съда да разрешава разпоредителни действия в рамките на обезпечителното производство до точно определени правни основания, независимо че с общия запор или възбрана лицата (проверяваното и всички засегнати негови близки и роднини) ще бъдат оставени без издръжка и без възможност да придобиват законни доходи. 6.4. Проектът ограничава съда да допуска отмяна на обезпечителните мерки по искане на засегнатото лице само в случаите, когато с акт на органа по установяване престъпния произход се “установи законен произход” на имуществото - чл. 31, ал. 1 от проекта. Това предпоставя решението на съда. Предпоставеното решение на съда не притежава всички характеристики на акт на правораздавателен орган. Това ограничаване на съда е и нарушение на Конституцията, която лимитативно определя правораздавателните органи. 6.5. Проектът задължава съда да осъди лицето, чието имущество се отнема, да заплати всички разноски, независимо от размера на отнетото имущество.

Така в производството по този закон до съдебната му фаза могат да се направят разноски за стотици хиляди левове, а да се отнеме имущество за 100 лева и съдът не може да постанови съразмерно присъждане на разноските, а е длъжен да осъди лицето за всичките 6.6. Най-драстично е ограничението по чл. 36, ал. 4 от проекта. То изключва верността на всички клетви за свободата на преценката на съда. В този текст правото на съда на свободна преценка за престъпния произход на имуществото е ограничено от задължението му да отхвърли искането за отнемане, само ако заинтересованото лице докаже, че имуществото е придобито по законен начин или със законни средства. Този текст изключва възможността да се тълкува двузначно съществуването и ползването на една от законовите фикции, за която ще стане реч по-долу.

7. Проектът въвежда санкционни последици и в случаите, когато няма осъдителна присъда и няма възможност за постановяване на такава. 7.1. В текста на чл. 5 от проекта са въведени две законови фикции с противоречащо на Конституцията съдържание.

7.1.1. Първата е определена като “обосновано предположение” (чл. 5, ал. 1) и във връзка с чл. 32, ал. 4 от проекта означава, че според този законопроект всяко имущество, което е придобито със средства, надхвърлящи “законните” доходи или надхвърлящи доходите, които имат “законен” източник, е придобито от престъпната дейност на лицата. Твърдението, че това е оборима презумпция е невярно, доколкото основателността на предположението не подлежи на установяване при отсъствието на законен източник или законни средства.

7.1.2. Втората е пак в чл. 5 от проекта и гласи, че ако лице, придобило имущество без доказан законен източник или законни средства, извърши престъпление, имуществото придобито до 5 години преди извършването на престъпление се счита с престъпен произход.

ГОРНИТЕ ДВЕ ФИКЦИИ ПОСТАВЯТ ЗНАК НА РАВЕНСТВО МЕЖДУ НЕЗАКОННО И ПРЕСТЪПНО. ПО СЪЩЕСТВО ОБАЧЕ МЕЖДУ ТЕЗИ ДВЕ КАТЕГОРИИ ИМА ОГРОМНА РАЗЛИКА – ВСЯКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е НЕЗАКОННО, НО НЕ ВСЯКО НЕЗАКОННО ДЕЙСТВИЕ (ИЛИ НЕЗАКОННА СДЕЛКА) Е ПРЕСТЪПНО.

Отнемането на резултата на незаконните, но непрестъпни действия посредством посочените фикции, утежнено с обратната сила за пет години преди извършване на престъплението, представлява нарушение на конституционни принципи и такива на наказателното и гражданско право.

Освен това горните две фикции, особено при отсъствието на законово определение за “законен начин” и “законни средства”, правят незаконни всички доходи, вън от регламентираните възнаграждения по трудов договор, осчетоводените плащания по търговски операции и тези по писмените договори между правни субекти. Всички останали ще бъдат незаконни или защото не могат да бъдат доказани – предмет, цена, плащане и т.н., или защото не фигурират в данъчните декларации. По този начин като незаконни ще бъдат признати доходите от продажба на недекларирани вино и ракия, недекларираните приходи от граждански договори на лицата, които не искат да назначават по трудови договори, бакшишите, разликата в декларираните и действителни цени на недвижимите имоти и автомобилите, даренията, които нямат обичаен характер и безкрайно множество от житейски явления, които в никакъв случай не могат да се квалифицират като акт на престъпна дейност, но представляват източник на доходи.

7.2. Проектът предвижда отнемане на имуществото и при амнистия или невменяемост (чл. 3, ал. 2, т. 2). Според правилата на наказателното право амнистията заличава престъпния характер на деянието. Поради това не може държавата да признава непрестъпен характер на деянието, а да отнема поради престъпния му произход имуществото.

Още по драстично е положението по чл. 3, ал. 2, т. 3 от проекта, който предвижда, че към процедурите по отнемане на имущество се пристъпва и тогава, когато извършителят на деянието не е открит, но за имуществото обосновано се предполага, че е придобито от престъпна дейност. Тоест, законопроектът позволява дори когато няма деец, тоест когато не е установено престъплението (защото престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно от конкретно определено и установено лице) да се отнема имущество от трето лице, тъй като се предполага придобиването му от престъпна дейност, извършена от не от третото лице, а от друго, неустановено лице.

7.4. На отнемане според този законопроект подлежи не просто конкретно имущество, за което може да се проследи произход, средства и т.н. Чрез проверка се формира своеобразна имуществена маса и на отнемане подлежи всяка нейна част, която надвишава законните доходи.

7.5. Липсва връзка между параметрите на осъдителната присъда и имуществото, което се отнема. Така едно лице може да бъде обвинено за незаконен трафик на наркотици за 5 000 лв или да бъде осъдено за пасивен подкуп от 200 лв и да му се отнеме имущество на стойност 500 000 лв, защото няма доказан законен произход.

8. Чрез този законопроект се въвеждат наказателни институти в гражданското право – чл. 25 от проекта визира задължението за “доносителство”, а чл. 44 – санкция за “недоносителство” . 9. В проекта има откровени нелепици като:

9.1. Според чл. 4, ал. 1 от проекта на отнемане подлежи всяко имущество, “придобито ......... преди или след влизането в сила на закона”;

9.2. Според чл. 11, ал. 2 от проекта правилата, отнасящи се за съпруга на проверяването лице се прилагат и по отношение на лицето, с което то се намира във “фактическо извънбрачно съжителство”. Какво ще се прави обаче в случаите, в които през проверявания период лицето е било в множество фактически извънбрачни съжителства; 9.3. Според проекта вземания, неустойки, лихви могат да се претендират, само ако са включени в годишната данъчна декларация. Подобно изискване няма и не може да има, защото в декларацията се отразяват годишните действителни приходи, а не приходи за бъдещи период; 9.4. внасяне в държавния бюджет на равностойността на вещи, обект на обезпечение, в течение на обезпечителното производство; 9.5. Проектът допуска заплащане на спорни държавни вземания с акт на съда по искане на администрацията, като с това се накърнява едностранно масата на имуществото им, без тяхно съгласие или въпреки противопоставянето им – чл. 29, ал. 3, т. 2; 9.6. Проектът допуска и заплащане на разноски по съхраняване на запорирано по искане на други лица имущество – чл. 29, ал. 3, т. 5 и т. 6 от проекта. Кой обаче ще поеме разноските ако мерките се отменят без производство по отнемане? 9.7. Проектът предвижда и заплащане разноски за синдика (чл. 29, ал. 3 т. 7 от проекта). Тези разноски обаче се плащат по закон от масата на несъстоятелността.

10. Липсва законоустановена процедура за участие на проверяваното лице и третите лица, чието имущество е обект на проверка, в процесуалните действия по събиране и проверка на доказателствата във фазата преди съдебното разглеждане.

11. В този вид законът е неприложим спрямо юридическите лица, контролирани от офшорни фирми, спрямо тези, които са контролирани чрез подставени лица, спрямо фондациите и сдруженията с нестопанска цел, спрямо дружествата с акции на приносител, спрямо чуждестранните анонимни дружества, спрямо клоновете на чуждестранните лица, спрямо гражданските дружества. Отделно понятието контрол на юридическо лице е в пряко противоречие с нормите на Търговския закон, които изключват за капиталовите дружества с органна конструкция възможността корпоративните съдружници да назначават или освобождават членове на управителен или контролен орган. Има случаи на притежаване на мнозинството от акциите и дяловете от капитала на търговско дружество и липса на контрол върху него, а управление на дейността на юридическо лице по договор е допустимо само за физически лица и то въз основа на т.н. мениджърски договори, но никой и никога не е приемал, че мениджърът има контрол върху предприятието.

12. Сериозен е и проблемът за екстериториалността. Законопроектът се отнася до лица, които са в чужбина и за които не са приложими правилата на НК, защото не са извършвали и не извършват престъпления в страната, а имуществото им е на територията на страната - български граждани или чужденци (чл. 3, ал. 5 от законопроекта). Съществува и обратната хипотеза - предприемане на обезпечителни мерки и отнемане на имущество, което се намира в чужбина, но е собственост на лице по чл. 3 или свързаните с него.

Всъщност законопроектът само поставя въпроси, но не отговаря на нито един от тях по категоричен и непротиворечащ на правния ред и Конституцията начин.

Отразеното в настоящото становище за съжаление е само незначителна част от възможните принципни възражения за пълното разминаване на законопроекта с основни правни принципи и институти на действащото право, с основополагащи разпоредби на Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека, с множество пълноценно действащи законови разпоредби. В предлагания вид законопроектът не само няма да съдейства за реализиране на формулираните в него цели, но и ще създаде правен хаос и ще блокира поредица от нормативни актове, прилагани в борбата срещу престъпността и незаконното обогатяване.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK