България като продукт за рекламиране

Има едно разбиране за обществото и политиката, което бавно, но сигурно се превръща в доминиращо през последните години. Част от екипа на това правителство има личен принос за това, но като че ли те не могат да претендират за „авторство”, имайки предвид какво се пише и говори по света. Става въпрос за приравняването на страната с корпорация, а на правителството - с мениджърски екип. „Лошите” мениджъри декапитализират корпорацията, а „добрите” я развиват.

Новата инициатива на „добрите” мениджъри е да подобрят „имиджа” на корпорацията „България”, като утвърдят лого и мото. Разбира се, като „добри” мениджъри те обявяват конкурс („търг”), чрез който да получат най-добрата идея („оферта”). Вероятно много „младежи между 16 и 29 години” ще рисуват и пишат за това как смятат, че България трябва да се види отвън, и в крайна сметка лого и мото ще бъдат избрани.

В цялата тази философия обаче има нещо сбъркано, нещо противоречащо на интуицията и здравата логика. Защото България - като територия, като юрисдикция, като граждани, като икономика - не може да бъде „произведена” с определена форма и цвят като опаковка за безалкохолни напитки. Нито да се прекрои като костюм на дизайнерска фирма. Такова социално инженерство надхвърля представите на най-амбициозните диктатори. А като не може да се направи, какъв е смисълът? За едни България е шопската салата, за някои - хубавите плажове, а за други - казина и нощен живот. Точно както за едни Финландия е страната на сауната, а за други - родината на „Нокиа”. Кому е нужно да създава единен образ за България? Това да не е олимпиада или световно първенство по футбол, та да се прави талисман?


Не трябва да забравяме и нещо друго - в причинно-следствената верига първо идва реално случилото се развитие, а после историците и анализаторите му слагат имена. Първо построяваш Колизеума или Уестминстърското абатство, а после ги снимаш и ги слагаш на картички или туристически брошури. И между другото, не Министерството на икономиката в тези страни решава каква снимка ще бъде обозначителният знак на страната или града.

Накрая всички подобни инициативи разкриват сериозен комплекс за малоценност. Подобен е случаят с идеята част от туристическата реклама да се основава на това, че герой в „Хари Потър” е българче. Но някой на заплата в администрацията е решил, че трябва да навира този факт в очите на света, и в частност на хората, които биха искали да посетят България. Към тях посланието изглежда ще е „ние не сме толкова неизвестни, вижте - има ни в книга!”. А всъщност хората най-вече се интересуват дали хотелът е добър, дали е близо до плажа, дали в курорта има банкомати и други подобни „детайли”, които обаче няма как да се опишат в общото национално лого и мото.

Интересно защо никой не ползва герба на републиката за такива промоционални цели? Нали и той беше избран с конкурс, а заданието беше точно за изработване на „национален символ”?

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK