Кентаврите на културата

Много отдавна българските медии, и всекидневниците най-вече, не са били така едновременно чувствителни към някакъв проблем в областта на културата, както се случи тези дни около срещата между министъра на културата и главния редактор на вестник "Култура". Разбира се, тук става дума наистина за проблем, а не за същинско културно събитие, но реакцията на медиите е напълно оправдана. Шестте минути на тази среща и нейният отглас може да не променят света (в българската му част), но поне го поразтърсиха. Като човек, работещ в другия национален седмичник за литература и култура, "Литературен вестник", който продължава да излиза от самото начало на 90-те до днес, гилдийно и приятелски разбирам и подкрепям усилията на "Култура". Малко хора знаят, че съществуването на седмични издания за култура е специфично явление в българската ситуация. За повечето европейски страни това е почти непознат феномен. Там, разбира се, литературата и културата са приютени в притурки на големите всекидневници, изпълняващи най-вече анонсираща и промотираща роля, или в списания с месечна и сезонна периодичност.

Специализираният културен седмичник у нас се опитва да бъде самостоятелно и независимо издание, което си позволява лукса да изследва по-задълбочено процеси и явления в полето на културата. Казвам, че е лукс, защото да се занимаваш с литература и култура през последните 15 години звучи все по-налудно и не минава нито за атрактивно, нито за престижно. Популярността на това самотно занимание е съизмерима с процента, отделян от държавния бюджет за култура. Впрочем какъв процент, като той е под единица. Хубаво е поне да се знае - като информация, не като оплакване - при какви условия се правят тези издания. Падащите тавани и лющещите се стени са естественият им интериор. Пак за инфо - редакцията на "Литературен вестник" е с площ около 9 кв.м. Къде спят тези от "Гинес"?

Казано по-весело, културните седмичници у нас са особен вид кентавър. Като това митическо животно те обитават периферията на публичното пространство. Този кентавър е в двойно уязвима позиция. Веднъж е маргинализиран спрямо журналистическото поле, т.е. не е вестник като останалите нормални вестници и седмичници (няма реклами и спонсори). Втори път е маргинализиран спрямо бестиария от повече или по-малко специализираните, лайфстайл и прочие списания у нас. Тук всички сочат конската му задница, по вестникарски неизящна. Затова сигурно изглежда като каприз, куриозитет, шега на природата, с други думи - кентавър.

Да, правенето на културни седмичници в България може да изглежда обречена и затихваща работа. Но въпреки това или точно заради това в нея има особен смисъл и очарование. Защото културата не е само показване на златни съкровища, а и рефлексия както върху самата себе си, така и върху случващото се в целия ни (и личен, и обществен) живот. А вестниците за култура и литература правят тъкмо това. Да не пращаме и кентаврите при динозаврите.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK