Ще се разболее ли Македония от “сръбската” болест?

За да бъде избран утре президент на Македония, трябва да гласуват най-малко половината от регистрираните избиратели, тоест около 850 000 души.

Ако не го направят - ще има нови избори. И то не само за президент.

Сега основният въпрос не е кой кого ще победи, а дали избирателите ще дадат вот на доверие на политическата класа и институциите изобщо.


Освен че беше пределно кратка, предизборната кампания в Македония беше и пределно вяла и несъстоятелна. От едната страна беше “държавникът”, социалистът Бранко Цървенковски, който в предизборния си слоган твърди, че “за да можеш, трябва и да знаеш”. Напълно вярно. Македонските избиратели много добре знаят какво може Цървенковски. Затова и също така вяло изтърпяха неговите обяснения, че не могъл да направи нищо за почти две години като премиер, тъй като трябвало да “ремонтира” оставеното му от правителството на Любчо Георгиевски. Също така вяло изслушват и твърденията му, че Македония ще стане член на ЕС и НАТО. Е, ще стане... и после? Истината е, че край Вардара са дълбоко уморени и отегчени от Бране, както го наричат, кой с умиление, кой с пренебрежение. Отегчението беше толкова видимо, че предизборният му щаб започна да го рекламира като “най-привлекателния за жените македонски политик”. А самият той почти увещава пред камерите и на митингите македонците: “Повервайте ми.”

От своя страна и Сашко Кедев, кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, поиска предварително доверие от избирателите си - като изтъква като свое най-голямо достойнство липсата на политическа биография. И той като Цървенковски се концентрира в обещания, които по дефиниция не принадлежат на президента - икономиката, ЕС, НАТО. И той като Цървенковски се опитва да наложи върху образа си каквото може от личността на покойния Борис Трайковски.

И се получи доста “скърпена” кампания, която не можа да използва емоционалната вълна от февруари - когато македонските граждани загубиха държавния си глава и искаха на негово място да бъде избран политик, който да му прилича.

Това, което политическият елит и партиите предлагат, не се харесва достатъчно на македонците. Затова рискът да се отдадат на “избирателна леност” е доста висок.

Не им харесва на македонските избиратели и истерията, в която са впрегнати повечето медии.

Изберете Бранко, ако не го изберете, Македония я чака катастрофа, ако не го изберете, ще започнат катастрофални сътресения за Македония, пророкуват от екраните.

Гласувайте, ако не гласувате, Македония ще изпадне в политическа криза, ще започнат катастрофални сътресения за Македония, е второто пророчество, на което вече избирателите обръгнаха.

Защото македонският избирател си дава сметка, че освен поредното политическо завъртане по върховете не му се предлага нищо ново. Че по съдбоносните, а в този смисъл и възможно катастрофални въпроси за Македония политиците в Скопие нямат нито визия, нито власт, нито влияние в международната общност, за да прокарват интересите й. Затова и в тази кампания никой от кандидатите не спомена Косово, а там Македония още няма държавна граница. Никой от кандидатите за държавното кормило не дефинира приоритетите на Македония на Балканите. Никой от кандидатите, а вече говорим само за Бранко Цървенковски и Сашко Кедев, не предложи визия за бъдещето на държавата и “мултиетническите отношения” с албанците, които вече са близо една трета от населението. Не намериха и начин да се обърнат пряко към албанския електорат, за да го убедят да гласува за президент на държавата. Използваха отново партийните си партньори - посредници, като разчитаха, че и на тези избори политическите съюзи и съответни директиви ще сработят и албанците ще гласуват 100%. А това са 300 000 гласа. На предишните избори за държавен глава албанците дадоха 270 000 гласа на Борис Трайковски. Но на тези, дори на първия тур, за албанските кандидати гласуваха около 150 000 етнически албанци. Защо да мислим, че сега те ще гласуват ентусиазирано за кандидат-македонец? Грубо казано - това не е тяхна кауза. Партията на Арбен Джафери, която обещаваше подкрепа на кандидата на ВМРО-ДПМНЕ Сашко Кедев, гласно призова симпатизантите си “да гласуват по съвест”. Негласно - на изборите е обявен бойкот.

В другата централа - на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, също не личи, че изборите за държавен глава не са завършили. Партийните елити вече са си обещали взаимна подкрепа. Няма причина обаче тази подкрепа да се превърне в директива, както няма причина оптимистично да се смята, че поне гласувалите за Газим Острени ще отидат да пуснат бюлетината си за Бранко Цървенковски.

Макар че в нощта на изборите Сашко Кедев ентусиазирано заяви “готов е!” и се обяви за победител на втория тур, това беше по-скоро опит за мобилизиране на привържениците му. Истината е, че никога ВМРО-ДПМНЕ не е получавала толкова гласове, колкото събра Кедев на тези избори. Но без подкрепата на албанците няма да бъдат събрани достатъчно гласове за легитимност на изборите, какво остава за победа. Затова, макар че кампанията за балотажа продължи привидно самоуверено и от двамата кандидати, най-големите страхове са дали всъщност ще се състоят изборите.

Говори се, че негласно ВМРО-ДПМНЕ е дало инструкция на своите членове и привърженици да бойкотират гласуването, така че изборите със сигурност да се провалят и да бъдат насрочени наново. Така партията ще има по-голям шанс, или поне се надява да успее от втория опит. И да се легитимира отново пред македонските избиратели чрез Кедев, ако бъде избран, за следващата ротация на властта.

Истината е, че загуба на Цървенковски на тези избори ще бъде не само личен провал, а ще бъде провал на политиката на СДСМ. Той обеща, че ако не бъде избран за президент, ще си подаде оставката като премиер и лидер на партията. Друг въпрос е дали има намерение да изпълни тези си думи. Ясно е, че ако загуби или ако изборите се провалят, това заплашва съвсем пряко управленския мандат на социалистите. Ясно е и, че те не са готови да си идат доброволно.

В Скопие не се крият съмненията, че мъртвите души в избирателните списъци, за които се твърди, че са около 200 000, ще “гласуват” днес. Ясно е и за кого. Тези подозрения, които македонските политици, медии и неправителствени организации не крият, още повече усилват нежеланието да се участва в политическата пиеса, наречена президентски избори.

Затова днес македонските избиратели може да бъдат заразени от “сръбската” болест - и да не гласуват за държавен глава. И може би основният въпрос наистина е “кой-кого”, но той ще се решава не между кандидатите за президент, а между избирателите и политиците.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK