За и против законопроекта за отнемане на имущество

В края на миналата седмица Народното събрание гласува на първо четене Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Идеята беше лансирана от вътрешното министерство още през 2002 г., когато беше представен и първият вариант на проекта. Оттогава досега той претърпя редица промени, но въпреки това продължава да бъде обект на остри критики както от страна на правната общност, така и от медиите. Какво всъщност трябва да очакваме от този закон?

Необходимостта

Ако има нещо безспорно около Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, то това е необходимостта от неговото приемане. Както показва чуждият опит, чрез наказателното преследване, колкото и ефективно да е то, се атакуват непосредствените извършители на едно престъпление, като много често облагите, придобити от незаконната дейност, остават незасегнати и се превръщат в ресурс за продължаване на престъпната дейност. У нас също наказателният процес е насочен преди всичко към доказване на извършеното престъпление и вината на извършителя, като в същото време се отделя твърде малко внимание на облагите, които съответната престъпна дейност генерира.


Българският Наказателен кодекс предвижда възможност за отнемане на имущество по повод на извършено престъпление под формата на глоба, конфискация и отнемане на придобитото от престъплението. На практика обаче тези механизми не са достатъчно ефективни, тъй като са съсредоточени главно върху непосредствения извършител на престъплението и са неразделна част от наказателния процес. По този начин те остават неприложими в редица случаи, когато наказателен процес не може да има (когато извършителят е починал или въобще не е открит), когато имуществото е прехвърлено на други лица и т.н.

Общественото мнение

Изненадващо или не, обществената подкрепа в полза на приемането на подобен закон се оказа повече от внушителна. Резултатите от специално проучване на социологическата агенция „Витоша рисърч”, проведено през есента на 2002 г., непосредствено след първото публичното представяне на проекта, показаха изключително високо ниво на одобрение за предлаганите мерки, като законопроектът като цяло се възприема положително от над 90% от анкетираните. Мнозинството от интервюираните (над 70%) подкрепят идеята имуществото да се отнема не само от лицето, извършващо съответната престъпна дейност, но и от неговите наследници, роднини, хора, на които е дарено, и т.н. Близо 70% от запитаните смятат, че отнемането на имущество не следва да бъде обвързано от наличието на влязла в сила присъда. По отношение на приложното поле на закона повече от половината анкетирани са на мнение, че той трябва да се прилага и за имущество, придобито преди 1989 г., а над 75% смятат, че стойността на имуществото, което ще се отнема, е без значение.

Същевременно обаче българското общество продължава да е резервирано, що се отнася до ефективното и безпристрастно приложение на предлагания закон. Над 55% от участниците в анкетата смятат, че законът създава предпоставки за злоупотреби, а според близо една трета съществува опасност законът да не бъде прилаган безпристрастно, а избирателно.

Чуждият опит

Отнемането на престъпно придобито имущество не е новост в световната законодателна практика. Подобно законодателство съществува и се прилага успешно в редица държави като Ирландия, Великобритания, Германия, САЩ и др. Българският законопроект, както вътрешният министър проф. Петканов нееднократно заяви, също се основава до голяма степен на опита на тези страни.

В страните, в които такава практика съществува, постигнатите резултати са наистина впечатляващи. В Ирландия, сочена от експертите като пример в тази област, подобно законодателство съществува от 1996 г., когато е създадено и Бюрото за активи, придобити от престъпление. От неговото създаване до началото на тази година бюрото е отнело имущество на стойност над 70 млн. евро. Във Великобритания през 2002 г. Агенцията за възстановяване на имущество е конфискувала имущество на обща стойност 25 млн. лири, а през 2003 г. тази сума достига 50 млн. лири. В германската провинция Бавария от 1999 г. насам криминалната служба по въпросите на отнемане на имущество е конфискувала имущество на стойност 240 млн. евро.

Българският законопроект

Българският законопроект, подготвен от Министерството на вътрешните работи, предвижда въвеждането на особено производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, което да се прилага както по отношение на лица, за които е започнало наказателно преследване за определени в закона престъпления, така и при случаи, в които наказателното производство е прекратено или въобще не може да започне, например когато извършителят на престъплението е починал, изпаднал е в състояние на невменяемост или пък въобще не е бил открит.

След обсъждането на множество различни варианти в последна сметка законопроектът определя за компетентни органи данъчните органи и съдът. Това е и една от основните разлики в сравнение с другите държави, в повечето от които е създадена самостоятелна институция, занимаваща се с този вид отнемане на имущество. У нас също в един момент от работата по законопроекта се предвиждаше създаването на специализирана агенция, но впоследствие тази идея беше изоставена. Сега според проекта основната тежест по установяването на незаконно придобитото имущество и събирането на доказателства за престъпното му придобиване ще падне върху данъчната администрация, където се предвижда създаването на самостоятелни отдели по приложението на новия закон. Самото решение за блокиране на имуществото и последващото му отнемане, както и в останалите държави, ще бъде правомощие на съда. Според проекта това е окръжният съд с възможност за понататъшен съдебен контрол върху постановеното решение съответно пред апелативен съд и пред Върховния касационен съд.

Слабостите

От момента на публичното представяне на първия вариант на законопроекта през есента на 2002 г. до гласуването му на първо четене в парламента миналата седмица проектът беше подложен на многобройни обсъждания с участието на магистрати, представители на МВР, български и чуждестранни експерти. В хода на тези обсъждания бяха получени цяла поредица критични бележки и препоръки, голяма част от които бяха взети предвид, но и немалка част бяха игнорирани.

Най-силно естествено законопроектът е критикуван от гледна точка на възможностите за злоупотреби и липсата на надеждни гаранции за правата на засегнатите от неговото приложение лица. Конкретните разпоредби в тази насока вече бяха многократно коментирани както при обсъждането на проекта, така и в медийното пространство. Без да се навлиза в детайли, става дума за липсата на призоваване на засегнатите лица за участие в производството и същевременно погасяване на техните права, ако не бъдат заявени своевременно, публикуването в Държавен вестник на информация за имуществото както на проверяваните лица, така и на тези, с които те са имали определени отношения, обявяването за недействителни на редица вече сключени сделки, което застрашава стопанския оборот, и т.н.

Положителните страни

Независимо от множеството критики към законопроекта той има и предимства, които не бива да бъдат игнорирани. Преди всичко с него се създава механизъм за отнемане на престъпно придобито имущество не само когато има постановена и влязла в сила присъда на наказателен съд, но и когато наказателното преследване е невъзможно, какъвто механизъм понастоящем липсва в нашето законодателство. Предвидената възможност за отнемане на имущество и от юридически лица също е ефективен инструмент за противодействие на организираната престъпност, тъй като е общоизвестно, че дейността на организираните престъпни групи много често минава през различни юридически лица, най-често търговски дружества. Законопроектът поставя и нормативна основа за развитие на международното сътрудничество в тази област, което е от особена важност предвид трансграничните измерения на съвременната организирана престъпност.

Това, което е необходимо да се направи, за да бъде бъдещият закон наистина работещ, е да бъде прецизирана самата процедура по блокирането и отнемането на незаконно придобитото имущество, така че да не се създава заплаха за правата и интересите на добросъвестни лица. Пак със същата цел е необходимо да бъдат ясно определени отговорностите на участващите в производството държавни органи, за да може неоснователно засегнатите лица да бъдат адекватно възмездени.

В заключение, добър или лош, законопроектът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, вече е в парламента и неговото приемане на второ четене изглежда само въпрос на време. Оттук нататък от народните представители и най-вече от водещата парламентарна комисия - Комисията по правни въпроси, зависи до каква степен многобройните препоръки и предложения за усъвършенстване на проекта ще бъдат възприети, за да може в окончателния си вариант законът действително да съдейства за постигане на заложените в него цели, а да не се превърне в поредната изпразнена от съдържание законодателна мярка за противодействие на престъпността или още по-лошо - в инструмент за злоупотреби и разчистване на сметки.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK