Крачка назад за две напред

В лятната жега едно предупреждение на Европейската комисия към страните - членки на Европейския съюз, мина някак си незабелязано у нас. Точно около летния връх на петролните цени от европейското правителство размахаха предупредително пръст към членките на общността: не си и помисляйте да пипате акцизите на горивата. Има обща политика и няма основания тя да бъде нарушавана.

Забележката бе предизвикана от предложението на италианския министър на промишлеността Антонио Марцано за обвързване на акцизите върху петролните продукти с цената на петрола. Идеята му е акцизите да вървят обратно на цените и да бъдат понижавани, когато цената на черното злато се качва.


Слава Богу, към България такова предупреждение не е било отправяно, би казал някой нашенски политик. И е вярно. Първо, все още не сме в общността. Второ, у нас никой не е и предлагал да се намалява акцизът на горивата. Заради липса на икономически рефлекс или поради грешно схващано правоверие?

Известно е, че по принцип цената на горивата на вътрешния пазар се формира от няколко основни компонента - от цената на суровия петрол, от стойността на транспорта и на обработката му, от данъците, митата и акциза. Ако първите два компонента са пазарни, то последните са въпрос на политика - вътрешна и на ЕС, към който сме се насочили. А данъчната доктрина през последните три години проповядва намаляване на преките данъци за сметка на косвените, които се увеличават. От тази гледна точка в сегашната ситуация случаят с горивата не изглежда еднозначен.

След августовския връх в цените на петрола на пазарите настъпи известно успокоение. Но сега те бият рекорд след рекорд и как ще се движат до края на годината при този все още слаб долар, един Господ знае. Като цяло обаче, прогнозират експерти, равнището им през годината при всички случаи ще остане доста по-високо от това през миналите 12 месеца.

Нарасналите през първото полугодие митнически приходи, както и преизпълнението в приходната част на бюджета се дължат отчасти и на този факт. Признаха го и от финансовото министерство. Казано с други думи, от увеличените международни цени на петрола българската държава печели, печели държавният фиск. Въпросът е обаче като печели държавата, ние печелим ли?

Както заключението преди това, така и въпросът изглеждат на пръв поглед абсурдни. Защото, щом печели държавата, би трябвало да печелят и гражданите й. Да, ама в случая увеличените цени на петрола водят до ръст на разходите и на цените на дребно, до по-висока инфлация и до спад на растежа. Макар и не с еднакви скорост и мащаб, но общо взето такава е логиката на процесите. А от това може би ще спечелят само държавните служители и пенсионерите (от коледни надбавки), но за масовия българин нищо няма да има.

Засега икономистите не прогнозират драстични разминавания със съдържащите се в макрорамката на бюджета числа за растежа и инфлацията. При заложени в макрорамката за годината 5.3% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) и 4.2% инфлация имаме 5.6% за първия показател за първото полугодие и 0.9% за втория с натрупване до края на август (6.7% спрямо същия период на 2003 г.). Според последните прогнози на МВФ пък тези числа могат да достигнат съответно 5.2% и 6.3%. Заради скока на петролните цени обаче някои институции у нас и в чужбина вече предричат за двата параметъра съответно 4.3-5% и 5.3-6.3% за годината. Представителите на бизнеса също очакват в оставащите месеци до Коледа цените да се увеличават.

Но дори и в рамките на 1-2 процентни пункта съответно надолу и нагоре тези промени не би трябвало да се пренебрегват.

Защото ни трябва висок растеж от над 8% в продължение на десетилетие-две, за да догоним “средния” европеец. Примерът на Ирландия го потвърждава. Него следват и отличниците в десетката новоприсъединили се към ЕС страни. Не стимулираме ли и ние днешната благоприятна икономическа инерция, приравняването ни с Европа ще отхвръкне с още години напред.

Сега управляващите имат шанс да проявят икономическа прозорливост и да направят изпреварваща крачка в полза на цялото общество и на икономически растеж. Как? Като временно и частично коригират налозите върху горивата. Само с толкова, колкото да ограничат фискалните приходи от тях в рамките на планираното за годината. Без с това да поставят под съмнение данъчната философия. Първо, защото при сегашното управление бе въведен акциз върху пропан-бутана, а общо облагането на горивата скочи между 20 и 120 процента. Второ, защото в момента на дребно бензините са вече с 20-25% по-скъпи от декември 2003 година. Въобще трябва ли да сме по-праволинейни дори от членките на ЕС, преди още да сме прекрачили прага му?

Идеята може и да не е безспорна, но мисленето трябва да е в тази посока - към подпомагане на бизнеса и към това потребителите да понесат по-леко високите цени на петрола. Каквато е идеята и на министър Антонио Марцано (да ни прости италианеца за плагиатството). Авиопревозвачи, превозвачи, таксиджии и др. впрочем вече апелират за “амортисьори” на петролните рекорди.

Някакво мислене в същата посока се забелязва и във финансовото министерство. Но ако управляващите не осмислят изцяло, бързо, стратегически и в разумни граници идеята, току-виж я прегърнала опозицията. А тогава развихрянето на неизпълними популистки искания не ни мърда. Все пак избори идват.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK