Много "за" намаляването на осигурителната тежест

От няколко месеца представители на правителството твърдят, че през 2005 г. ще има значително намаляване на данъчната тежест, като най-вече се говореше за някои преки данъци. По-детайлният преглед на бюджет 2005 г. обаче по-скоро говори за намаляване на някои данъци и увеличаване на други, като е много спорно дали въобще има данъчно намаление. По-скоро преразпределението през бюджета се очертава да се запази на нивата от минали години.

При това положение НДСВ на практика пропуска последния бюджет от настоящия си мандат за спазване на едно от най-важните предизборни обещания - за оттегляне на държавата от икономиката. Вместо това се предвиждат допълнителни средства за нереформирани области като образование, здравеопазване, селско стопанство и железопътен транспорт (БДЖ), където практиката е доказала, че колкото и средства да се наливат, ако не се извършат съществени реформи, те просто ще потъват в безкрайна бездна.

Значителното преизпълнение на приходите през тази година е показателно, че държавата събира много повече данъци от необходимите за покриване на предвидените разходи. При това положение беше логично да се прибегне до значително намаляване на данъчноосигурителната тежест в България. Предложението за намаляване на ставката на ДДС до 18% е стъпка именно в тази посока. Обстоятелството, че това предложение получи широка политическа подкрепа, е показателно, че в парламента има воля за съкращаване на данъчната и квазиданъчната тежест. Трябва обаче да се има предвид, че дори това предложение да се приеме, наличието на резерви (фискален, преизпълнение на бюджета и очаквани приходи от приватизация) е отлична възможност за намаляване на най-изкривяващата тежест в България - осигурителната.


Доскоро осигурителната тежест в България се приемаше като даденост поради разбирането, че реформата е приключила и няма какво повече да се прави. Различни изследвания обаче посочваха социалноосигурителната тежест като основен проблем пред средата за бизнес в България. Впоследствие ситуацията се промени, като все повече хора и обществени организации обявиха подкрепата си за драстично намаляване на осигуровките. Първо новият председател на надзорния съвет на Националния осигурителен институт Иво Прокопиев предложи едновременно намаляване на осигуровките и увеличаване на пенсиите посредством частична капитализация на системата. След това от БСК се обявиха за значително намаляване на осигурителната тежест, като представиха свои изчисления за конкретното изпълнение. Идеята получи политическа подкрепа, след като от СДС направиха изявление относно необходимостта от значително редуциране на осигурителните плащания.

Проблеми на сегашната осигурителна система (отнася се най-вече за пенсионната и здравната система)

1) Липса на стимул за осигуряване върху по-голяма сума от минималната работна заплата поради преразпределителната схема на цялата система и високите вноски. Този, който плаща повече, не получава повече блага, а за всички се гарантира средно ниво в някакъв диапазон.

2) Ниски пенсии и лошо здравно обслужване.

3) Стимули за избягване на плащането чрез укриване на доходи.

4) Намаляване на стимулите за труд и предприемачество. Премахването на личната отговорност е опасна илюзия, която създава системата на “общественото осигуряване”. Колкото повече хора разчитат друг да взима решенията вместо тях, толкова по-голям е общият морален риск в системата.

5) Това се обяснява с принципа на “солидарност”. Солидарност обаче трудно може да има, когато тези, които дават, са по-малко от тези, които чакат да получат. Солидарността действа, когато преобладаващата част от обществото създава доход и съответно плаща, а малка и ограничена група получава.

6) Изкривявания на пазарната среда и загуба на благосъстояние, породени от високите осигурителни ставки.

7) Намаляване на гъвкавостта на пазара на труда в резултат на въвеждането на административно регулиране (задължителна регистрация на трудовите договори и минимални прагове за осигуряване).

Този списък може да бъде продължен. По-важното в случая е, че ако се прибегне до значително намаляване на осигуровките, положението може съществено да се подобри.

Как ще се финансира намаляването на осигуровките

Предложението на ИПИ е осигурителната тежест да бъде намалена от 42.7% на 10% (тоест намалението е повече от четири пъти). Имайки предвид парите, които НОИ събира от частния сектор (защото останалите се осигуряват така или иначе от бюджета), предлаганата от нас реформа ще доведе до намаляване на приходите в бюджета с 2.14 млрд. лв.

Тези разходи могат да се покрият от следните източници:

1) Намаляване на сенчестата икономика и увеличаване на данъчната облагаема основа.

2) Увеличаване на приходите от други данъци поради нарастването на разполагаемия доход.

3) Увеличаване на данъчната основа в резултат на нарастване на бизнес активността от страна на местни и чужди инвеститори.

4) Преизпълнението в бюджет 2004 г., което се очаква да бъде над 1.3 млрд. лв. В тази връзка имаше неизпълнено до момента обещание за намаляване на осигурителните вноски при преизпълнение на приходите от осигуровки, което е факт от доста време насам.

5) Очаквани приходи от приватизация.

6) Изкупуване на външен дълг с част от фискалния резерв. Това ще освободи средства, предвидени за плащане на лихви, които могат да се използват за финансиране на реформата.

7) Увеличаване на приходите в бюджета в резултат на планираното увеличаване на акцизите.

8) Премахване на субсидиите за губещи дейности.

9) Намаляване броя на държавните служители до оперативно необходимия персонал.

10) Спестяване на разходи за инфраструктура. Например магистралите могат да бъдат отдадени на концесия, което ще спести огромни ресурси на държавата.

Ефекти

Намаляването на осигуровките ще доведе до значително подобряване благосъстоянието на всички българи. Дори ако приемем, че между 50 и 60% от спестените средства на работодателите ще отидат за увеличение на заплатите, нарастването ще е значително. Тъй като няма необлагаем минимум при осигурителните плащания, ще се увеличи разполагаемият доход и на най-бедните, така че реформата ще има значим социален ефект. За сравнение: различни програми за насърчаване на заетостта имат неясен смисъл, а струват ужасно много средства на бюджета. Би било по-разумно, ако тези средства се използват за намаляване на осигурителната тежест вместо за изкуствено повишаване на заетостта. Освен това ще се подобри средата за правене на бизнес, което ще насърчи местните и чуждестранните инвестиции. Нарастването на бизнес активността ще увеличи търсенето на работна сила, което от своя страна е предпоставка за допълнително увеличаване заплащането на труда в България.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK