Защо патриарх Максим трябва да бъде награден?

“Правителството да предложи на президента да издаде указ за награждаването на Негово Светейшество Максим, Патриарх Български и митрополит Софийски, с орден “Стара планина” - първа степен, за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му (...) Смятаме, че удостояването с високата държавна награда ще бъде заслужена оценка на народополезната дейност на българския патриарх Максим, посветена на общественото добро", се казва в писмото от инициативния комитет.

Първото ми усещане след прочитане на цитираното съобщение бе за някакво странно връщане в миналото - може би 1984 г. Навярно през 1974 г. новината би звучала още по-актуално.

Какво прави възможно това да бъде новина и днес, през 2004 г., 15 години след демократичните промени? Точно по времето, когато берем отровните плодове на войнстващия атеизъм, достигнал своя разцвет по времето на “мъдрото управление на Българската православна църква” от патриарх Максим, когато обществото е парализирано от ежедневните случаи на морално падение и сатанинска жестокост, когато “духовният живот” на българите е преди всичко празнуване на именни дни, помени и курбани, прехласване пред екстрасенси и врачки - точно сега цинично ни се предлага да почетем един, който има “големи заслуги” за всичко това.


Това не е първата голяма награда на патриарх Максим. След двукратното му награждаване от Тодор Живков за заслуги към социалистическото отечество (включително и с орден “Народна република България”) през тази година той получи и награда за “принос към развитието на православните народи”, връчена му от патриарха на Москва и цяла Русия Алексий. Преди него наградата получиха президентът Първанов и беларуският му колега Лукашенко.

Всъщност дядо Максим заслужава тази награда. И очаква да я получи от приемниците на наложилите го за патриарх през 1971 г., които разчитаха на него за утвърждаване на ръководната роля на комунистическата партия в обществото. От същите, които смятаха, че религията е опиум за народите и че църквата е обречена на изчезване. Патриарх Максим наистина помогна много. Особено за последното.

Издаването на указа за награждаване на припознатия от сегашната власт патриарх точно в този момент е продължение на болшевишката политика на държавна намеса във вътрешните работи на църквата. В практически план една от целите безспорно е предопределяне на изхода от десетките дела, заведени от прогонените през лятото от храмовете свещеници и от възмутени миряни (включително и пред международния съд в Страсбург). Чрез награждаването управляващите с координираните усилия на правителството и президента се опитват да заздравят като безспорно посоченото от тях ръководство на БПЦ, признавайки отново казионния патриарх, и така поне малко да заглушат гузната си съвест и критиките за държавно организирания погром над църквата.

Чрез награждаването на дядо Максим управляващите се опитват да легитимират и собствените си незаконни действия от юли тази година по принудителното отстраняване на десетки православни свещеници от техните храмове и фактическото налагане на едно оспорвано и нелегитимно църковно ръководство. Един безусловно политически акт, илюстриращ трайно налаганата през последните години тенденция за реабилитиране на някои от най-ярките символи на тоталитарното ни минало. Четейки мотивите за награждаването, оставаме с усещането за лоша шега. Ако не погледнем списъка на лицата, предложили награждаването, можем да приемем изтъкнатия “принос” единствено като горчива, но заслужена ирония. Принципни и твърди в отстояването на религиозните си убеждения и обществената си мисия духовници и свещенослужители, лежали по комунистическите затвори, днес отново са дисиденти, а главният инструмент на “народната власт” за сигурно и безболезнено “отмиране на религията” получава своята награда от наследниците на обезличилата България комунистическа партия и кресливите кандидати за нов Отечествен фронт.

Зад приповдигнатия тон на скандалната номинация прозира и желанието за отклоняване на общественото внимание от действителността и от отговорността на управляващите за нея. Действителност, белязана от тоталната липса на морал и ценности, на способността за различаване на добро и зло, истина и лъжа, допустимо и забранено. Действителност, в която няма респект към елементарните правила на съвместното човешко съжителство, а се сещаме за истина, правосъдие и Бог само когато сме лично засегнати. Действителност, изпълнена с повсеместна агресия и ежедневни убийства, насилие (често облечено във власт), лъжа, управленска демагогия и корупция, престъпно безразличие към съдбата на десетки хиляди бедстващи наши сънародници. В която всеки един е господ за себе си, а Христос е само една икона. А героите на деня и пример за подражание на децата ни са откровени бандити и снимащи се с министри “сенчести” бизнесмени. Действителност, в която деца и старци се борят за оцеляване в глад и мизерия, оставени на произвола на съдбата. В която законът не означава нищо, а човешкото безразличие убива. Действителност, в която “мъдро” ръководената църква за жалост отсъства.

А каква ли щеше да бъде тази действителност без големия принос на патриарх Максим? Без приноса на наградените Иван Славков, Гиньо Ганев, Васил Мръчков... За съжаление, както често ни се налага да констатираме напоследък, те пак са тук.

По медалите ще ги познаете.

- - - - - - - - - - - - -

B: "Казвате, че атеистичният режим не е отричал църквата, но е искал да я обезсили. Спомням си обаче от ученическите си години, че на 24 май вие бяхте на трубуната на мавзолея редом с Тодор Живков. Не беше ли това сътрудничество с комунситическия режим?

- Бил съм и по-близо до Тодор Живков (смее се). Разбира се, сътрудничество на църквата и лично мое към гражданската власт за провеждане на нейни мероприятия никога не е имало. Ако е имало някое сходство от страна на църквата и на държавата в добри начинания, църквата е вземала подобаващо на положението й участие. (...)

Винаги над всичко съм имал интересите на църквата, дори и при изпълнение на гражданските си задължения. Не съм в това отношение правил никакви компромиси. Изживявания съм имал много тежки, но съм ги понасял за свое огорчение преди всичко. И присъствието ми на трибуната не е било по мое желане, а в изпълнение на гражданските ми задължения.

На една среща Живков поиска от мен архиереите по места заедно с митрополитското си служение да станат и председатели на Отечествения фронт. Архиерейските наместници също трябваше да оглавят местните организации на ОФ. Аз му отговорих, че това в никакъв случай не може да се допусне, защото БКП е атеистическа партия. Не може да се допусне архиерей да стане председател на отечественофронтовска организация, която има за ръководство комунистическата партия. Е, така - каза - така, така е, ама вижте, какво да стане да има обединение на народа. Викам, църквата всякога е ратувала за обединение на народа и сега ратува, но като привлича другите към себе си, а не като възприема принципи, чужди на нейната идеология."

Из интервю на партиарх Максим, публикувано в "24 часа"

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Сабака Баскервіляў
    Сабака Баскервіляў
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Срамно е такова отношение към Патриарха на Всички Българи.
    И гнусно.
    Бог да ви прости.

    Ще не вмерла Україна




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK