Философският денди Норберт Болц

Норберт Болц е един от най-известните хуманитаристи в немскоезичното пространство, пише Йорг Лау в седмичника "Ди Цайт". Болц изучава преплитането между медии, политика и история и преподава в Берлинския технически университет. В последната си книга "Консумистически манифест", която всеки момент ще излезе и на български, Болц разказва за това как медийната критика въздейства върху самата история на медиите. Книгата е реакция на 11 септември и последвалите събития. Болц бил шокиран от вълната антиамериканизъм, която последва вълната от симпатия към жертвите на терористичните нападения. "Дори сред моите високообразовани приятели излезе на мода тази необичайна западна себеомраза. Защото сърцевината на антиамериканизма е омразата срещу западния начин на живот, срещу потребителското общество", казва Болц, който от ироничен денди внезапно се е превърнал в ангажиран защитник на капиталистическия стил на живот.

Болц не би бил Болц без диалектическите обрати. Критичният потребител, казва професорът, днес вече не е извън системата - той е вътре в нея. "Субкултурата се превръща в маркова стока, бунтовникът - в звезда, а алтернативните, маргинални групички стават двигател на развлекателната индустрия. Общият вкус се определя тъкмо от хората, които искат да бъдат различни от общия вкус". Когато говори за направляваната от медиите потребителска система, в която потребителят, производителят и рекламаджията непрекъснато сменят местата си и влияят един другиму, Норберт Болц захвърля дрехата на ироничния скептик и се превръща в проповедник на нова религия: консумизмът, потребителството, казва той, е имунната система на световното общество, която ще го спаси от вируса на фанатичните религии.

(по "Ди Цайт")


*Една религия, която взима себе си насериозно, не може да се задоволи само с толерантност. Тя изисква признание и респект. Религията, която взима нещата насериозно, не е толерантна. Ето защо тя не може да бъде толерирана от религията на толерантността, сиреч - от либерализма. За мюсюлманите Коранът е Божието слово. А Просвещението е равнозначно на това да четеш Светото писание като литература. За благочестивите Господ е еднозначен, с него не може да се дискутира: И рече Господ. Едва дяволът внася диалог в логоса. Това обаче означава, че диалогът, любимото дете на либералите, е от Лукаваго. Започне ли диалогът, либерализмът вече е спечелил победата.

*Стокопроизводството днес все по-ясно демонстрира едно определено публицистично измерение; на пазара излизат все повече идеалистични стоки. С други думи: производителят се инсценира като публицист, предприемачът - като политик.

*Когато желанията не могат да бъдат задоволени чрез обекти, това става чрез стоки от втори порядък. Да продаваш невидими неща - това е отговорът на въпроса как се постига печалба в постикономическата ера.

*В условията на модерността ние живеем в емоционален вакуум. В предметния свят на нашите социални системи чувствата губят значение. Страстите и вълненията са безродници, които търсят платформа за самоинсценировка. Ето защо маркетингът и рекламата постепенно преминават към предлагане на емоционални мостри. Постматериалистичната консумация подсигурява трансфера на междучовешки стойности в света на вещите. Икономиката научи този урок и днес развива пазар на чувствата, където фирмите си устройват състезание по разказване на истории. В съответствие, постматериалистичният клиент купува не стоки, а истории, чувства, мечти и ценности. Когато човек вече има всичко, от което се нуждае, настъпва моментът на истинската му социалност. Хората се интересуват от хора, а това означава - от истории. И тези истории вече могат да се намерят не само в книгите и във филмите, но най-вече в потребителските стоки.

*Историите, токшоутата, клюките: разговарянето е най-стабилната форма на стимулация. И пазарите днес се възползват от този факт. Комуникацията се оказва авангард на консумизма. Така че който иска да се наложи на пазара, трябва да създава консумативни форми на комуникативната наслада, какъвто е, например, пазарлъкът.

*Откакто потребностите на клиента се превърнаха в недостигащ ресурс, много стоки си търсят купувач. Тъкмо поради това успешните марки вече не се стремят да стимулират акта на купуване, те постепенно се разгръщат като платформа за комуникация. Клиентът трябва да бъде оплетен в комуникации - ето защо са нужни стоки, които същевременно биват и дискурсивни факти. С други думи, в медиума на комуникацията пазарът се справя с контингентността на желанията на клиентите."

-------

*(Откъсите са от книгата "Консумистически манифест" в превод на Александър Андреев)


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK