Пазарът на труда и шансът на синдикатите да помогнат на икономиката

Като независим източник на икономически анализи следим отблизо състоянието на пазара на труда в България. Последните синдикални протести показаха, че функционирането на пазара на труда в момента продължава да крие макроикономически рискове. Политическите решения продължават да имат значима роля в динамиката на заетостта и производителността на труда. Предлагаме анализ на текущото състояние на пазара на труда в момент на формиране на следващия държавен бюджет и активизиране на синдикатите по отношение на икономическата политика.

Бавното подобряване на производителността

Регистрираната част от икономиката отбеляза растеж от около 5% до средата на годината (дотогава има официални данни). В същото време регистрираната заетост в неаграрния бизнес сектор нарасна с 2.3%. На тази основа последните оценки на Industry Watch за ръста на производителността показват запазване на скромния растеж от около 2-2.5% на годишна основа. Ускоряването на икономическия растеж през последните няколко тримесечия е резултат от увеличение на броя на заетите, а не от средно подобряване на производителността.


За това може да има няколко обяснения:

1) Преструктурирането на икономиката след раздържавяването на значителната част от активите все още не е завършило. Пренасочването на ресурсите от бившите държавни дейности към нови конкурентни начинания отнема време - вече в продължение на няколко години заетостта възстановява нивата си отпреди приватизацията от 1997-1999 г. Увеличаването на заетостта обикновено означава откриване на работни места с по-ниска производителност от средната, следователно този процес не позволява общата икономическа статистика да регистрира драматично нарастване на средната производителност в България.

2) Значителна част от човешкия ресурс продължава да бъде заета в държавния сектор (бюджетна сфера плюс държавни предприятия). Над 1/4 от общия брой на заетите според официалната статистика получават заплатата си по този начин. Поради естеството на тази заетост производителността на труда в тези дейности не се увеличава.

3) През последната година правителството ускори мерките си за изкуствено създаване на заетост. При действащи в момента около 36 проекта и програми в тази област 82% от изкуствената заетост се осигурява от една програма - “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Следователно значима част от предлагането на труда е насочена към нископроизводителни начинания, което ограничава средния ръст на производителността.

“Радикалните” реформи

Синдикатите продължават да имат силни позиции в държавно доминираните индустрии. Последните организирани протести ясно показаха това: исканията на синдикатите бяха основно към един работодател: българското правителство. Държавната заетост е относително концентрирана и евентуалните реформи би следвало да касаят малко на брой индустрии. От заетите в бюджетната сфера 2/3 са в секторите на образованието и здравните услуги. От заетите в държавните предприятия 1/2 са заети в секторите на ютилитис и транспорта и съобщенията.

Със своите силни позиции в тези индустрии синдикатите имат шанс да станат проводници на реформи, които все още се считат за радикални в политически смисъл. Подобрението на доходите в здравните и образователните индустрии преминава през увеличаване на производителността на труда в тях (защото възможностите за преразпределение на доход от другите индустрии са ограничени).

Емпирични изследвания, както и наблюдения с невъоръжено око доказват, че ръстът на производителността е най-силен в индустриите с най-силен конкурентен натиск. Такива в България в момента са “леките” материални производства - основно текстилът, мебелите и храните. Бариерите пред излизането и влизането на пазара пречат на този процес.

Пречи ли нещо на ръста на доходите

На микроикономическо ниво процесът се развива по следния път: по-динамичните работодатели инвестират и разкриват нови технологии, които увеличават производителността на ресурсите (включително трудовите). Тяхната подобрена конкурентност ще привлече ресурс от други по-нископроизводителни компании. Резултатът е разрастване на по-производителната компания и свиване на по-неконкурентната фирма.

На макроикономическо ниво всичко това води до увеличена средна производителност в индустрията, следователно по-малко ресурс (включително човешки) е нужен за производството на старото количество продукт. Това, което се случва обикновено, е едновременно увеличаване на продукцията и намаляване на заетия ресурс. Следователно не всички заети ще могат да останат в същия икономически сектор. Фирмата, която се свива, ще освободи по-малко ресурс от този, който ще бъде назначен в разрастващата се компания.

Административните бариери пред свиването на нископроизводителния бизнес следователно ще бъдат бариери пред нарастване на производителността на заетите в индустрията. Държавното доминиране на секторите на здравеопазването, образованието, транспорта и ютилитис предлага два вида бариери пред свиването на нископроизводителните дейности и съкращаването на работни позиции:

1) Държавният бюджет субсидира променливите разходи на нископроизводителни начинания. Без субсидията заетостта в държавния сектор би била губещо начинание и просто нямаше да съществува. Учителите и лекарите щяха да доставят услугите си на конкурентен пазар, заети в частни компании.

2) Дори при липса на субсидия или недостатъчна субсидия заетите в сектора имат интерес да останат държавно заети. Държавната собственост върху активи в сектора прави възможно “цените” да покриват само променливите разходи. Дори когато се оформя пазарна цена (на неформалния пазар), това не покрива фиксираните разходи за оборудване и сгради например. Това демотивира инвестициите в сектора, което пък прави невъзможен растежа на производителността на труда.

Единият възможен път, по който могат да поемат българските синдикати, е натиск за реформа на държавните сектори, най-вече образованието и здравното обслужване. Ако те се възползват от този шанс, това ще е добре и за тях (синдикатите ще останат в историята като решителен фактор за икономическата промяна в България), и за икономическото развитие.

Синдикатите и конкурентния частен сектор

Другият път, по който синдикатите имат възможност да поемат, е постепенно да усилят натиска си към частния сектор в България. Приватизацията на големите компании завари в тях малко или много силни синдикати. Последните заплахи на синдикални лидери бяха срещу частната компания БТК, която се опитва да оптимизира разходите си след приватизацията. Това е знак, че синдикатите ще се опитат да запазят силни позиции в големите частни компании.

Заетостта в частния сектор нарасна със 7.5% до септември 2004 г. (на годишна база). Част от това увеличение - около един процентен пункт, се дължи на преминаването на БТК в частни ръце. Но основната причина за растежа остава динамиката на частния сектор, а не приватизацията - работните места в него се увеличиха с 92 хил., докато в държавните предприятия намаляха с 28 хил.

Ако синдикатите изберат този път на развитие, това ще бъде постепенно изместване на фокуса им от държавата към частния конкурентен бизнес. Това ще изисква коренна промяна на парадигмите, които сега следват синдикалните лидери. Защото има разлика между това да искаш реформа от политиците и това да преговаряш с частните работодатели.

Считаме, че на този етап българските синдикати не са готови за това ново амплоа. От друга страна, няма изгледи за политически консенсус за реформи в държавния домейн. Следователно синдикалният фокус засега най-вероятно ще остане държавата, а позицията на синдикатите - квазиполитическа.

Източник: НСИ.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK