Да не заместваме инж. Ганев с д-р Ганев

llazarov@inetnebr.com

Системата на ВАК, публичните защити и научната степен доктор на науките са отколе трън в очите на повечето нашенски кандидат-професори.

По комунистическо време, когато трябваше да се заимства системата за научни степени и звания от Съветския съюз, наши кандидат-професори (и едновременно членове на партийни бюра, на партийни комитети и партийни секретари) успяха да въведат побългарен вариант, незадължаващ професорите да бъдат доктори на науките.


По време на разрушителния преходен период заваляха призиви за ”демократизиране на науката”, за премахване на ”този остатък от тоталитарната система, наречен ВАК”, за въдворяване на системите на Западните университети (е, не съвсем всичко от тях)…

Като по чудо българската система за присъждане на научни степени и звания оцеля съвсем слабо изменена през мъчителния период на голямото разграбване и на лицемерно популистко законодателство.

Оказва се обаче, че новите идеологически необвързани кандидат-професори не са се отказали и здраво напират, вдигнали мерник към Закона за научните степени и звания. Та този закон спира един перспективен бизнес - роенето на нови и нови университети и колежи.

Освен това усложнява живота на напористите кандидати, ”избичили” някаква бройка от публикации. А в България професорската титла е и важен символ на обществено положение, тя остава до живот…

Защо у нас не било като на Запад? На този въпрос е давано отговор, който винаги е бил приглушаван или премълчаван.

Спомням си добре едно интервю, направено още през 1997 г. за в. ”Капитал”, с проф. Г. Марков, тогавашен председател на ВАК. Запитан дали многобройните проблеми и спорове в българската наука не биха се разрешили със стриктно въвеждане на правилата и стандартите на развита европейска страна, той отговори: ”Дори и това да стане, съмнявам се, че те ще бъдат спазвани. Българската научна общественост няма манталитета, мотивациите и традициите на научните общности на европейските страни.” Това е, което обуславя ВАК, а не тоталитаризмът и бюрокрацията. В България е необходим централизиран орган, който да уеднаквява критериите и да поддържа нивото.

Много добре е казано във форума на в. ”Сега” от 19.1.2005 г.: ”Ако не е ВАК в ролята на пъдар, досега щяхме да се превърнем в нация на неграмотни професори.”

Тези, които искат да разрушат ВАК и да изменят системата, са неуморни. Миналата седмица Народното събрание приело на първо четене три различни версии на изцяло нов закон за научните степени и звания, които се обединявали в общ документ.

Било напълно ясно, че нов закон е необходим и че системата за присъждане на научни степени звания трябвало да бъде децентрализирана.

Оставало да се доизясни до каква степен да бъдела тази децентрализация (все пак имало опасност да се получи спад в качеството на научните кадри) и дали да се премахнела научната степен доктор на науките.

Преди всичко защо е необходим нов закон? Защото бил от 1972 г., т.е. от времето на тоталитаризма? Това само по себе си не е аргумент. Поправки са правени, могат да се направят нови. Сегашният председател на ВАК акад. П. Кендеров твърди, че сегашният закон не е нетърпим, че в него има много положителни страни (пак в. ”Сега” от 19.1.2005). Защо е необходима децентрализация?

Та тя не може да бъде самоцел! Когато се доближим до по-конкретните аргументи на творците на новия закон, виждаме, че се изтъкват общи твърдения-митове, стъпва се на тях и се правят необосновани спекулации.

Ето например мит No1: централизираните процедури спирали израстването на кадрите. Централизираните процедури, уеднаквени критерии и недопускане снижаване на летвата всъщност помагат за израстването на истински научни кадри.

Израстването по титли трябва да бъде подплатено с натрупване на знания и умения.

Мит Nо2: Дългите централизирани процедури демотивирали младите таланти да се насочват към науката. За мотивацията на младите кадри (наред с вътрешно влечение) са необходими финансови стимули.

Българската наука не се нуждае от увеличаване на броя на учените, а от подобряване на тяхното качество. Реално осъществимият път за подобряване на заплащането на нашите учени е, като се намали техният брой за сметка на качеството.

Мит Nо3: Процедурите на ВАК били причина за спад в броя на хабиталитиращите се учени у нас. През 1990 в БАН са се хабилитирали 1753 учени при състав от 15 000 души; през 2003 - 1869 при състав от 8000!

Мит Nо4: При сегашния закон университетът плащал за това един човек да стане доцент или професор, а нямал глас в избора. И не би трябвало да има глас! Тези звания са български, а не на университета. И институциите плащат с пари на данъкоплатците.

Мит Nо5: Големият докторат (д-р на науките) бил излишен, защото дисертациите обединявали резултати в натрупани по-голям брой публикации. Тези докторски дисертации не само обединяват, но и аргументират натрупани публикации.

Такова аргументиране е необходимо, особено когато публикациите не са в елитни международни списания. В България д-р на науките е истинската научна степен. Ако трябва да се идентифицира българският научен елит, това може да стане най-меродавно по притежанието на степента доктор на науките.

Лобистите и творците на нов закон за научните степени и звания не използват научни аргументи, а популистки митове и спекулират с тях.

Преди всичко трябва да се изходи от това какво е качеството на българската наука. За съжаление то не е особено високо и спада през последните години. Почти всички български учени са придобили своите научни степени и звания на базата на слабо насочени фундаментални изследвания (и преподавателска дейност). Научните изследвания у нас трябва да добият по-насочен характер и да имат ефект върху българската икономика. Това е задача, която изисква система със строги изисквания спрямо качеството на научните кадри. Убеден съм, че един нов закон за научните степени и звания, така както е планиран, няма да подобри качеството и няма да увеличи стремежа на младите хора в науката. Той ще облекчи само кариеристично настроените учени. Дано повече от нашите парламентарни законодатели усетят това.

* Авторът е доктор на химическите науки, живее и работи в Линкълн, Небраска, САЩ

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK