Телевизията като рефер в дуела между Бай Ганьо и Алеко

Телевизията в България навлезе в нова фаза. Тя се превърна в провокатор, социален експериментатор и рефер на една нова битка. Опозицията, която искрено вълнува хората, вече не е обагрена в партийни цветове. Конфликтът е много по-съществен. Става дума за националното ни самочувствие и самооценка.

Кои сме ние

Умни, образовани, възпитани, знаещи или прости, глупави, арогантни и хитри? Европейци или провинциалисти в Европа? Алековци или байганьовци? Какво ни интересува, какво слушаме, гледаме, четем? На пазара на телевизионните предавания тази битка започна да се разраства с нечувани темпове и придоби гигантски размери. Целият ни народ гледа и се идентифицира с едната или другата концепция за себе си. И се чувства съпричастен, усеща се въвлечен.


Началото на тази трансформация постави предаването “Стани богат” по Нова телевизия. След старта на играта много скептици й предричаха неуспех, като твърдяха, че българите няма да гледат предавания, които изпитват познанията, ерудицията или паметта на участниците, защото по условие умните, образованите и знаещите са малцинство. Докато се водеше този спор, някой все даваше за пример баба Гинка от село Долно Конаре, която - видите ли - никога нямало да гледа разговор за културно събитие, нито пък би се заинтригувала, ако в България дойде Умберто Еко.

Честно, някой познава ли бедната баба Гинка? Защо подценяват жената?! Искам да отида и лично да я попитам, или поне да помоля да й сложат едно пийпълметрично устройство на телевизора. Не е ли ясно, че тя би гледала всичко, което е направено достатъчно добре, изглежда цветно, интригуващо е и привлича с професионалната си реализация. Тя би гледала с удоволствие всяко шоу!

Както прави баба Джейн в Тексас

Впоследствие се оказа, че “Стани богат” имаше голям успех и стана най-гледаното предаване на Нова телевизия. Big Brother пък направо унищожи казионната телевизия, като пусна зрителите да шпионират интимните преживявания на участниците и с това приключи с интерпретативната роля на медията. Телевизията започна да показва истината. Без коментар. За добро или лошо. Очевидно предаването се оказа изключително успешен социален експеримент въпреки обструкциите от морален порядък - редно ли е да се показва мастурбация по телевизията, това ли е представителната извадка, това ли сме ние и т.н. Публиката се захвана да взима участие много активно. Ако можеха политиците ни да впрегнат тази социална енергия в своя кауза, биха черпили телевизията до следващите избори... Но не могат.

През последната седмица духовете пак се възбудиха след мегапродукцията на БНТ “IQ - тест на нацията”. Отново всички обсъждат, спорят и се ядосват. Този път обаче... май на себе си. Защото тук те се състезаваха сами срещу компютъра, а не гледаха отстрани някакъв чужд сеир. Но така или иначе феноменът е факт. На телевизионната аудитория окончателно й омръзна да слуша за “лявото” и “дясното” и вече не желае да участва в този спор. Социалната енергия се насочи в друга посока. Естественият човешки стремеж да се участва в битка, сблъсък и конфликт си намери нова реализация. И това гладиаторско зрелище има смисъл. Публиката се възбужда много повече от собствения си образ в огледалото.

Основният въпрос, който вълнува зрителя, вече не е “Кои са те?”, а

Кой съм аз

И успехът на теста за интелигентност е обнадеждаващ. Ето че не е нужно в едно предаване да участва Азис, за да го гледа целият български народ. Всеки се е пробвал да решава главоблъсканиците. Очевидно телевизията успява да променя нагласи, да предизвиква спорове, да диктува вкус. Явно не е задължително да слиза непременно на нивото на най-неграмотния си зрител, за да е гледана. Може да стане и обратното - с достатъчно изобретателност. Защо последната седмица всеки говори за това дали тестът за интелигентност е бил хубав? Защото телевизията мина на следващото ниво. Зрителите не са само воайори, не са само наблюдатели. Те влизат в играта, биват изпитвани наравно със звездите или спортистите в студиото. От обект на телевизията те стават неин субект. Дали ще бъдат избрани да живеят в къщата на Big Brоther и с това ще станат звезди overnight или тяхната история ще бъде разказана в “Искрено и лично”, “Имате поща” и “Море от любов”, дали ще участват в “Стани богат” и “Вот на доверие”, или ще пробват да измерят интелигентността си по време на “IQ - тест на нацията” - зрителите не са вече пасивна публика. От външни наблюдаващи те са се превърнали в

главни герои на представлението

и това определено им харесва.

Много е любопитно кой е харесал “IQ - тест на нацията” и кой не. Забелязах, че хората, които го хвалят, споменават някак между другото, че имат висок резултат. А онези, които го плюят, не захващат изобщо тази тема...

Това е първото интерактивно живо предаване от такъв мащаб в България. Сравнявайки го с подобни продукции по национални телевизии в САЩ, смело мога да кажа, че нивото на това шоу беше изключително добро. Може да се поспори само за някои от въпросите. Идеята на IQ е да се тества коефициентът на бързо, комбинативно, асоциативно, пространствено мислене, което не се влияе от вторично придобити знания, ерудиция или образование. А част от въпросите предполагаха предварителна подготовка. IQ е способност на мисълта, с която човек се ражда и която не се променя с опитността и познанието. Другата въпросителна е свързана с разпределението на времето. Когато се решава такъв тест, винаги има времеви лимит, само че участникът сам определя как да го използва и преминава по-бързо през по-лесните задачи. Но като цяло това шоу беше нагледен пример как телевизията може да направи от едно интелектуално забавление атракция и да накара целия народ да го гледа. Всеки от нас писа с бясна скорост отговори

по салфетките в къщи

Няма спор, че един телевизионен продукт трябва да е достъпен, комерсиален и продаваем. Оказа се обаче, че не е нужно тя да представя секс, насилие или чалга в името на комерсиалната печалба, а може да привлече вниманието и със занимания с по-високи материи. Като решаването на тест за интелигентност например.

Интерактивността на телевизията, нейният нов флирт със зрителя представлява изключително интересен експеримент. Искреното желание на публиката активно да участва, когато се рисува образът на българина, е социален феномен. Разбира се, че в крайна сметка именно зрителят ще реши дали да се идентифицира с Алеко или с Бай Ганьо. Макар че и това не е сигурно. Баба Гинка няма мобилен телефон, чрез който да участва. А на недоволните намигам - всичко това е само наужким. Игра.

*Искра Ангелова е актриса и магистър по телевизионна и радиожурналистика от университета "Емерсън" в Бостън, САЩ


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK