In memoriam за Джордж Кенън

На 17 март на 101-годишна възраст почина Джордж Ф. Кенън . Автор на 17 книги и многобройни статии, носител на наградата "Пулицър" за книга за външната политика на Съветския съюз, Кенън беше представител на онези редки личности , които съчетаваха постиженията в академичната сфера с дипломатическа служба и работа в системата за национална сигурност. В това отношение вероятно само Хенри Кисинджър може да се мери с него.

За разлика от Кисинджър обаче, Кенън никога не се е чувствал удобно като дипломат и бюрократ - нуждата от компромис и безконечните бюрократични маневри в процеса на взимане на решения влизаха в остър сблъсък с неговата нетърпяща възражения убеденост в собствената му правота. В дългата си дипломатическа и най-вече академична кариера като професор в Принстънския университет Джордж Кенън многократно заемаше позиции, които не съвпадаха с конвенционалното за момента мислене и официална политика. Само преди няколко години, през 1997 г. - в широко коментирана статия той се противопостави на разширяването на НАТО и настоя, че това е най-голямата стратегическа грешка на Запада след края на студената война.

По време на самата студена война Кенън се противопостави на дългосрочното американско военно присъствие в Япония, ескалацията на американската интервенция във Виетнам, милитаризиране на противопоставянето между Съветския съюз и САЩ и липсата на диалог между двете страни след 50-те години. Към края на миналия век уважението към цялостния му академичен и политически принос съжителстваше с любопитство към понякога ексцентричните му откровения за социалните процеси в САЩ и по света.


За всеки, който се интересува от международна политика обаче, Джордж Кенън ще си остане известен като бащата на стратегията на възпиране. След края на втората световна война САЩ и Западът се опитват да разберат поведението на Съветския съюз - на какво се дължи нежеланието на Москва да сътрудничи с тях, настояването да доминира Източна Европа и да инсталира верни комунистически режими в тези страни. По това време Кенън е сравнително маловажен служител в американското посолство в Москва, макар и със сравнително дълъг дипломатически стаж в различни страни, включително и предишен престой в Москва.

Човек, изпитващ любов към руснаците и добър познавач на езика и културата им, Кенън е върл противник на комунистическата идеология и практика. В доклад до Вашингтон, известен като "Дългата телеграма", той очертава интелектуалните основи за разбирането на съветската политика след Втората световна война. Малко по-късно вече обратно във Вашингтон той разширява доклада си и го публикува под псевдоним (подписва го с X) в списанието Foreign Affairs. Според Кенън съветската външна политика е смесица от идеология на комунистическия устрем и традиционния царски експанзионизъм. Съветският съюз, така, както и в миналото руската империя, страдат от непреодолимо чувство за несигурност.

В миналото това чувство за несигурност, което е доминиращо главно на ниво елит, се е пораждало от присъствието на многобройни враждебни азиатски племена по границите на държавата, след това от трудността да се поддържа контрол върху толкова обширна територия чрез неефективна и крехка държавна уредба, а в по модерни времена - от контактите със сравнително по-напредналия по отношение на технологиите и държавната уредба Запад. Според Кенън като отговор на тази несигурност, руският елит винаги се е стремял да разширява границите на държавата, като по този начин елиминира заплахите. Тоест, руската империя се е чувствала сигурна само в процеса на разширяване на границите си.

С други думи, Западът не може да преговаря с такава сила, защото тя вижда всички други сили като врагове и признава елиминирането им като единствена приемлива цел в дългосрочен план. Ако империята прави компромиси, то е защото в момента тя не е в състояние да унищожи врага си. Комунистическата идеология с нейната цел - унищожаването на капитализма, придава философско основание за прилагането на такава политика.

Кенън предлага САЩ да приложат стратегия на политическо, икономическо, дипломатическо и в краен случай военно възпиране на съветския експанзионизъм . Всеки път, когато Москва се опитва да разшири влиянието си, Западът трябва да парира тези опити, да възпре разпространението на съветската сила. Според Кенън руската традиция опира до избягване на конфронтацията, ако няма гаранции за успех. Затова всеки съветски опит за експанзия, който засяга важен западен интерес, трябва да бъде безусловно париран с приложението на многобройни икономически, политически, дипломатически и при крайна нужда военни средства.

В същото време, отбелязва Кенън, съветската система съдържа корените на собствената си смърт. Комунистическата система е политически, икономически и социално неефективна и неизбежно ще рухне от само себе си. Нещо повече, комунистическата солидарност е мит и неизбежно в блока ще настъпи разцепление. Всъщност Кенън е първият, който предвижда разрива между Москва и Белград и по-късно между Пекин и Москва.

Идеите на Кенън бързо се превръщат в интелектуалните основи на американската и западната политика по отношение на Москва и изобщо на западната външна политика. Кенън е интелектуалният баща на НАТО, плана "Маршал" и изобщо на изграждането на общност от западни демокрации, обединени в противопоставянето си на комунистическата експанзия. Стратегията на възпиране в продължение на четири десетилетия определя външната политика и политиката за сигурност на Запада. Всички други външнополитически цели на евроатлантическата общност са подчинени на стратегията на възпиране и определяни от нейната логика.

Самият Кенън често отрича, че тази политика е това, което той наистина е имал предвид. Той посочва, че в многобройните си аргументи за същността на стратегията на възпиране никога не е отдавал толкова централно значение на военния елемент. Той често критикува надпреварата във въоръжаването като израз на погрешно приложение на стратегията, предложена от него в края на 40-те години. Според него още през 50-те години, след създаването на НАТО, плана "Маршал", американското военно присъствие в Европа и ангажирането на САЩ със сигурността на Западен Берлин, Вашингтон е трябвало да се договори с Москва за намаляване на напрежението и края на надпреварата във въоръжаването, тъй като на съветските лидери вече им е било ясно, че Западът е в състояние да парира всеки опит за експанзия на комунизма. Съветският съюз и без това е щял да колабира рано или късно. Въпреки тези критики на Кенън, за всички той си остана интелектуалният създател на цялостната западна стратегия по време на студената война.

Джордж Кенън направи много, за да разберем същността на света по време на студената война и да се изгради на Запад систематичен отговор на глобалните предизвикателства. Към края на живота си той бе доста скептичен по отношение на способността на западните държави да формулират рационални и ефективни политики в отговор на съвременните предизвикателства. Да се надяваме, че дори и най-добрите познавачи на историята и политиката грешат.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK