Особености на българския национален хумор

Важната дума в това заглавие е национален. Хуморът идва после, за да смекчи нещата, защото ако се вземат сериозно последните национал-исторически напъни, става по-страшно. Две са най-новите пролетни шеги в тази сфера. Едната е, че България изведнъж остаря с 5 (словом: пет) века за няколко дни, а другата, че Орфей е родом от с. Гела, Смолянско.

Нека помислим спокойно и добронамерено над тези две исторически новини. Първата от тях идва не от "Канал 2001", а от признати български професори, хора на академичната наука. Защо е избрана годината 165 сл. Хр.? Коя точно година сме днес - 2005. Следователно към днешна дата спокойно може да се чества една кръгла годишнина, а именно 1840 години от основаването на Българската държава. Това съвпадение, разбира се, е достатъчно основание. Когато през 1981 се празнуваше 1300-годишнината на държавата, също имаше плахи съмнения, че 681 не е съвсем сигурна, но пък как да изпуснеш такава кръглост на годишнината. Сега, 24 години по-късно, изведнъж се оказва, че сме навъртели още 500 лета древност. Теорията на относителността в българската история има нужда от своя нов Айнщайн. Имам леки подозрения как през 2006 ще се докаже, че някое далечно племе ще да се е заявило като българска държава точно през 6 година сл. Хр., и ще смаем обединена Европа с кръгла две хиляди годишна държавност.

Втората шега идва от с. Гела. Дължим я най-вече на бившия зам.-министър на икономиката и туризма Любка Качакова. Не е ли забавно наистина поставянето на паметна плоча и билборд с надпис “Добре дошли в с. Гела, родното място на Орфей” с лично прерисувания му от г-жа Качакова нос, който бил прекалено гръцки. Може да се помисли и за възстановяване родната къща на митичния герой, за малка музейна сбирка, да се изнамерят народните песни, с които е бил закърмен от майка си малкият музикант. Разбира се, едно от най-сериозните доказателства, че тъкмо Гела е родното място, е семейният хотел на г-жа Качакова в същото село. Понякога щастливите съвпадения са част от историческата наука. Остава следният интересен въпрос. Ако успеем да докажем, че Орфей е българин, това ще измести ли рязко още веднъж началната година за българската държава. Ще се окаже ли, че нейният произход лежи тъкмо в гръцката митология. И тогава случайно изпуснатото коментаторско изречение относно националната принадлежност на Господ ще излезе пророческо. С леки корекции, разбира се, Зевс е българин.


Влизането на страната в Европа, както и влизането на туризма в културата, са безспорно травматични преживявания. Спорът чий е Орфей се получава не по-различен от спора за локалните запазени марки като шкембе чорбата, сливовицата, тюрлюгювеча и бозата. За развитието на селския и културния туризъм горните новини сигурно вършат работа. Но вън от тази сфера те са просто леки пролетни шеги.

*Георги Господинов е сред най-четените съвременни български писатели. Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин", на романа "Естествен роман" и на сборника с разкази "И други истории". Книгите му са преведени на няколко езика, сред които френски, английски, немски, чешки и др. Редактор в "Литературен вестник".

mnenia@dnevnik.bg

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK