Манталитетна ислямизация

Деколтетата на жените стават все по-дълбоки, погледите им - по-премрежени, стъпките - по-ситни. От няколко години за радост на мачовците в Европа на мода е женствеността. И то май че става дума за мода не само в облеклото и в телесното поведение, но и за някакво манталитетно пречупване. Някогашните героини на сексуалната революция и на феминизма изгубиха влияние, медиите не се интересуват от равноправието между половете, пък и мнозинството млади жени сякаш нямат нищо против ролята си на куклички, лъскави украшения и обект на сексуално-собственически мъжки пориви. Класическата архаична триада “кухнята-децата-черквата”, срещу която поколения наред се бореха застъпниците за еманципация, преживява истински ренесанс, а всевъзможни звезди и звездички от т.нар. шоубизнес запретват поли и яхват вълната: женското глезене и сведеният поглед са cool, възхищението пред мъжката сила, дебелите портфейли и скъпите коли не знае граници.

Ефектът на махалото, ще кажат едни. В това няма нищо лошо - ще добавят други. Но тези повърхностни констатации са неудовлетворителни. Защото ефектът на махалото е приемлив, когато става дума за мода, но не е, когато протича подмолна реставрация на един анахронизъм. И защото лошо има. Та нали т.нар. политика за развитие най-после стигна до очевидния извод, че изостаналостта на третия свят се дължи главно на неравноправното положение на жените. Как обаче ще се помага на жените в Африка, когато общественото мнение в промишлените държави вече не смята равноправието за важна тема у дома си? Плахите опити за някаква демократизация в арабските и в други ислямски страни също няма как да заобиколят деликатния въпрос за мястото на жените в тамошните общества. В това време обаче европейките са тръгнали манталитетно да се ислямизират, когато става въпрос за взаимодействието между половете и за активната позиция на жените.

“Сблъсъкът между цивилизациите”, 11 септември и цялата масова психоза около ислямисткия терор - тези обективни и субективни фактори пораждат на Запад небивал от десетилетия консерватизъм. По парадоксален начин обаче защитните механизми на този Запад - потапянето в собствения “културен бульон”, затварянето зад здравите стени на географията, традицията и религията - работят тъкмо за каузата на фанатичните ислямисти и на всевъзможните преддемократични режими в Африка, в Близкия и Средния изток. Отстъплението на жената в сянката на силния мъж, връщането й към ръкоделието, дантелите и печката - какви по-добри новини могат да очакват от Европа аятоласите в Техеран, Саудитската кралска династия и дори умерените ислямисти в Анкара? Вярно, в ЕС все още никой не бие с палки демонстрантките на Осми март, но самата идея за женската еманципация е тежко контузена. И когато турските политици се оплакват от лицемерието на своите брюкселски партньори, европейските общества трябва да се подсетят за доброволно напуснатите си либерални позиции.


*Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на “Дойче веле” в Бон. Автор е на книгите “Степени на свобода”, “Заговорът на шпионите” и “Нови степени на свобода”. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат.

mnenia@dnevnik.bg

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK