А Церовски е един...

В края на 2004 година разградските седесари подеха нестандартна акция - отчаяни от дупките по пътищата, те започнаха да ги маркират: тези в града - с червено, в чест на кмета многомандатник Венелин Узунов, а по републиканската пътна мрежа - в жълто, заради министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.

По ирония на съдбата премиерът Сакскобургготски постави строителния министър начело тъкмо на разградската листа на НДСВ и той успя да влезе в новините, обявявайки, че ще асфалтира половината площад на село Владимировци преди 25 юни, а останалата част - след изборите. И докато за Делиормана все пак се явява някакъв шанс - Церовски може би ще асфалтира тук-там с надеждата да си осигури с бюджетни пари депутатски мандат и имунитет, то за Добруджа нещата изглеждат трагично. Там пътищата ще си останат разбити и неасфалтирани, понеже водачът на листата на НДСВ Даниел Вълчев предпочита да се гмурка с младежи в морето край Балчик и да им показва как се връзват моряшки възли, вместо да пътува по невъзможните трасета между Крушари и Генерал Тошево примерно.

Периодически добруджанци се опитват да протестират, търсейки аргументи в подкрепа на каузата си, че щом плащат за винетки, имат право на прилични пътища. Сега са избрали време преди избори и по жътва, наивно вярвайки, че ако не заради хляба, политиците ще се стреснат поне за мястото си в парламента. Обаче чукат на грешна врата. Церовски е един и е кандидат в Разград. Добруджа ще трябва да чака следващия вот.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK