Телевизионната конфекция

Николай Кънчев се усмихва благо на сцената на „Стани богат” и се радва на бурните аплодисменти на публиката, докато тече болезнено познатата встъпителна музика. Вдига ръце, за да покаже, че шоуто трябва да тръгне, отваря уста и започва: „Пощовани гледаоци....”. Изведнъж се сепваш, защото осъзнаваш, че или нашето момче се е телепортирало на сръбския малък екран, или просто срещу стола на богатството в Белград стои негов клонинг.

Всъщност физическата прилика на сръбския водещ Иван Зелькович с Ники Кънчев надали е била толкова въпиюща първоначално, но с буквално същата пострижка, кокетните брадички и идентичния стайлинг двамата сега го докарват като разделени при раждането близнаци. Като се замисля, можеше да си говорим дори за „тризнаци”, ако хърватският водещ на „Стани богат” не беше популярният местен театрален и киноактьор Тарик Филипович, който по разбираеми причини не се поддава на чак такова унифициране, макар че и той спазва същите „принципни положения” в стайлинга си.

Историята с буквално извадените под индиго водещи на „Богатите” е разбираема - фирмата собственик на лиценза вероятно има изисквания за имиджа на шоуто и водещия, които се спазват срещу строги неустойки. Пък и на Балканите вероятно продуцентите на тези предавания гледат доста един от друг. Така че никога няма да се разбере кой е бил оригиналът, кой по-бледото копие в тази история. Която всъщност не е и чак толкова важна сама по себе си. Само че в епохата на сателитните и кабелни телевизии и на краткото телевизионно внимание, като пощракаш с копчетата между балканските канали, откриваш, че програмната схема на телевизиите в региона се състои от няколко абсолютно идентични носещи стълба: „Стани богат”, следван от вероятно 1258-ия епизод на италианския „Отдаване”, (който тече прикрит под различни заглавия в Сърбия, България и Хърватия), както и поредният сезон на „Биг брадър”. (Латиноамериканските сапунки се приемат за „спояващия материал” в празните квадратчета на програмните схеми навсякъде).


В Сърбия и Хърватия има още няколко общи „фундамента” - куиз-шоуто „Най-слабата брънка” (при нас явно още не са му купили лиценза, защото е британско по произход, после пренесено и в Америка. В него съвършено еднакви лелки с имидж „надзирателка в концентрационен лагер” разпитват и отстраняват сурово участниците, които знаят най-малко). Вероятно поради сходството на езика и взаимното любопитство в двете бивши югодържави по принцип си „заемат” постоянно идеи - къде легално, с официално купен лиценз както този на токшоуто „Пирамида” (оригинал: хърватската национална телевизия), сега пренесено и в „Пинк” в Белград, или пък просто ги изплагиатстват. Хърватите си направиха национална сапунка, наречена „Вила Мария”, която сърбите „догониха” само сезон по-късно с несекващите драми в своята „Йелена”. За да стане шоуто пълно, си ги изкупиха взаимно и сега лелките и в двете страни подсмърчат на драмите на разните там Марии и Йелени.

Впрочем еднакво ни облъчва и филмовата програма... Ние гледахме доскоро буквално в същата седмица с хърватите еднакви епизоди на „Отчаяните домакини” и „Всички обичат Реймънд”, а със сърбите допреди няколко месеца препирахме същите епизоди на „Сексът и градът”. За големите блокбастъри да не говорим, пускат ги до разлика от няколко дни, очевидно като мине някакъв срок, и рязко им поевтинеят правата. И тъй като и по хърватската държавна телевизия, и по сръбската БеКа сега въртят до посиняване целия Джеймс Бонд, просто е за чудене как още не е тръгнал и в България.

Като се прибавят прекъсванията от абсолютно еднакви реклами за "Кока-Кола" и "Спрайт", почистващи препарати и бои за коси, в които все една и съща д-р Яна (в сръбските и хърватските версии Хана) Суралова и актрисата Йоанна те призовават да купиш продуктите им, понякога наистина имаш чувството, че си паднал от Марс и не е сигурно къде точно на Балканите си се приземил...

Оказва се, че т. нар. глобализация и разбиване на държавния монопол върху медийния пазар, конкуренцията и избуяването на частните медии в началото на ХХІ в. поне на Балканите са довели не до пълен разцвет на идеите, тържество на националната специфика и избуяване на оригиналния талант, ами до комично, понякога болезнено въртене и копиране на „западните” тв продукти в търсенето на рейтинг и подбуждане на елементарните страсти.

Най-потресаващата телевизионна конфекция обаче се пробутва чрез т.нар. реалити шоута, където уж всичко е спонтанно, нережисирано и непредвидимо. Понякога придържането към матрицата, зададена от фирмата-майка, е толкова еднозначно, че човек се чуди как е възможно да се унифицират чак дотам при съществуващите национални особености. Все едно че някой е раздал албумчета с начертаните контури на героите, както е в блокчетата на 3-годишните деца, а продуцентите и режисьорите само ги запълват с боичките си...

В миналия сезон на „Биг брадър” и при хърватите имаше един Здравко, който избута май до самия финал, само че не победи. Но пък милионът отиде в симпатичен и нахакан провинциален плейбой с любов към бързите не яхти, а мотори, обзаведен със семейство и пр. Тази година пък в къщата и в София, и в Загреб през 2 седмици разлика влязоха по един циганин (както й доста девойки с фигурки на манекенки), защото очевидно в общите „предписания за шоуто” има позивна във втория сезон да се използва предизвикателството и екзотиката на общуването с етническите малцинства. Първите целувки паднаха още в края на първата седмица... Иначе тече една и съща масирана реклама, която обещава неочаквани личности, големи изненади, потресаващи ситуации.

Минималните нюанси, които въобще могат да се открият, са основно в т.нар. публицистика, т.е. политическите токшоута и специалните коментарни емисии. И то - тук-таме при частниците, при които пробива по някоя неочаквана или талантлива личност като водещ. Лидер в това отношение е сръбската Бе 92, по която освен „редовната” седмична публицистика, няколко предавания - „Инсайдер”, „Впечатления от седмицата” и пр., обикновено предлагат шокиращи интервюта, скандални разследвания, задълбочени документални филми. Разбира се, и Бе 92, която доскоро беше безспорният некомерсионален шампион на региона, падна жертва на борбата за аудитория и приходите от реклама. От новия сезон, вероятно между две сериозни разследвания за убийството на Джинджич и парите на Милошевич, и Бе 92 ще се занимава с първия за Сърбия сезон на „Биг брадър”.

Иначе държавните телевизии продължават да боледуват от явно задължителната болест на младите демокрации - като цяло я правят хора, които забележително се родеят по прагматизма си. Защото - независимо дали се харесва на всички или не, подобни хора има по принцип край всички владетели (управляващи). И явно оцеляват далеч по-успешно от самите управляващи.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK