SMS-гражданството

Както казват социолозите, Бойко Борисов говори на език, който хората разбират. Такава, ефектна и понятна на народа, е и първата му хрумка, с която навлезе в предизборната битка: да се организира SMS-кампания, като със събраните пари се построят приюти за бездомните кучета. Тя работата била проста. Така и така си хванал джиесема да гласуваш кой да напусне "Биг брадър", що да не изпратиш още един за ГЕНЕРАЛната инициатива "Изгони песа!".

Номерът е публиката да бъде въвличана с илюзията, че участва в играта. С какво са пълни десетките частни радиа и телевизии: с читателски и слушателски обаждания. В телевизионните игри зрителските SMS-и станаха задължителен компонент. Даже в БАН са се засилили да уеднаквяват транслитерацията на латиница - за улеснение и ред в SMS-демокрацията.

Комуникационните технологии непрекъснато ни предлагат все по-нови и лесни начини да избираме и да участваме. Преди 10 години си купуваш вестник и четеш информацията така, както Валери Найденов е сметнал за целесъобразно да ти я подреди. Днес благодарение на интернет скачаш свободно между сайтове, форуми и блогове и си мислиш, че си се информирал свободно. Е, по-различно е, отколкото да редуваш "Хоризонт" със "Свободна Европа" на ВЕФ-а, но не бива да се лъжем: обикновено някъде някой е платил за това, което четем, гледаме или слушаме, независимо по какъв път то после е стигнало до нас.


Технологичната леснина и превръщането на политиката в шоу раждат илюзиите, с които си подобрява настроението днешният българин. Например илюзията, че за неговия глас се борят "мажоритарни" кандидат-кметове. Мажоритарните избори са успешни единствено там, където има стабилна, класическа двупартийна система. Между "мажоритарен" и "независим" няма нищо общо. Просто модата сега е да си "непартиен". Вчера е било хит ситното райе с кожени аксесоари, днес всички примират по едро каре с копринени джувки. Сега е печелившо да си кандидат, уж необвързан с партия, утре може да стане "мноо яко", ако носиш значка с лика на Волен Сидеров, кой знае. Хората, особено младите, обичат да са в крак с модата. И да участват неангажиращо, като избират между медийните образи, които им се предлагат.

Друга печеливша опаковка е промяната, идеята, че е нужно нещо ново. В случая с изборите в София тази стратегия няма как да не бъде успешна. От тази гледна точка решението на СДС да застане зад Минко Герджиков е безпогрешно политическо самоубийство. Магаре да си бяха избрали за лидер на конференцията, нямаше да е толкова фатално, колкото ще бъде обвързването със статуквото в София. Нищо лично към Герджиков: просто в този случай законите на PR-а и очевидно безобразния модел, по който се управлява София, съвпадат.

С SMS-и пари се събират лесно, въпросът е какво ще се прави с тях после. Средства за справяне с кучетата винаги са се отделяли, далаверата е да се отделят и занапред. Така е и с боклука, и с всичко. Само че никой няма да ни предложи да разкараме с SMS ДИТЦ и "Волф", или концесионерите на "Софийска вода". За това е нужна гражданска и политическа воля, а не рейтингови бицепси и псевдомажоритарност. Пазарът обаче засега предлага само това.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK