Джиесеми и антики

Историята с граничните полицаи, които забърсали джиесема на американския посланик, много прилича на виц, но за съжаление не е. Че е смешна - смешна е, но това, че голяма част от всекидневният живот на българина се развива сякаш в зоната на вица, е по-скоро тъжно.

Всъщност удоволствието при вица идва от подсъзнателното въображаемо идентифициране с герой, който нарушава някаква културна забрана - забрана, която ние самите не смеем да прекрачим. Поне така разправят психоаналитиците. Смеем се, но някакво човече вътре в нас тайно се отъждествява с Бай Ганьо или мутрата. Вицът е разтоварване от тежестта да бъдем непрекъснато себе си.

Проблемът е, че в България за мнозина мутрите и мутресите са си съвсем осъзнат идеал. При вица има някаква граница, която се прекрачва, но това не отменя самата граница. Смеем се над полицаите-крадци, несъзнателно може би дори се отъждествяваме с тях, но знаем, че те са направили нещо нередно. Вицът е такава психична икономика, при която културните забрани хем се нарушават (тайно), хем си остават стабилни.


Преди седмица Васил Божков изложи част от колекцията си антични предмети в залите на Националния исторически музей. Изложбата е аранжирана от проф. Иван Маразов, а каталогът е оформен от акад. Светлин Русев. За мен тази история е не по-малко смешна, отколкото случката с джиесема на американския посланик. Но така като гледам, никой не се смее на професорите и академиците. Смяха се на Силвия от "Биг брадър 2", че не се къпала 20 дни, но никой не се смее на изобилните примери на морална нечистоплътност сред т.нар. български елит. Няма смях, защото няма съзнание за нарушена норма. При професорите и академиците всичко е позволено, те и техните меценати се ползват с нещо като символен имунитет. Антиките на Васил Божков са "национално богатство" (може би скоро ще влезе в употреба и по-точният термин "частно национално богатство") и това отменя всички въпроси около тяхното придобиване, да не говорим за въпросите относно придобиването на средствата за тяхното придобиване. Впрочем някой не беше ли определил и Бойко Борисов като "национално богатство"? Разбира се, може да се възрази така: "Кой се интересува днес колко любовници е имал папата, който е плащал хонорари на Леонардо или Микеланджело?". Подобна е логиката на изречение като "Не е важно колко комисиони са взети, важното е, че София след 10 години ще има метро". Българската култура и история биват използвани именно като резервоар от теми и "стойности", които позволяват да се говори от гледна точка на вечността. Жреците на вечността, подвизаващи се обикновено във в. "Труд", не се интересуват от дребни неща, включително морални казуси. Важна е "славата на България". От гледна точка на вечността всичко е позволено, защото спорното и скандалното "един ден ще се забравят". А щели да останат метрото и тракийските антики. Само че от гледна точка на вечността моят и вашият живот също нямат значение.

Не е страшно онова, над което се смеем, а онова, което приемаме за нормално, защото са се изтрили представите ни за редно и нередно.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ванеса   георгиева
    *****
    Неутрално

    Тъси ме джиесеми.
    На добри цени .
















































За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK