Мълчаливият премиер на служебното правителство

Парламентарните избори бяха на 25 юни. Два месеца след това бяха нужни на Сергей Станишев да състави правителство. На втори опит той все пак успя.

От два месеца Сергей Станишев е министър-председател. Начело е на кабинет, съставен от министри от три партии плюс един безпартиен министър на финансите. В тази гарнитура няма нито един случайно попаднал. Вътре са двама заместник-председатели на БСП, един от лидерите на ПД “Социалдемократи”, двама заместници на Симеон Сакскобургготски, един заместник на Доган, четирима министри от предишното правителство, една за трети път министърка, няколко дългогодишни депутати. Всички те са опитни политици, умеят да говорят, да излагат своите становища, свикнали са на камери и микрофони.

Всеки ден научаваме какви инициативи за повишаване на заетостта, пенсиите и заплатите е измислила Емилия Масларова.


Всеки ден разбираме какви мерки за преодоляване на последиците от наводненията е набелязала Емел Етем.

Всеки ден Меглена Кунева ни информира какво е научила от европейските си колеги за приемането или отлагането ни.

Всеки ден Асен Гагаузов ни съобщава последното си мнение относно концесията за магистрала “Тракия”.

Всеки ден Румен Овчаров ни осведомява за поредното увеличение на нещо - тока, горивата, парното и дори, че социализмът си бил отишъл безвъзвратно.

Всеки ден Румен Петков уволнява и размества генерали и полковници из МВР и се кани на престъпността.

Всеки ден Ивайло Калфин води разговори или за американските бази в България, или за българските медици в Либия.

Всеки ден Николай Василев ни обяснява колко администрация трябва да бъде съкратена, но и колко нова администрация му трябва за собственото му новоизмислено министерство.

Всеки ден Николай Близнаков се кани да купува нови оръжия и да модернизира армията.

Всеки ден Пламен Орешарски докладва какво е поискал Фликеншилд и дали сме съгласни с поисканото. Обикновено сме.

И така нататък.

Изобщо част от министрите ни са много приказливи. Всеки на своята писта. При това, забележете, всеки само и единствено с ежедневните и належащи задачи на своето ведомство.

Защо обаче нещо липсва? Какво липсва?

При внимателен поглед върху действията на правителството всъщност откриваме какво липсва. Отсъства министър-председателят.

С какво се занимава премиерът Станишев? Това изглежда като истинска загадка. Отсъствието му от публичното пространство на пръв поглед е странно и нелогично. За два месеца той не намери за нужно да излезе и да разкаже на избирателите каква е общата, единната позиция на българското правителство по който и да било въпрос.

Сигурен съм, че той работи много и е много зает. Подозирам обаче, че срамежливостта му не е вродена. Като председател на БСП той изобщо не беше свенлив медийно.

Истината е, че той не се явява, защото няма какво да ни каже. Защото това правителство няма политическа мисия и политическа програма.

То всъщност е едно служебно правителство.

Това е служебното правителство на президента Георги Първанов и е назначено само за да движи работата на институциите на изпълнителната власт до приемането или неприемането ни в Европейския съюз.

Никой не му е поставил дългосрочни задачи, представителите на нито една от трите партии в него не хвърлят поглед и не си правят планове отвъд лятото на 2006, когато ще стане ясно дали на 1 януари 2007 ще бъдем приети или не.

Затова Сергей Станишев изпълнява функцията на главен секретар на Министерския съвет и работата му е да събира министрите всеки четвъртък и да оформя в подходящ вид решенията и действията на отделните ведомства.

А от главния секретар на Министерския съвет не се очаква да отправя политически послания. И той не ги отправя.

Ако приемем тази логика, тогава става ясно защо и как се оказаха в едно правителство БСП и НДСВ, които се обявяваха за алтернатива една на друга по време на кампанията, защо след развалянето на Либералния алианс Симеон и Доган пак са заедно, защо ДПС се оказа най-категоричният коалиционен партньор на социалистите.

Защото трите партии изобщо не възнамеряват да управляват заедно, дори в някакъв подобен формат, след изтичането на срока на действие на служебното правителство. Те се готвят всяка поотделно за истинското участие в следващото пълноправно правителство на Република България.

Ако приемем тази логика, тогава става ясно защо например министрите от НДСВ не присъстват при съобщаването на лошите новини за публиката - че няма да има увеличаване на пенсиите и заплатите, но пък ще има увеличаване на цените на тока, парното, цигарите и ракията.

Ако приемем тази логика, тогава става ясно защо например парламентарната група и Висшият съвет на БСП вече панически се опитват да се дистанцират от собствените си министри в кабинета, превърнали се в носители на лоши вести.

Ако приемем тази логика, тогава става ясно защо министрите от ДПС са се потопили съзнателно ниско под водата и само Емел Етем периодично изплува, за да разнася помощи за реално наводнените български общини и граждани.

А пък парламентът отлично се вписва в сценария със служебното правителство. Както е известно, при служебно правителство Народното събрание е разпуснато. Затова и народните представители се държат подобаващо. Събират се виртуално и гласуват с чуждите карти нужните за краткосрочните цели на служебното правителство наказателно-процесуални и ветеринарно-санитарни закони и чакат да свърши мандата му.

А после?


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK