Кметоводител

Някъде прочетох, че в София имало достатъчен брой мислещи, рационално гласуващи избиратели, които ще решат изхода от кметската надпревара. Звучи твърде хубаво, за да е вярно, но нека в името на надеждата се опитаме да разсъждаваме между какво всъщност ще избират софиянци. Макар отсега да е ясно - накрая ще се избира не между програми и идеи, а между личности. Това, което радетелите на "мажоритарния вот" премълчават, е, че даже няма да се избира между личности, а между лица, и по-точно - между комплекси от асоциации. Като в рекламата. Трудно е да се излезе от рекламно-асоциативната рационалност и билбордовата политестетика, но нека опитаме с няколко въпроса. Без имена, доколкото е възможно.

1. Модерна лява партия ли е БСП? В достатъчна степен ли е скъсала с номенклатурния си генезис и манталитет? Какво е номенклатурен манталитет - вземете Румен Петков и ще си имате лабораторен образец. Ама изборите са за кмет, не за партии, ще каже някой. Именно - ще избираме кмет, а не вицекрал. За разлика от вицекраля кметът не може да шавне без подкрепа от общинските си съветници. В някакъв смисъл който и да стане кмет сега ще бъде схрускан от обединените общинари, но след година и половина ще дойдат редовните местни избори. Кметът, дай боже да е успешен, може да се окаже флагман, който да "изтегли" солидна група читави общинари. И когато преценяваме дадена личност от сегашната надпревара, трябва да мислим не само как ще скопява кучетата, а кого евентуално ще тегли след две години.

2. Може ли да има силен "десен" кандидат без силна дясна партия зад гърба си? Лозунгът "Аз съм десен" няма особен смисъл. Смисъл има да кажеш: "Аз съм издигнат от политическа сила, показала принципност и последователност в отстояването на десния политически проект в България през последните 4-5 години." Колко са кандидатите, които ще имат очи да го кажат? А на приказки от сорта "Ти знаеш ли ме мене кой съм?!" мястото им е в кръчмата.


3. "Надпартийността" дава ли шанс за вкарване на гражданската енергия в управлението на градските дела? Защото както "партийна", така може да има и "надпартийна" непрозрачност. Ако партийната схема за управление на София има нужда от отпушване, знаем ли какво ще потече след отпушването? Ако за медийното обезпечаване на един от "независимите" кандидати се грижат хора на Антоан Николов, можем ли да очакваме, че този кандидат ще се пребори успешно с модела "Антоан Николов - Стефан Софиянски"? Ако същият кандидат е бил близък с концесионерите сметосъбирачи, можем ли да очакваме, че той ще преразгледа неизгодните договори за почистването на София?

Това са недоказани слухове, ще кажат защитниците му. А на какво да разчитаме освен на слухове, ако искаме да разберем кой все пак стои зад независимите личности? На медиите и социологическите агенции? Negative, както казваше не мажоритарният, а републиканският сенатор Шварценегер.

Има нещо по-сигурно от слуховете и това е историята. Повечето кандидати ни се предлагат в качеството си на експерти и личности, но всъщност са родени от тази странна политическа конфигурация (каква ти конфигурация, бъркоч е точната дума), настъпила след връщането на Симеон II. И като такива са част от историята на БСП и НДСВ. Част от историята на управляващата в момента коалиция.

*Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK