Старите призраци

Някогашната комунистическа пропаганда беше обявила Латинска Америка за задния двор на САЩ. В известен смисъл това беше вярно, но в задния двор се заселиха и странни субекти - остров на свободата с голям ГУЛАГ, чилийски марксисти с апетит за национализация на медни мини, сандинисти, които опустошиха страната си.

Историята на Латинска Америка винаги е била бурна. Достатъчно е да си спомним за кървавата съдба на Панчо Виля, Емилиано Сапата и Жетулио Варгаш. Левичарските митове също са част от тази история, например за Салвадор Алиенде, президент на Чили. Малко известен факт, е че Алиенде беше избран на 4 септември 1970 само с 36.2% от имащите право на глас, т.е. той беше президент на малцинството. Или легендата за героичната му смърт в двореца Ла Монеда, когато се сражавал с оръжие в ръка срещу превратаджиите. Според очевидци той се самоубил в началото на преврата с автомата си, подарък от Кастро.

Друг левичарски мит, но вече световен, е за Че Гевара, който е създателят на кубинския ГУЛАГ. Всички знаем за него, но малцина са чували за кубинския дисидент Армандо Валадарес (защо ли?). Той е лежал в затвора "Исла де Пиняс" от 1960 до 1982 г. Ето какво пише Армандо Валадарес за Гевара в книгата си Against Аll Нope: "Той беше безмилостен убиец. Много хора умъртви лично, много повече умряха по негова заповед."


Но и от другата страна на барикадата имаше зли дела. През 1973 г., когато Чили изпадна в анархия, тежка икономическа криза и хиперинфлация, а в страната свободно вилнееха враждуващи леви и десни въоръжени групи, военните се намесиха и свалиха правителството на Алиенде. След това, според злощастната латиноамериканска политическа традиция, побързаха да ликвидират хиляди от политическите си противници.

Генерал Омар Торихос, президент на Панама, загина в самолетна катастрофа през 1981 г. - точно когато се канеше постепенно да национализира Панамския канал. Според нови източници преди смъртта си генералът е преговарял с японците за построяване на нов канал, което силно разгневило САЩ. Хайме Ролдос, президент на Еквадор, загина също при самолетна катастрофа,

през същата 1981 г. Преди катастрофата засегнал петролните интереси на американски компании в страната си. И в двата случая има сериозни подозрения, че ЦРУ има нещо общо с тези инциденти.

В наше време, след падането на комунизма, в света на новия ред, бурната история на Южна Америка невъзмутимо продължава. Във Венецуела управлява президентът Уго Чавес. Този колоритен ляв радикал, приятел на Саддам Хюсеин, Кастро и Кадафи, когато не се обяснява в любов на Държавния секретар на САЩ, заплашва Америка с петролно ембарго, опитва се да свали правителството на Перу, купува оръжие от Русия (50 МиГ-а, 40 бойни хеликоптера, 100 хиляди автомата "Калашников") и е основен доставчик на боеприпаси и храни за наркотерористите от ФАРК, въоръжена марксистка групировка, която се сражава срещу дясното правителство в Колумбия. През последните месеци Уго Чавес засили сътрудничеството си с Кастро. В мащаби, непознати от 60-те, двата режима създадоха зловещ съюз и агресивно търсят влияние в Латинска Америка.

На 4 декември т. г. в Боливия ще се проведат парламентарни избори, които могат да доведат на власт трети член на този съюз - Ево Моралес, марксист, но и собственик на макови плантации. Кастро и Чавес усилено действат в негова подкрепа. Бразилското правителство, което благосклонно не обръща внимание на дейността на Чавес, оказва натиск над Парагвай, за да остане в доминирания от Бразилия търговски блок Меркосур.

Сега в Бразилия бушува корупционен скандал. Лявото правителство на президента Лула да Силва е обвинено в незаконно финансиране на президентските избори преди няколко години от:.. Уго Чавес! Може би това е причината за ярката благосклонност на регионалната сила към Венецуела? Парагвай, където управлява десницата, има дълга граница с Боливия. Плантаторът-марксист Ево Моралес вече заяви, че ако спечели изборите, ще национализира енергийната промишленост. Ако това стане, Парагвай ще бъде наводнен с бежанци и с всичките последствия от това. Но по-важното е, че през Парагвай минават тръбопроводите с природен газ (тръбите могат да минат само под земята, Парагвай няма излаз на море) от Боливия за Бразилия и Аржентина, т.е. двете най-големи страни в Южна Америка зависят енергийно от този, който контролира малката страна.

Точно заради това Кастро и Чавес хищнически се намесват във вътрешните работи на Асунсион. Тази година Кастро изпрати 700 "лекари" в Парагвай, които се опитаха да свалят правителството. Миналият месец "лекарите" бяха изгонени поради тази причина. Но според медиите много кубински представители не са подновили работните си визи и сега са в неизвестност. Като имам предвид изобилната подривна дейност на Куба през 70-те и по-късно, когато изпращаше хиляди военни "съветници" с подходящ цвят на кожата в Мозамбик, Ангола и другаде, не е трудно да си представя с какво се занимават тези хора.

В началото на тази година марксистките наркотерористи от ФАРК заедно с местни бандити отвлякоха и убиха дъщерята на бивш президент на Парагвай. Това разтърси нацията. Организаторът на престъплението Родриго Гранда, "външният министър" на ФАРК, осъществи акцията от Венецуела, където получи помощ за това, както и политическо убежище. Посланикът на Парагвай във Венецуела, която е жена, беше жестоко пребита в центъра на Каракас посред бял ден веднага след заупокойната литургия за папа Йоан Павел II. Когато жертвата отиде да протестира във външно министерство, служителите безцеремонно затръшнаха вратата в лицето й.

В същото време Бразилия и Аржентина не направиха абсолютно нищо, за да защитят Парагвай. Затова президентът Никанор Дуарте потърси помощ от САЩ. По време на скорошното посещение на Доналд Ръмсфелд беше подписан договор за сътрудничество в борбата с тероризма срещу разпространението на наркотиците и най-важното - за разполагането на малък контингент от 400 морски пехотинци в Парагвай. Подкрепата на САЩ обаче разгневи Бразилия. Няма съмнение, че за лявото правителство на президента Лула да Силва една американска военна база е много по-опасна, отколкото съседен сателит на комунистическа Куба, който ще контролира енергийните потоци към Бразилия.

И така старите призраци на червеното минало в Латинска Америка се надигнаха за нов живот - плантатор-марксист и кандидат за президент, който иска да национализира енергийната индустрия на страната си, ляв президент на регионална сила, предпочитащ за съсед комунистически сателит, ръководител на голяма петролна страна, помагач на наркотерористи и комунисти. И всички те са свързани с вездесъщия комунистически диктатор-ветеран, командир на острова на "свободата".

Ще може ли Америка да ги спре?

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK