Президентски избори за вътрешнопартийна употреба

Още неотминали стоте дни на премиера и десетте дни на кмета и ето че пак се говори за избори. Вече се търсят и сочат алтернативи на президента Първанов, засега предимно от списъка на доволно познати лица, включващ бившия министър-председател Сакскобургготски и бившия държавен глава Петър Стоянов. Симеон обаче мълчи, а Стоянов упорито отрича. Всъщност през темата за възможните кандидати за президентския пост през 2006 г. се поставят принципно различни въпроси, свързани с определен скрит дневен ред на някои политически играчи.

Въпросът се повдига от два несвързани помежду си лагера в българския политически живот - десните сили в НДСВ и бившата лидерка на СДС. Те нямат общи цели, решават различни проблеми, но се намират в сходна ситуация. Едните са отстранени от изпълнителната власт в държавата, другите - от политическото кормило на партията. Всички те имат нужда от нов хоризонт, за да възвърнат част от своята значимост.

След влизането на НДСВ в тристранната коалиция на парламентарните банки останаха лица, които по една или друга причина не могат да бъдат припознати от червените - бившите министри Свинаров и Паси, както и бившият председател на здравна комисия Атанас Щерев. Те оформиха един засега неофициален десен блок в жълтите редици, който търси по-ясен политически облик, съчетаващ по принуда противоположни черти. Те се опитват да играят дясно царско крило и вътрешнопартийна опозиция, но не искат, а вероятно и не могат да се противопоставят по-категорично на лидера си. Така че този тип хора критикуват политиката на коалицията и в частност бюджета, но хвалят партийния си водач.


Тази двойствена позиция сама по себе си е неавтентична или неудобна, изпраща към обществото едно послание, мъждукащо между фалша, подмазването и лицемерието, поради което се търси политически финт, който да събере двете тези в приемливо за широката публика съжителство. Темата за предстоящите президентски избори е именно такъв трик, който разрешава на недоволните едновременно да мърморят срещу политиката и бюджета на коалицията, но и да запазят благоволението на политическия си баща, твърдейки, че именно той е най-достойният за фигурата на обединител на нацията.

Ходът е умел, а и Симеон не губи нищо от това. Той мълчи, но другите говорят за него. Той управлява, но неговите хора периодически го разграничават от управлението. Той никога няма да се яви на преки избори за какъвто и да е било пост, но по царски не би възразил да поеме поста на държавен глава, ако се промени конституционната процедура така, че президентът да започне да се избира от парламента. Разбира се, извършването на такава промяна преминава през тежка институционална криза, която все още не се задава на хоризонта. Дори и този дългосрочен сценарий да не заработи, Сакскобургготски пак печели, защото, макар и в по-стеснен формат, той удържа образа си на цар, бидейки титуляр както на парчета от властта, така и на фрагменти от опозицията.

Печелят и тези от неговите хора, които при поредната царска ротация бяха разположени на по-слабо влиятелни позиции. Развявайки знамето на дясно-жълто крило с мълчаливото одобрение на царя, те дават ориентир и обещание на всички, които не успяха да заемат по-предно място в царските листи, които не влязоха в парламента или които влязоха, но се разминаха с постове в изпълнителната власт. Приказките за президентската кандидатура на Симеон в действителност служат за вътрешнопартийно пренареждане и промяна на съотношението на силите. Което не означава, че им липсва както рекламната цел по отношение на лидера, така и второстепенната задача по опипване на почвата за евентуални реакции.

Случаят с кандидатурата на Петър Стоянов е малко по-различен. За него говори само и единствено бившият лидер на СДС Надежда Михайлова, и то по начин, който като да е на границата на детинско заяждане и женствена лукавост. Тя напомня, че Стоянов не се е излекувал от загубата си през 2001 г., намеква, че е станала жертва на реваншистки настроения, и по хлапашки оспорва лидерската му позиция в парламентарната група и партията.

Петър Стоянов, разбира се, отрича каквито и да е било намерения отново да се изправи лице в лице с президента Първанов, с което обаче по-скоро хлътва в интригантската клопка на Михайлова. Тя го вкарва в позиция да обяснява за миналото и да отрича намерения за бъдещето, от което не печели нито той, нито неговата партия. Вкаран във фалшива теми относно утрешния ден на президентската институция, той губи свобода и темпо да развие своя визия за утрешния ден на СДС и дясното в България. По-малката беда е, че Стоянов като че ли е склонен да подцени довчерашната си противничка за лидерския пост и да разчете в поведението на Надежда пряк израз на емоционалните изблици на поражението, лудостта или глупостта.

Всъщност постъпките на Михайлова са дълбоко логични. Тя предизвиква Петър Стоянов не за да го победи или да го излъже да се кандидатира за президентския пост. Подобно на вътрешнопартийните опозиционери в НДСВ, тя се опитва да ориентира към себе си всички онези, които по една или друга причина ще загубят от евентуалните реформи в СДС. Тя не се опитва да си възвърне загубената лидерска позиция, но пробва да формира около себе си достатъчно голяма фракция, за да се съобразяват и в бъдеще с нея.

Нейната тактика за оформяне на най-ново крило в най-старата дясна партия едва ли ще успее. С разпускането на коалицията ОДС и преоформянето на парламентарната й група Михайлова губи важни гласове и се отдалечава от потребното й мнозинство, за да запази влияние ако не в партията, то поне в парламента. Но с публичното си поведение тя връзва ръцете на Стоянов и допълнително размива образа на СДС, с което нарочно или неволно оказва безценни политически услуги на другите десни или дясноцентристки политически субекти - Иван Костов и Симеон Сакскобургготски например.

Фактът, че засега разните подхвърляния на бъдещи президентски кандидатури се правят с предимно вътрешнопартийна цел, не отменя важността на въпроса. СДС вече направи опит да говори сериозно по темата, като лансира наново идеята за предварителни избори за единен кандидат вдясно. Това предложение, разбира се, увисна във въздуха. Проблемът произтича от това, че в момента СДС не е в състояние да произвежда оферти към когото и да е било, за каквото и да било, тъй като синята партия не е наясно със себе си. Потребно е първо Петър Стоянов да разбере какво е останало зад него, как то изглежда, какво искат и за какво се борят наличните седесари. Едва след това, като втора стъпка и с ясно съзнание за силите, с които разполага, да влиза в преговори в дясното пространство.

Едновременно с това трябва да се изчака, за да се види какво ще бъдещето на другите десни политически субекти. Какво ще стане с хората на Стефан Софиянски, ще загуби ли поста си в БЗНС-НС Анастасия Мозер, накъде ще се ориентира Праматарски след разпада на ОДС, кога и какъв ще играе Бойко Борисов и докога ще продължи двусмисленото поведение на царя. Сега още е твърде рано да се говори за десен кандидат за президент, но дали пък няма да стане твърде късно, ако просто се чака всички тези въпроси да намерят своите трайни политически отговори. Крайният срок засега се разполага някъде в периода между март и май. Тогава освен намеренията ще бъде ясна и съдбата на различните десни лидери. Ще бъде ясна вероятно и волята на Европейската комисия относно европейското бъдеще на България. Което пък от своя страна може да намали или увеличи шансовете на Първанов за преизбиране. Ако решението на комисията засили усещането за предстояща победа на дясната алтернатива, това само по себе си би способствало за преодоляване на противоречията вдясно и подкрепата на обща кандидатура. Вкусът на предстоящата победа обединява, ако съдим по опита от президентските избори през 1996 г.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK