Новогодишно sudoku (ниво на трудност - тегаво*)

Има доста голям разнобой в мненията за това добра или лоша и въобще каква беше 2005 година за България. Донякъде естествено - нищо, което да бележи изминалите 12 месеца с етикети, каквито вече носят 89-а, 97-ма, 2001-ва. Много от изводите могат да се окажат прибързани, повечето от процесите - недовършени, усещането (основателно или не) е като за пред развръзка.

Ето все пак как би могла да бъде сумирана годината в числа.

21 депутатски места и четвърто място спечели “Атака” в новия парламент, и то само седмица-две след като социолозите успяха да засекат в изследванията си подценяваната дотогава коалиция. Все пак изборите бяха най-важният вододел през 2005-а и то не толкова заради това, което промениха, а заради нещата, които “замразиха”, и диагнозата, която поставиха. С една дума тя е “Атака”. Формацията около Волен Сидеров (неочаквано вероятно и за създателите й) освен обичайния наивен вот събра енергията и на разочарованите от политиката; на тези, за които престъпността сред ромите е по-очевидна от липсата на правосъдие въобще; на възмутените от Доган и стила му за капитализиране на властта; на невярващите в медиите от “жълтите павета”, за които “Скат” пренесе трапезните разговори в телевизора. Всъщност за “Атака” се каза и изписа твърде много. Един от важните резултати от неочаквания й пробив е, че депутатските места, които получи, са точно толкова, колкото не достигнаха на БСП и ДПС да направят комфортна управляваща коалиция. Така се стигна до парадокса


2 пъти Сергей Станишев да бъде избиран за премиер. Мнозина вероятно са били на море, когато в края на юли младият лидер на БСП стана министър-председател за няколко часа, а в края на драматичната парламентарна нощ се оказа, че правителството му не е избрано. И тази каша повтаса до след средата на август, в което време НДСВ и лидерът му трябваше да преценят колко ще загубят, ако влязат в коалиция с Доган и Станишев, и дали то ще е по-малко, ако не влязат. Помните вероятно - заплахи за разправа, царските имоти, рискът от предсрочни избори, обратното броене за Европа... Явно аритметиката е показала нещо, след като в края на лятото България се сдоби за пръв път в новата си история с трипартитно правителство, разпределено по формулата

3-5-8, нещо като едноименната игра на карти, известна още като “Блато”. Такива са и отношенията в самото правителство. В разгара на предизборната кампания тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски се беше разграничил от БСП и дори обеща, че няма да влезе в кабинет, оглавяван от социалистите. НДСВ се опита да обере и задържи част от разочарованите привърженици на разбитата десница, но не посмя да се лиши от другия си сегмент избиратели - тези, заради които качи в листите си Бойко Борисов. В БСП, разбира се, трудно преглътнаха царя и едва след провала на първия кабинет “Станишев” се примириха с мисълта, че без НДСВ не може да има правителство. А ДПС, което за предстоящи заслуги на идващите президентски избори беше посочено от Първанов “по право” за член на коалицията, само направи задачата за съставяне на кабинет още по-трудна.

Всъщност разривът между Симеон и Доган, които заедно управляваха цял мандат, е между интересните сюжети на годината. За него най-показателен е може би е сблъсъкът за една от перлите на социалистическата икономика, за която само през 2005-а “Дневник” написа

58 заглавия. И едно от тях беше: “Изборът на Симеон - “Булгартабак” или властта”, 30 януари. Няма смисъл да се преповтаря отново целият латински сериал с тютюнево име. В резюме, ако приватизацията на “Булгартабак” беше една от големите цели на предишното правителство, то и провалът й се оказа голям. До степен, че заплаши кабинета “Сакскобургготски” да загуби властта само няколко месеца преди изборите. Тогава, в последния момент преди подписването на сделка с “Бритиш американ тобако” (БАТ), Доган оттегли подкрепата си и заедно с опозицията бламира приватизацията. БАТ се оттеглиха, а за да запази властта, Симеон беше принуден да приеме в кабинета и отцепилото се от НДСВ “Новото време”. Резултатът освен кратката политическа буря беше прозрението, което дойде по-късно през годината, че “Булгартабак” не може да остане вечно политически инструмент на Доган (за пред тютюневия му електорат и като фирма от “обръча на ДПС”). В този си вид компанията няма бъдеще и въпреки че трудно ще й се намери купувач, новата власт също обяви, че ще се бори с тази вечна задача на прехода.

Впрочем краят на самия преход беше обявяван на няколко пъти и през тази година и може би един от по-валидните поводи за това даде датата

25 април. Тогава (след дълги препирни дали премиерът или президентът трябва да положат паметния подпис) България подписа договора за присъединяване към Европейския съюз през 2007-а заедно с клаузата, която предвижда възможност за едногодишно забавяне. Този договор беше многократно употребяван на вътрешната политическа сцена - като аргумент да няма предсрочни избори преди подписването му, и пак - да няма предсрочни избори след това и след самите избори.

Във всеки случай събитията се наредиха така, че България да даде всички възможни поводи клаузата да се задейства, с изключение на това, че в новото правителство като знак за приемственост беше запазен преговарящият екип. И все пак скандалът около договора за магистрала “Тракия”, подписан без търг и конкурс (края на март); дундуркането на Батето, което обиди повече европейски дипломати, отколкото тук се предполага; забавянето на куп норми и нормички; общественият съвет на новото МВР, приютил няколко генерали от спорното минало; серия прокурорски изпълнения; опитът да се прикрие убийството при арест в Благоевград... И в прословутия доклад на Еврокомисията, изготвен в края на октомври, бяха вписани няколко предупредителни реда. И точно в деня, в който трябваше да бъде представен документът в София, дойдоха

13-те куршума, поръчани все още неизвестно от кого за банкера Емил Кюлев. Това не беше първият показен разстрел пред годината, но пък се оказа най-знаковият. Заради преминаването на плаващата граница между условните светове на т.нар. елит и на бандитите, заради момента, в който се случи, заради ужаса, който излъчваха властите и налегналите ги мисли за въвеждане на едва ли не извънредно положение.

Това, което последва, е много показателно за способността на сегашната политическа конфигурация (3+президент) да се справи с проблема, който най-общо може да бъде наречен липса на правосъдие. Впрочем и най-точно описва откъде произтичат повечето несполуки на България. Показната акция "Респект", театралният арест на братята Маргини, заклинанията по заседанията на съветите за сигурност може и да са свили "бухалките" сред т.нар. престъпен свят, но не докоснаха връзките му със самата власт. Всъщност единственият сериозен ресурс, който тройната коалиция има, е възможността й с гласовете си в парламента и с малко повече желание и кураж най-после да предприеме по-качествено пренареждане в съдебната система. Дали това ще се случи след поредните промени в конституцията, или след избора на нов прокурор, или въобще няма да се случи? Тук са големите въпроси, които пренасяме за следващата година и от които независимо дали България ще е европейски член през 2007-а, ще зависи дали на територията й ще може да се живее качествено.

Като стана дума за качество на живота, годината беше белязана и от куп несполуки, които добре затвърдиха впечатлението, че периодът на полуразпад на някои сфери в публичните услуги е точно

16 години. В това число - образователната система, здравеопазването, службите, които подържат речните корита и тези, които планират живота на сметищата. Резултатите се стоварваха от ранния януари до късния декември - боклуци, наводнения (като във вица: "Сър, пак вали", а лордът отговаря: "Простаци"), пак боклуци, учителски стачки, пак валежи, фалирали болници и пак боклуци. Трябва да се признае, че освен всичко друго новото правителство имаше и доста лошия късмет да приседне върху всички тези бомби точно сега, които заедно с тежките новини за цените на петрола и газа направиха първоначалното му представяне повече от неубедително.

Така се случи, че за накрая останаха

214-те (хиляди) дупки, които трябва да запълни новият кмет на столицата. Една от тях той отметна още в първия ден след избирането си, други (като една много голяма на ул. "Иван Вазов" 17 J) сигурно ще останат за до края на мандата му - независимо дали това ще е след две години или до президентските избори в късната есен на 2006-а.

По време на кампанията си Бойко Борисов отговаряше твърде многозначително на въпроса кога ще се впусне в още по-голямата политика. Този въпрос вероятно измъчва и единствения сигурен засега претендент за следващия президентски мандат Георги Първанов. Всъщност решението на ЕС за България и в зависимост от него президентските избори вероятно ще са двете събития, за които отсега се очаква да форматират политически следващата година.

Останалото е комбинация от около 7.5 млн. лични воли и късмет.

*Сборът от числата трябва да дава 365


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK