Отново газ - 8 години по-късно

Когато в края на 2005 г. се разрази разпрата между Украйна и "Газпром" по повод доставките на природен газ и особено когато името на България беше забъркано в цялата история, напълно основателно заваляха и въпросите как случващото се ще се отрази на българското стопанство и на съвсем конкретни процеси в него като например цените на енергията, общо инфлацията, растежа.

Това са все важни въпроси и все с трудни отговори, които, ако са добросъвестни, ще съдържат думичката „ако" поне по няколко пъти. Въпреки безспорната обществена валидност и лесно разбираемата злободневност на тези въпроси обаче техните отговори - независимо точно какви са - имат една обща характеристика. Та са част от текущата конюнктура и са стриктно временни. И докато получаването на отговори на въпроси, свързани с текущата конюнктура, е важно и, слава богу, се случва, то има и още един набор от въпроси, които са не по-малко важни, но които отново, по вече утвърдила се у нас традиция, остават незасегнати от обществения дебат по темата.

Това са въпросите от стратегически, дългосрочен и стриктно неконюнктурен характер. Те се отнасят до основополагащата структура на стопанските процеси, до дългосрочната способност на икономиката да създава благосъстояние. Както винаги, забравянето на тези въпроси не е без значение, защото обикновено дългосрочната перспектива и краткосрочната конюнктура не са в синхрон, а доста често са в пряко противоречие. Това е особено вярно по отношение на икономическата политика. Затова е важно дългосрочните стратегически въпроси да не бъдат забравяни.


По-долу ще бъдат разгледани три от значимите стратегически въпроси, свързани с газовата история. Те са свързани с дългосрочните тенденции в цените на въглеродните горива, с разнообразяването на източниците за тяхната доставка за България и с общата енергийна ефективност на българската икономика. Първият от тези въпроси поставя

разпрата между Украйна и "Газпром" в перспектива

в която нито една от двете страни не е само права или крива. От една страна е вярно, че "Газпром" упражнява натиск по един доста безпардонен начин. Също така е вярно обаче, че световните цени на въглеродните енергоизточници правят исканите от тях цени да изглеждат напълно в рамките на допустимото, поне като изходна позиция за преговори. От гледна точка на Украйна е вярно, че подозрението за наличие на политически, а не само на бизнес и пазарни мотиви за исканията на "Газпром" е основателно.

Но също така е вярно, че не е нито реалистично, нито особено морално да искаш да плащаш за природния газ в пъти по-малко, отколкото плащат всички останали, включително основни твои конкуренти, само защото в миналото си имал привилегировано положение и доставчикът на газ буквално ти го е подарявал, защото си му бил симпатичен или си обслужвал някакви негови други интереси.

Стратегическите факти, които са важни за България в цялата случка, са два. Първо, след две години на бързо поскъпване и достигане на номинални исторически рекорди в цените на въглеродните горива става напълно основателно допускането, че имаме насреща си глобална тенденция за значително поскъпване на този тип енергия спрямо останалите типове енергия и спрямо всички останали блага. Казано другояче, изглежда сякаш

човечеството най-после получава пазарен сигнал

че въглеродната енергия става кът с всички последствия за глобалния жизнен стандарт, докато този въпрос не бъде решен чрез разработването на алтернативи. Второ, както поведението на "Газпром", така и изгледите за нова огромна енергийна свръхструктура в Русия, слухове за която се носят упорито из световните политически среди, ясно показват, че енергийните доставки откъм Русия в обозримо бъдеще няма да бъдат разделени от руските външнополитически цели и интереси и по тази причина да се разчита на чисто пазарни механизми при тези доставки би било неразумно.

От тези два факта за България следват две прости неща. Първото е, че всички български стопански субекти, включително държавата (но при осъзнат стремеж да вреди възможно най-малко в процеса), би трябвало активно да търсят и разработват не-въглеродни алтернативи, както и активно да правят въглеродните такива много по-ефективни за икономиката. Второто е, че отношенията по повод енергийните доставки от Русия няма да могат да напуснат домена на междудържавните отношения и ще се налага да бъдат подплатявани с дългосрочни договори, като договорения на държавно ниво и сключен между "Булгаргаз" и "Газпром" пакет през 1998 г.

Слабостите на подобен род взаимоотношения са добре известни - те са силно обвързващи и негъвкави, като при промяна в текущата конюнктура изглеждат ту изгодни, ту неизгодни и пречат на стопанските субекти да реализират редица възникващи по пътя възможности, които щяха да бъдат напълно достъпни при едни двустранно конкурентни пазарни механизми. Но при дадеността на монополен доставчик такива договори много приличат на необходимото зло.

Точно тук е и мястото да се забележи, че по ирония на съдбата днес вицепремиерът Румен Овчаров спи доста спокойно и се уповава така силно и се позовава така често именно на този договор, който беше последователно оплюван и критикуван от самия него, когато преди осем години беше постигнат от тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев. Дай боже и г-н Овчаров да остави нещо на българската енергетика, което днес да е оплювано от опонентите му, а след осем години те да не могат без него.

Вторият стратегически за България въпрос е какво става с разнообразяването на източниците на енергия. Днес, както и преди осем години, продължаваме да имаме скромни вътрешни източници (предимно не особено качествени кафяви въглища) и за останалото - петрол, газ, ядрено гориво - да зависим почти изцяло от доставки от Русия. Да зависиш от единствен източник, който при това в продължение на векове не е давал основание да бъде подозиран в кой знае каква безкористност, не е особено разумно. И преди осем години, и сега активното търсене и разработване на алтернативи е абсолютна необходимост, но тя редовно бива забравяна покрай страстите на текущо конюнктурните спорове.

Тези алтернативи включват както разработването на невъглеродни източници, така и алтернативи на въглеродните горива - в случая с природния газ това са вариантите „Набуко" (газопровод от Туркменистан през Иран, Турция, България и Румъния до Централна Европа) и достъпът до технологиите на втечнения природен газ. Ако работата по всички тях продължи да бъде забравяна, текущата конюнктура никога няма да спре да ни изненадва неприятно.

Третият стратегически за България въпрос е с

ефективността на ползването на енергоресурсите

Въпреки постоянното подобряване на тези показатели за българската икономика през последните години продължаваме в сравнение с основни свои партньори и конкуренти буквално да хвърляме на вятъра енергия, за която плащаме здрави цени в здрави валути.

Абстрактно казано, енергийната ефективност в момента е най-големият и най-обещаващият алтернативен енергоизточник на България. Всяка изолация, всеки уред, който топли, готви, пере или охлажда с по-малко киловатчасове, всяка енергоспестяваща технология или организация на производствения процес означават по-малка нужда от внос на енергия и съответно от притеснение дали тя идва от един източник или не.

Ако трябва да поставим въпроса в перспективата на друг злободневен проблем на българската икономика, едва ли има друг по-добър начин да се намали дефицитът по текущата сметка като процент от БВП на България от увеличаването на енергийната ефективност. От една страна, колкото по-малко енергия ползваме за производството на единица продукт, толкова по-малък ще е и енергийният внос като процент от този продукт.

От друга страна, колкото по-ниска е енергоемкостта на българските продукти, толкова по-конкурентоспособни ще бъдат те на външните пазари, със съответните ефекти върху износа.

В тази връзка е необходимо да се спомене, че темата за енергийната ефективност на българското стопанство все по-трайно присъства в публичния дебат и - което е още по-важно - в решенията на българските стопански субекти, било то фирми или домакинства. Така че в това отношение пътят вече е поет, важното е да бъде продължен и по възможност ускорен.

И така дългосрочната стратегическа картина пред българската икономика по повод текущата газова драма остава непроменена в сравнение с тази преди осем години.

Важните неща са все същите. Важно е пазарните реалности да се уважават и когато те казват, че даден ресурс става все по-оскъден и поради това скъп, активно да се търсят алтернативи. Важно е търсенето на алтернативи никога да не спира и да се работи по всички фронтове на възможните за България енергоизточници, а до постигането им да се разчита на по-малкото зло на дългосрочните обвързващи договори.

Важно е енергията да бъде използвана максимално ефективно и с всяка калория да бъде постиган възможно най-големият резултат в лицето на създаден продукт или задоволена човешка нужда.

Останалото може да е ярко, интересно, драматично, но остава само подробност от пейзажа.

Авторът е програмен директор на Центъра за либерални стратегии


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK