За Марсел Пруст, Филчев и отликите

В "По следите на изгубеното време" героят на Марсел Пруст си задава следния въпрос: "Как можах да посветя 20 години от живота си на една жена, която в крайна сметка се оказва, че не била мой тип?"

Моят случай е същият. Преди около две години ми беше попаднала една книжка на Едвин Сугарев със заглавие "Диагнозата Филчев". За обикновен човек като мен изнесеното на онези страници беше огорчаващо, за една демократична страна обаче то, освен че би трябвало да е скандално, трябваше да намери израз и в редица конкретни действия на различни институции. Но не би.

През последните дни се заговори за две нови книги, посветени на г-н Филчев. С разни фотомонтажи на холивудски красавици. Само че и аз също както героя на Марсел Пруст сега си давам сметка, че г-н Филчев не ми е интересен. Ама никак. Нито трудовете му с фото- и други монтажи, нито той самият.


Не мога обаче да не отбележа, че вербалното поведение, за което мога да съдя единствено от медийните изяви на главния обвинител, буди умиление. С другите последици от това поведение трябва, наложително е да има хора и институции, които да се занимават.

Всички си спомняме как преди време от трибуната на парламента г-н Филчев каза, обръщайки се към една част от аудиторията, че "престъпниците са сред вас". Твърде вероятно е той да е бил прав от фактическа гледна точка, само че такова вербално поведение е недопустимо. Не може главен прокурор, представител на такава институция, да говори по този начин.

Преди няколко месеца, мисля, около убийството на Георги Илиев, в едно интервю по телевизията г-н Филчев използва израза "разни боклуци" (по отношение на криминалния контингент, не във връзка със сметищата на София), та чак колегата му, стоящ отдясно, не можа да потисне смущението си. Не може да се говори така. Не е допустимо. Както не е допустимо да се оказва натиск върху градския прокурор на София Бойко Найденов да подаде оставка. От изказването на г-н Найденов личи, че поведението на господата Марков, Дочев, Трайков и Манчев (които може би трябва да са предмет на други коментари и анализи на различни нива) е поведение, което няма съществени разлики от поведението на хората, с които прокурорите трябва да се борят. Упражняването на натиск и внушаването на страх са част от методите на работа на криминалния контингент. Заедно с изнудването това са прийоми на тези, с които държавата и правителството трябва да успеят да се преборят.

Ясно е, че проблемите за решаване са много, но на първо място може би е проблемът за механизмите и методите на работа на съдебната власт. Защото разлика между начините на работа на добрите и лошите трябва да има. Иначе само си говорим за демокрация, а всъщност си властват механизмите от времето на другаря Живков. А демокрацията трябва да е преди всичко свобода. Която иначе е неосъществима. Именно по този повод Хораций е казал: "Този, който живее в постоянен страх, не го смятам за свободен."


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK