Жанрът политическа карикатура има за цел да засегне някого

Отново сме свидетели на колосални сблъсъци в отредения ни отсек насъществуване на Божия свят. И причината не е нито хубавата Елена, нитоатентатът срещу австроунгарския престолонаследник. Причината, оказа се,е едно постижение на човешката цивилизация в областта на изкуството,каквото е карикатурата. Не мога да отрека, че карикатурата има сила давъздейства върху човешката психика, но, от друга страна, товавъздействие зависи до голяма степен и от конкретния човек.


Спомнямси един случай от моето детство, когато се изживявах като художника научилището и в стенвестника в карикатури, който издавахме, бях изобразилучилищния живот. Тогава в някои от рисунките се беше разпознал един отучениците, който си беше най-големият хулиган и повтаряч. И зарадинеговите комплекси аз дълго време трябваше да търпя тормоза му.


Разказвамвсичко това, защото все ми се струва, че случаят с публикуванитекарикатури на пророка Мохамед е хем несравним като сюжет, хем по нещонапомня този мой случай от детството. Уважавам дълбоко религиозноточувство на всички хора по земята, защото то се родее с изкуството и еедна от формите, чрез които човекът се стреми към възвишеност.




Какще се възприеме една карикатура зависи от интелектуалното развитие насамия субект. По-интелектуалният ще подмине с усмивка, а по-първичниятще реагира първично. Едно от предназначенията на политическатакарикатура е да засегне някого. Тя е с позиция. Нейната цел не е катона обикновената карикатура само да разсмее. Дори да не е смешна, тяпредставя някакъв поглед върху нещата. По този начин винаги има единзасегнат и един удовлетворен.


Но в случая с карикатурите на Мохамед не ме напуска чувството, че нещата се дирижират.


Некаси припомним какви опашки се виеха на "Шипка" 6 в София след 10ноември, за да бъдат разгледани карикатурите на Тодор Цонев за другаряТодор Живков и режима. Сега помислете си невъзможното: ако тезикарикатури бяха видели бял свят преди 1990 година? Какво щяхме да чуеми видим по този повод? Щяха да бъдат организирани оплювателски митинги,възмутени трудови колективи щяха да пишат отворени писма, авторът щешеда бъде заклеймяван от целокупния български народ. Същия народ, койтомалко по-късно ще се реди на опашки, за да се радва на карикатурите!


Изведнъжкарикатурата се оказа силно оръжие. Но винаги е за предпочитане таковаоръжие. За предпочитане е "война" с карикатури, отколкото война скуршуми, бомби и ракети.


* Иван Кутузов е художник и един от най-известните карикатуристи в България. Той е автор на карикатурите в "Дневник" и "Капитал"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pashturnak
    *****

    Според един герой на Хайнлайн, дошъл от Марс(дълго разгадавал що е хумор), хуморът винаги е на гърба на някой. Ха сега опитайте се да се сетите за какъвто и да е виц, на каквато и да е тематика и да не се бъзика с някой. Човеку е най-сладко да се смее другиму. Е, в частност и на себе си.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK