Популизъм и политически анализ

Популисткото се проектира върху средата, която започва да се организира цялостно като игра на популистки тенденции, систематично да произвежда популизъм, да заглушава рационално промислените съобщения и да осигурява висока чуваемост на популистките послания. Едва тогава се вижда, че популизмът като ситуация е условие за успех на популизма като технология или идеология. Вижда се също как известните популистки персонажи - Кобургготски, Борисов и Сидеров, са само сенки вътре в структурата на самата среда, фигури, които стъпват на вече подготвената сцена на популистката публичност.

Популизъм и политически анализ

© Иван Кутузов



Рискът “популизъм” да стане клише се засилва и поради двойствеността,свързана със самия израз. От една страна, той е твърде неясен исериозната политическа социология не го употребява. От друга,социалното знание в последните 30-40 години е пренаселено сразнообразни употреби на думата популизъм. Това оформя и дилема: далипонятието е просто теоретически неопределено и затова негодно заобяснението на събития и процеси, или, обратно, дава шанс за обновяванена езика за наблюдение и анализ на политическата сфера? В тази дилемасе вижда и задачата на аналитичното разсъждение, на дискусията и навсякаква теоретична рефлексия оттук нататък. От начина, по който ще сеупотребява метафората “популизъм”, зависи изцяло дали тя ще обяснявасъбития в политическия процес, или ще стане поредното клише. Предвидтази трудност и тази дилема следва да се разграничават три употреби,съответно три различни значения на “популизъм”.


Първата употреба енай-близка до всекидневния рефлекс за значение на думите. В неяпопулизмът се мисли като тактически ход, външен маниер или техника наполитическо поведение, като политически PR или маркетинг. Тя енай-тривиална и най-честа, но е редно да се маркира, защото това енай-непосредственото разбиране за популизма. Във всекидневната публичнареч, особено в медиите или парламента, това е обичайно название иетикет за типове поведения, зад които се крие някакво лицемерие илихитроватост. Нетривиални следствия възникват едва когато това разбиранеза популизъм се подчини на една радикално политико-технологична идея замаркетингова партия или партия-фирма. Такава стратегическа идея залагана допускането, че изборният процес има характеристики от порядъка нафондовия пазар. Но за да бъде възможна и успешна стратегията на еднапартия-фирма, трябва да са налице определени условия в контекста.Такава политическа технология предполага специфична структура насредата, в противен случай ще се окаже безполезна. Такъв би бил случаятпрез 90-те - и особено ранния преход, когато гражданската възбуда не бидала големи шансове на един потребителско-пазарен възглед заполитическия процес.


При втората употреба популизмът се мисли катоидеология. Разгърнат като идеология, той има ред нормативнихарактеристики: настоява на едни неща и отрича други. Например вдилемата модерно - традиционно популизмът по-скоро апелира къмтрадиционни форми, в които открива изконни ценности. В дилемата градско- аграрно би се увлякъл по митологизацията на селски ценности,движения, комуни. В опозицията институции - общество би бил на странатана общественото срещу абстрактно държавното. Вътре в самото общество, визвестната опозиция между общество - общност популизмът апелира къмавтентичната, изконната общност, например на българите от хилядолетиянасам или на арийците (германският Райх е именно идея за общност). Вопозицията процедура - ценност популизмът е на страната на ценността;той говори за ценности и ненавижда процедурите (отново хилядолетниятРай е идея за общност на ценности, а не на правни норми и процедури). Валтернативата на системно - сложно и примитив - неразчленено популизмъте идеология на опростяването, която се опира на митологически примитив,например “природната селска мъдрост” или “изконната толерантност набългарина”. В опозицията бъдеще - проект, от една страна, и минало -носталгия, от друга - по-скоро е обърнат към миналото и носталгията(разбира се, като политически проект минало - носталгия е ориентациякъм бъдещето). В двойката ние - те популизмът лесно построява образа начуждия и има ксенофобски уклон. Популизмът е силно антиинтелектуален иморалистичен. Той има склонност към деполитизация в името на националнисвръхценности (разбира се, всеки апел за надполитичност илидеполитизация е политически апел). В двойката елит - народ народът епостулиран като свръхценност, докато елитът е безнадеждно провален икорумпиран. И т.н.




Този подход към популизма и съответната употребана понятието са ценни и необходими. Но и те имат недостатък, сходен стози на технологичния възглед. Те също не дават много сведения по какъвначин един популистки тласък се оказва масиран и успешен. Остава неяснаи характерната възможност популизмът да използва ресурси от всичкипартии, да ги пренарежда произволно и еклектично и да застане срещусамите партии и цялата система на представителството.


При третатаупотреба популизмът се разбира като ситуация. Думата ситуация е отпорядъка на среда, контекст, свят, епоха, пространство, езикова играили дух на времето (Zeitgeist по хегелианския израз на Кас Муде) и т.н.При популизма, разбиран като ситуация, отиваме отвъд PR стратегиите иполитическите технологии, но също и платформите, идеологиите илипартийните организации. Популисткото се проектира върху средата, коятозапочва да се организира цялостно като игра на популистки тенденции,систематично да произвежда популизъм, да заглушава рационалнопромислените съобщения и да осигурява висока чуваемост на популисткитепослания. Едва тогава се вижда, че популизмът като ситуация е условиеза успех на популизма като технология или идеология. Вижда се също какизвестните популистки персонажи - Кобургготски, Борисов и Сидеров, сасамо сенки вътре в структурата на самата среда, фигури, които стъпватна вече подготвената сцена на популистката публичност.


Мисленето за популизма като начин на структуриране на публичността има следните особености и следствия:


Първо,при такава употреба популизмът става аперсонален системен фактор насредата. Факторът "популизъм" е вътре в самата ситуационна структура,преди в нея да се оформят отделните политически позиции. Така той влияена цялото пространство на публично-политическите отношения. Сигналът затази формираща роля идва от бруталните макросъбития в политическияпроцес и по-конкретно от трусовете в системата на представителството от2001 г. до днес. Фактът на връщането на монарха, създаването на НДСВ ивземането на абсолютно мнозинство в кампания от два месеца говори зацялостна трансформация на политическата сфера, а не за фокуси,манипулации, негативни и протестни вотове, субективни заблуди и прочие,които си остават изрази на хилавата анализаторска мисъл и нищо необясняват.


Второ, такава употреба на популизма дава новаформулировка на политическото. Когато популизмът се разгърне катохарактеристика на контекста, политическата сфера се изгражда катоконфликт на различни популизми. Драстичното следствие е, че всички,които се занимават с електорално значима политика, са популисти; атези, които не са, не се занимават с политика, а с нещо друго. Катовсяка ексцентрична или нетривиална хипотеза и тази, разбира се, еуязвима пред проверката на фактите. Важни обаче са тенденцията иперспективата. При такава тенденция самата среда дава високи шансове наедни и ниски на други, тоест предварително разпределя нивата на успехана политическите оферти по начин, който изглежда странен в контекста накласическата идея за представителство в ляво-дясна схема. И товапредварително разпределение на шансовете, това, нека го кажемпо-фатално, предопределение е работа, която самата среда извършва задгърба и без ясното разбиране на политическите играчи. Докато не серазбира тази скрита работа на популистката ситуация, нахлуването на твшоуто “Атака” в парламента с 300 000 гласа остава мистерия. Ще останемистериозно и събитието от 2001 г., когато свръхполитикът на 90-те ИванКостов се готви за битка с посъвзелите се леви сили, а сцената сама гокатапултира с помощта на детето-цар от Мадрид. Такива странности започват да получават някакво обяснение през популизма като устройствона средата.


Трето, популизмът дава ключ, код за позитивенанализаторски език в ситуация след преход. В медиите често се чуватбезсмислени размени на реплики като „преходът свърши” срещу „не,преходът не е свършил”. Това доникъде не води, но ще продължава домомента, в който не започне да се употребява позитивната терминологияна постпреходните ситуации. Популизмът е именно такъв термин, тойостава маргинален в класическата ситуация на преход, но има растящаобяснителна сила днес.


Четвърто, популизмът като ситуация дававъзможност да се разбере упадъкът на традиционнителибералнодемократични деления и главно разглобената граматика наляво-дясното в България. Дясно няма, но няма и точно ляво. Лявото се еутаило в един заблатен център, в който има лепкави отношения сетномонополна партия и монархо-либерална неопределеност. Това екласически идентификационен проблем за левицата, тоест момент, в койтовъпросът кои сме ние предизвиква световъртеж. При това положение напотъване в центъра обвинението, че дясното се е сринало, не е многоточно. Срива се традиционната либералнодемократична организация наполитическото и се изчерпва валидността на ляво-дясната алтернатива отепохата на прехода. Популисткото като ситуация открива възможност да севидят жизнените цикли на ляво-дясното деление, специфичният им смисъл иструктура в преход, анихилацията им в края на 90-те, изобщо границитена тяхната специфична форма от епохата на демократичния преход. А оттуки възможностите им за възникване в нова форма, т.е. пътят къмнормализиране на либералнодемократичния ред в постпреходен период.


Пето,популизмът на контекста, а не на партиите и персоните, е възможност дасе преведе на позитивен език прословутата “криза напредставителството”, един друг особено безполезен израз. В публичниясвят се говори за криза на представителството, но не се разбира каккризата може да продължи цяла епоха и как ние пребиваваме трайно вкризата. Това, че наричаш едно състояние криза и че си критичен къмкризата, не променя факта, че продължаваш да не разбираш какво се еслучило. Всъщност, ако представителството е във всеобхватна иперманентна криза, това не следва да се нарича криза. Криза есъстояние, от което се вижда излизане. Пред анализаторската общностстои нерешена тази задача - да намери положителния език за описание иобяснение на кризата на представителство. Към момента тя се мисли катоприродно събитие, тоест като бедствие.


Ако приемем перспективата напопулизма като ситуация, общността на анализаторите, както и стратезитена традиционните либералнодемократични партии трябва да решават понетри важни задачи:


На първо място, квалификацията “популизъм” давасамо начална ориентация за анализа, който трябва да разчлени тазиситуация, да види вътрешната й структура, факторите, които определятиграта на популистките тенденции.


Второ, вътре в разчлененатаситуация трябва да се типологизират популистките визии, да се отделятхарактерните опции и сценарии, да се стигне до измеримост на технитешансове, в крайна сметка да се прецени по-ясно какви форми иматпредимства пред други.


Накрая най-съществената задача пред всекианализ е да види хоризонта на устойчивост на популизма като ситуация ивъзможностите за излизане от нея. Всяка стратегия за въздействие обачетрябва да отчита, че ще бъде развита и ще се прилага не отвън, аотвътре на популистката ситуация. В което е и действителнотопредизвикателство пред политически мислещите.


*Авторът е от Институт "Отворено общество" - София

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Sava Stefanov
    Sava Stefanov
    Рейтинг: 8 Любопитно

    И какво се случи с анализа на популистката ситуация за шест години ?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK