Приносът на „циганина" за прехода към капитализъм*


От група с най-пазарно поведение по времето на социализмациганите в България след 1989 г. се превръщат и в деятели на реформите.Те заемат специфични ниши, определени от култура, външни сили иквази-стимули на социалната държава.


Определител на права на собственост




Капитализъм на бос крак


Обществената роля на "циганина" в навечерието на реформите открая на 80-те бе по-съществена, отколкото изглежда на пръв поглед.Индивидуалните права в бедни и подтиснати страни са по-важни, отколкотов богати страни: от тяхното битово налагане зависи свободата на избора.


Най-важните права в икономиката са тези да бъдеш независимпотребител и да купуваш онова, което искаш, от когото и на цената,която договориш. При заника на социализма ролята на "циганина" бе даобслужва потребителския излишък, с което подпомага търсенето навръзката между производство и потребление. (Ако потребителите порадинякаква причина не искат определени стоки, макар вече и да сапроизведени, на производителя на тези стоки не му остава нищо другоосвен да затвори кепенци.)


В нормална обстановка индивидуалните права (най-вече права насобственост и потребителски избор и отсъствието на грабеж) са добреопределени. В условията на централното планиране всяка форма наструктуриране на правата на собственост и на поддържане напотребителския избор е „прогресивна" критика на статуквото. Тя определяграниците на неговата възможност, „създава" и поддържа навика да семисли по друг начин и поставя границите на грабежа при социализма.


Циганите са групата, която по определение можеше най-пълно да изпълни тази задача, защото:


·а) от нея няма какво да се вземе - нито статус, нито възможност за кариера, нито възможности за влияние;


·б) тя е, както стана дума, деятел на пазарната икономика и размяната;


·в) самата тя е границата, един вид пролетариат (изначалнопауперизиран, нищо не губещ), не поддаващ се на подчинение на авангардот какъвто и да било тип.


Описаният преди случай с „корекомската" либерализация може дасе нарече капитализъм на бос крак. Това е моделът на спонтанноразвиващия се малък и среден бизнес през 1990-те.


При циганите такъв капитализъм обаче не е самопредприемачеството с дефицитни стоки. Тук спадат и занаятите, иобслужването на битпазарите преди политическите промени от 1989-1991,първоначалният период на функциониране на „Илиянци", „Малашевци"(вероятно първите официализирани алтернативи на централното планиране)и на почти всички пазари от този род в страната.


Сетне изключителността на ролята на циганите като група серазмива. Мястото им се заема от други „чужденци". Търговията ибосоногото предприемачество се интернационализират и глобализират, т.е.както стоките, така и продавачите са от цял свят. Само купувачите саместни, от България и от съседните страни.


От този момент нататък се наблюдава специализация. През 2000 и2001 г. проф. Юлиан Константинов с осъдително око наблюдава какциганите на пазара „Илиянци" и на този в Димитровград господстват втърговията с фалшиви фактури. Става дума за нормална услуга: при 65%пределна (т.е. върху последния лев в джоба) данъчна ставка през 2001 г.е напълно естествено да се търсят фактури за оправдаване на разходи.


Copyrights promoter in hard spirits


Проблем на правата на собственост в началото на 90-те години езащитата на патентите и другите издателски права. Те съществуват,регистрирани са в области на т.нар. през 80-те години на ХХ векнаучно-техническа революция. Но са на практика неустановени в някоиотрасли с относително лесни химико-технологични процеси. Такава е иобластта на винарството и особено на спиртните напитки.


Бързият нюх на предприемачите цигани, някои от които през 1977обслужваха бизнеса, пробуден от либерализацията на „корекомите", някакнеизбежно ги насочва към тази дейност.


От нея, както и от всички имитации, има три положителни резултата:


1) те изземват от държавата монопола по производство на „ментета", правят ги толкова добре, колкото и държавните винпроми;


2) относително неплатежоспособните потребители на спиртнинапитки имат възможността да се наслаждават на вкус (услуга, стока),който не могат да си позволят при други условия;


3) принуждават формалните производители да въведат система законтролиране на качеството, да рационализират производството и в крайнасметка да понижат цените.


Може естествено да се спори дали това е бил най-добрият начинда се реши проблемът и дали защитата на винените и спиртните марки не етрябвало да върви според някакъв цивилизован ред...


В реални условия обаче монополът е запазен. „Винпромите" до1996 г. се разглеждат като „стратегически" отрасъл. Ропотът срещументетата е най-вече поради това, че друг ги произвежда. Държавниятмонопол прави това в продължение на 30-40 години, „цар Киро" (образът енарицателен) - само три-четири години. Част от рецептите напроизводители на ментета в момента са стандартно производство нареномирани винари.


Събирачество, определител на „обществените" блага и пристрастяване към помощите


Може би неизбежно определянето на правата на собственост вБългария остава неясно за много дълъг период. Крайно неясни оставаттези права върху земята, най-вече заради запазената в значителна степенформа на колективно стопанисване на земята и на средствата наданъкоплатците за „социални помощи" и привилегии.


Циганите събират онова, което не се пази надлежно - независимодали става дума за стари дървета, изхвърлени хартии, дрехи или меднижици и други метални елементи. Сред тези артикули са както частни, такаи колективни насаждения, метални конструкции, изделия и жици, отпадъции изхвърлени вещи, все още годни за употреба, природни дадености (гъби,билки и др. под.) и „социални помощи".


Според мен „обществени" блага не съществуват в строгия смисълна думата. Като такива се привиждат онези, които се ползват от всички,но никой поотделно не ги плаща и за които поради някакво стечение наобстоятелствата не съществува възможност някой ползвател-гратисчия дабъде изключен и наказан.


Поначало онова, което не се пази, не се цени. Затова събирачеството на ромите е:


· от съществено значение за установяването на ценносттасобственост, която е само номинално частна; където собствеността внякакъв момент започва да се опазва и се формира опълчение за защита насобствеността, събирачеството от страна на циганите като правилоизчезва;


· в реда на нещата, когато става дума за през пръсти, макар ипо закон, стопанисвани средства за помощи, възнаграждения за деца идруги подобни;


· полезно за сепарирането на отпадъци и повторната им употреба(в България то е около десет пъти по-малко като обем, отколкотонапример в новите страни - членки на ЕС, полупромишлено е и обемитепозволяват отделянето на полезните отпадъци да се извършва ръчно);промишленото осъществяване на тази дейност ще изтласка циганите (а и несамо тях) от тази ниша;


· събирането на метални конструкции с обществени функции -жици за пренос на електричество, решетки от градска канализация и пътнизнаци е характерно само за България, макар не само в България да живеятроми; вината за това не е у ромите, а у изкупващите скрап - те приематметални изделия, които в нормални условия не трябва да подлежат напретопяване;


· в случая с гъбите, дървета и пр. е възможно, защото горите и не малка част от земите са държавна собственост.


Никое или почти никое ромско събирачество не е насила.Употребата на сила е работа на други предприемачи: едно изследване отразходите на фирмите за сключване на сделки средата на 1996 г. показа,че продажбата на рекет (защита) обхваща около 35% от регистриранитетогава фирми.



Положителният смисъл


Въздействието на събирачеството на циганите е, че топредизвиква организирането на вахта от стоящи нащрек селяни, честовъоръжени с ловджийски пушки и подръчни средства, които пазят нивите,общинските мери и насажденията.


Когато например насажденията не са опазени, циганските семейства обират реколтата и я пласират на пазара.


Аналогичен е случаят с „циганските" занаяти, например спроизводството на ножове, брадви и други сечива. Металът, необходим заработа, се добива на цената времето, необходимо за събирането му. Тъйкато безработицата е висока, тази цена е ниска. Остава човешкияткапитал - знанията и уменията за производството на сечивата и горивото(въглищата) за ковашките работилници. През 1996-1998 г. парите вналичност, необходими за поддържане на бизнеса, отиват предимно завъглища и са около 1000 лева на година. Съществуват схеми за намаляванена тези разходи, такива например са помощите за отопление, от коиточаст от въглищата се насочват към ковачниците.


Както и във всички споменати случаи на събирачество, така итук е налице оползотворяване на ресурс, превръщането му в капитал,което иначе се въргаля неоценен и безполезен.


Разбирането на мястото на циганския капитализъм на бос крак,на събирачеството и на ролята му като определител на права насобственост се пренебрегва най-често в схемите за „подпомагане" нациганина.


Една схема на микрокредитиране на ромски семейства през 1997 и1998 г. работеше при 25% реална лихва и практически пълно връщане назаемите. Ставаше дума кредитиране на предприемачество в областта населското стопанство. Подобна ефективност на аграрен кредит нямаше иняма нито една официална банка. Всички банки, които уж специализираха вобластта на земеделския кредит, фалираха, след като събраха парите наспестителите, а от една парите на земеделските кооперация бяхаограбени, преди банката да започне да работи.


Успехът на въпросната схема за микрокредитиране се дължеше наедно просто обстоятелство - финансираха се само семейства, които бяхазаграбили земя и можеха да легализират собствеността. Заграбванетоозначаваше, че хората имат виждане какво да правят със земята. В 90 насто от случаите това бе общинска и в 10 на сто - държавна земя. Предитова, през 1994 г., една ромска организация излобира приемането напроцедура за оземляване на малоимотни семейства (разбира се, не саморомски). Схемата на микрокредита се провали, когато в края на 1998 бесменен критерият за отпускане на кредити. Парите бяха насочени къмпо-малоимотните семейства. Промяната бе предизвикана от организацията,осигурила средствата, и от българските съветници, за да имат средстваза консултантска работа по разпознаването на правоимащите.


Случаят е типичен феномен на привикване към помощите отстрана на дарителя; в един момент освобождаването на циганите отподкрепата на спонсора е неизгодно за спонсора. Това е проблем навсички държавни програми за "подпомагане" на циганите.



*Продължение на анализа, публикуван в бр. 84 на в. "Дневник",под заглавие "Благодатната роля на "циганина" във времето на късниясоциализъм".

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на RaynerApe
    *****

    Напоследък чета какво ли не по този сайт, благодарение на RSS фийда ви, но отдавна не бях попадал на такава откровено едностранчива самозаблуда. Предполагам, за вас законът е само остатък то някакви старовремски представи, а предприемчивостта оправдава всички средства. В такъв случай ви пожелавам да бъдете изнасилен от предприемчив циганин демонстратор на екзотични сексуални практики, да бъдете убит от група предприемчиви цигани от "Контрол на Прираста сред Журналистиката" а семейството ви продадено в Испания от организация за "Пренос на Таланти в Чужбина".

  2. 2 Профил на the_european
    the_european
    Рейтинг: 551

    този сайт, благодарение на RSS фийда, включително и твоето мнение. Отдавна не бях виждал такъв ЖЕСТОК и ЯК коментар като твоя. Той синтезира, структурира и преекспонира в материята си абсолютно вярното, прекрасното, жестокото, невероятното мнение, което заби в прахта всички други мнения. Пожелавам ти всичко най-хубаво - например да се преселиш на Марс, където няма цигани и няма кой да дразни прекрасната ти личност със едностранни самозаблуди.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK