Независим съд или прокурорска република?

Законодателят не въведе адекватни и навременни промени, с които да елиминира и другите възможности на обвинението да се разпорежда безконтролно с правата и интересите на гражданите. Така вместо изправяне на престъпниците пред съда комбинацията от неограничения по време ефект от неподлежащите на съдебен контрол правомощия превърна досъдебния наказателен процес във възможен инструмент за натиск и/или разправа с икономически или политически конкуренти.

Независим съд или прокурорска република?

© Иван Кутузов



С приемането на конституцията Великото народно събрание включи прокуратурата в системата на съдебната власт и предостави на органите й независимост и имунитет, идентични с тези на съда. Основен въпрос на обсъжданата съдебна реформа сега е дали мястото на прокуратурата е в съдебната система или към изпълнителната власт. Тази дилема не може да реши най-важния проблем в нашето правосъдие - възможността на прокуратурата на практика да правораздава вместо съда.


Според чл. 119. (1) от конституцията "правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища".


След приемането на конституцията законодателят запази повечето от широките квазисъдебни правомощия на прокуратурата, характерни за еднопартийната диктатура и правосъдието от ерата на Вишински. По силата на тези правомощия прокуратурата е свободна избирателно да преценява дали и кога да се намесва в правоотношения от наказателен и граждански характер и да се разпорежда с правата на гражданите за времето до решаването на спора от съда. Както е известно, периодът от налагането на временните мерки от прокуратурата до произнасянето на съда (ако изобщо той бъде сезиран), е достатъчен, за да превърне ефекта от тези мерки в "правораздаване".




Правомощието на прокуратурата да определя необходимостта и продължителността на задържането под стража отпадна през 2000 г.



в резултат на решението на съда в Страсбург по делото "Асенов"


Законодателят не въведе адекватни и навременни промени, с които да елиминира и другите възможности на обвинението да се разпорежда безконтролно с правата и интересите на гражданите. Така вместо изправяне на престъпниците пред съда комбинацията от неограничения по време ефект от неподлежащите на съдебен контрол правомощия превърна досъдебния наказателен процес във възможен инструмент за натиск и/или разправа с икономически или политически конкуренти. При липсата на независим контрол върху обосноваността на подозренията на прокуратурата и продължителността и начина на разследването засегнатите граждани могат само да се надяват, че обвиненията им ще стигнат до съда. Междувременно законът позволява на прокуратурата да се разпорежда с доброто име на засегнатите, с възможността на пострадалите да търсят обезщетение, а и с други техни основни права и съществени финансови интереси.



В противоречие с конституцията


тези правомощия граничат с наказателно правораздаване от името на една от страните в спора - прокуратурата. Принципите за справедливост изискват споровете около засягането на едни или други права и интереси да се решават от независим от властите орган, защото никоя власт не може да гарантира, че не допуска престараване, грешки, диспропорционалност или произвол, а и никой не може безпристрастно да оцени действията си.


На 15 юни 2006 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение срещу България по делото на чешката компания - приватизатор на хотел "Горна баня" - ZLНNSAT, SPOL. S R.O. В него се разглеждат правомощията на прокуратурата да разпореди по своя инициатива спирането на изпълнението на приватизационни договори и ефектът от тази намеса върху икономическите интереси. Макар старият Закон за приватизацията да е отменен, Законът за съдебната власт и до днес предоставя на прокуратурата възможности пряко да се намесва и разпорежда с икономически отношения. Както повечето от правомощията на органите на прокуратурата, и тези не подлежат на съдебен контрол.


В решението по това дело се посочва основният принцип за справедлив процес - "[когато сами по себе си решенията на властите относно граждански права и задължения не съответствуват на изискванията на ... конвенцията], те следва да подлежат на последващ пълен контрол от съд..." Ето защо съдът отново се спира на въпроса дали органите на прокуратурата може да се считат за съдебни органи... без оглед на ролята им в наказателното производство, където е ясно, че те не са такъв орган... По смисъла на [справедливия процес] съдът се характеризира със съдебната си функция, т.е. да решава въпроси в рамките на своята компетентност въз основа на принципите на върховенството на закона в рамките на процедури, проведени в предписан [от закона] начин. [Съдът] трябва и да задоволява серия от изисквания - независимост, особено от изпълнителната власт, безпристрастност, продължителност на мандата и гаранции за справедливост на прилаганата от него процедура... Съдът отбелязва, че органите на прокуратурата са независими от изпълнителната власт и имат мандат и имунитет като съда", но "независимо от това те не отговарят на основни изисквания и не може да се характеризират като независим и безпристрастен съдебен орган, тъй като решенията им се вземат в процедури, които не предлагат гаранциите на съдебните"... "[Решенията (на прокурора)] са достигнати по негова собствена инициатива, докато е нормално съдът да е компетентен да се произнася, след като бъде сезиран със спора от някой друг - индивид или дружество. Нещо повече - изглежда, не се е изисквала и на практика не е била проведена каквато и да е процедура... в която засегнатото дружество жалбоподател да участвува. Законът не изисква провеждането на заседания, нито определя правила по основни въпроси като допустимост на доказателствата или начин на провеждане на производството. И накрая, от редакцията на съответните разпоредби изглежда, че [прокурорът] разполага със значителна свобода да реши как да постъпи, а това изглежда трудно съвместимо с принципите на върховенството на закона и правната сигурност, присъщи на съдебните процедури. Вярно е, че решенията е могло да се обжалват пред по-горните нива [на прокуратурата]. Обаче те са йерархични висшестоящи органи - част от същата централизирана система под общото ръководство на главния прокурор." Както в предишни свои решения в тази връзка съдът отбелязва отново, макар и в друг контекст, че "обжалването пред различни по-горни нива на прокуратурата не е ефективно средство за защита...", тъй като и в тях "не са осигурени съответни процедурни гаранции [за справедливост]".


Европейският съд в Страсбург отбелязва, че в решението си по делото "Асенов срещу България" е установил, че прокурорите не може да се считат за длъжностни лица, оправомощени да изпълняват съдебни функции... тъй като в последващите фази те са противници на лицето, чието задържане са потвърдили. [Съдът] счита, че подобен разум е приложим и в този случай. Решенията, с които се нарежда спиране на изпълнението на приватизационния договор и изваждане на компанията жалбоподател от хотела, са взети по собствена инициатива на прокурора. (...) Поради това е трудно те да се оценят като достатъчно безпристрастни... Фактът, че прокурорите действат в защита на обществения интерес, не е достатъчен, за да им придаде статут на независими и безпристрастни участници. ... С оглед на това съдът заключава, че различните органи на прокуратурата не може да се оценят като независими и безпристрастни съдилища, предлагащи гаранциите, които изисква (...) справедливият съдебен процес. За да е налице ситуация, съответствуваща на тази разпоредба, решенията на прокуратурата е следвало да бъдат подложени на всеобхватен контрол от съдебен орган. Съдът обаче отбелязва, че (...) националният закон и тълкуването му от Върховния административен съд изключват съдебния контрол спрямо решенията на прокуратурата при упражняването на нейните правомощия (...), а изглежда и че само част от постановленията на прокуратурата в рамките на висящо наказателно производство подлежат на съдебен контрол... Съдът намира, че постановленията на прокуратурата, които в случая са били решаващи за правото на дружеството жалбоподател да владее и ползва приватизирания хотел поне до края на процедурите, не са били подложени на съдебния контрол в съответствие с изискванията на Конвенцията за справедлив процес."


По това дело, както и по редица други дела срещу България, правителството не е представило аргументи защо засегнатите от мерки, постановени от прокуратурата в рамките на нейните правомощия, са лишени от достъп до независим съдебен контрол. Както през 1998 по делото "Асенов", през 2006



по делото ZLINSAT,SPOL Европейският съд отново не приема аргументите на българското правителство


че статутът на прокурорите по българското законодателство ги приравнява към независими и безпристрастни съдии. Това решение още веднъж поставя въпроса дали за нормалното правораздаване от независими съдилища е необходима промяна на мястото на прокуратурата или на нейните правомощия, регламентирани в други закони. Според решението на Европейския съд в Страсбург гражданинът едва ли ще получи по-справедливо правосъдие, ако същите правомощия се упражняват от името на изпълнителната, а не на "съдебната" власт по смисъла на сега действуващата конституция.


*Авторката е адвокат от фондация "Български адвокати за правата на човека", представител на жалбоподателя по делото "Асенов срещу България"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Zurigo
    Zurigo
    Рейтинг: 571

    Айде бе, коментаторите, редовните "на всяка манджа мерудия", защо не коментирате? Защо, като излезе някоя задълбочена и анализаторска статия, като например тази, и няма кой да коментира? Защото, мисля си, повечето от вас (и моя милост, може би) са "всичколози", но плитки, плитки ...

    Results are obtained by exploiting opportunities, not by solving problems. Peter Drucker
  2. 2 Профил на ptb_legal
    ptb_legal
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "*Авторката е адвокат от фондация "Български адвокати за правата на човека", представител на жалбоподателя по делото "Асенов срещу България"... Ужас!!! Това означава, че авторката е адвокат, който във връзка с изказването, че "Както повечето от правомощията на органите на прокуратурата, и тези не подлежат на съдебен контрол." очевидно не прави разлика между правомощия и решения на държавен орган. Правомощията са съставна функция на държавния орган определени и разписани в Конституцията и не подлежат и няма как да подлежат на съдебен контрол, защото иначе излиза, че съдът ще може да ревизира самата Конституция.
    Вижда се още, че авторката не разграничава и контрол от надзор, защото Конституцията говори за НАДЗОР за законнтост, докато контролът е функция на съда... А становището, че мястото на съда е в изпълнителната власт е откровена глупост и признак че не се познават изобщо функциите на прокуратурата разписани в конституцията!

  3. 3 Профил на conservator
    conservator
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Анализа на статията е доста повърхностен и глупав. Не става ясно кои текстове от закона дават свобода, кои сигурност и кои се четат превратно от прокуратурата. Проблемът във взаимоотношението разследване-прокурор-съд, се крие в нежеланието да се признае съществуването на първите и тяхната дълбока анонимност, в невъзможността да се управлява прокуратурата и абсолютната импотентност на съда, както и пълното дерогиране на съдебните заседатели и процеса на тяхното избиране. Питам кой разследва в България и каква мениджърска власт има над екипа, кой си позволява да обвинява и каква отговорност носи и кой съди и с какъв морал. Защото именно метаюридическите неща ще ни помогнат в юридическата парадигма.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK