Конфликт на интереси по седма степен от Етичния кодекс на прокурорите

- Прокурорът трябва да избягва ситуации, при които с действията си създава впечатление, че използва професионалните си правомощия и статут в личен интерес. Той не следва да извършва дейности, които са несъвместими със служебните му функции и може да създадат основателно съмнение за материална заинтересованост или пристрастност.


- Прокурорът не взема участие в инициативи, в които неговата безпристрастност може да бъде поставена под съмнение.


- Прокурорът упражнява своите имуществени права, без да използва или демонстрира служебното си положение, като се стреми да не създава съмнение за злоупотреба с него.




- Прокурорът няма право да препоръчва конкретен адвокат по дело, в което той участва.


- Прокурорът не може да иска или да приема подаръци или облаги във връзка с изпълнение на служебните си задължения или служебния си статус. Той не може да обещава лично или чрез другиго действия или бездействия в кръга на службата си с оглед получаване на неправомерни облаги.


- Прокурорът не следва да участва в служебно качество или да взема отношение по случаи, в които финансовият интерес имат съпруга(та) му, възходящи, низходящи и роднини по съребрена линия до четвърта степен.


- Прокурорът е длъжен да декларира имуществото си съгласно законите с оглед предотвратяване конфликт на интереси.


Изброените правила не са някакви случайно измислени норми, а изисквания, залегнали в Правилата за професионална етика на прокурорите в България от раздела "Конфликт на интереси". Те са утвърдени от Висшия съдебен съвет през ноември 2003 г., след като са били изработени и приети от самите представители на държавното обвинение. Изглежда, този документ е твърде малко познат на някои от висшите прокурори, които демонстрираха с безпардонен тон нежеланието си да напуснат доброволно системата след разкритията за драстични служебни нарушения и недопустими контакти със съмнителни фигури. Ако обаче се стигне до санкции за въпросните прокурори, те няма да бъдат въз основа на преки доказателства за извършени престъпления, представени от МВР, а на базата на етичните правила за поведение, които тотално се разминават с изнесените напоследък факти и данни за благосъстоянието на прокурорски фамилии и "приятелски" контакти на определени обвинители с хора от криминалния контингент.


Историята с прокурорите Николай Ганчев, Люлин Матев и преди това с Цеко Йорданов и Ангел Илиев не е първата, в която се разкриват нерегламентираните контакти на държавни обвинители и механизмът, по който се решават или протакат определени дела. През 1997 г. МВР огласи информация за това как на една софра с кърджалийския бос Ерджан Рашид-Роко редовно са пили и яли прокурори. Как местните ръководители на прокуратурата "просто си говорят" с човек, разследван за серия криминални деяния. На обикновен език и в контекста на световните норми за етични правила, които този род служители са задължени да спазват, това се нарича конфликт на интереси. Скандалът принуди някои от прокурорите да се оттеглят, но на практика няколко години правосъдието в Кърджали не функционираше нормално. През 2003 г. името на тогавашния ръководител на Софийската апелативна прокуратура и председател на Асоциацията на прокурорите в България Иван Петров влезе в доклада на вътрешния министър като един от магистратите с нерегламентирани контакти с лица от организираната престъпност. Както прокурорът сам призна, той си говорил със сочения за един от координаторите на контрабандата Константин Димитров - Самоковеца да му наема ски, когато ходел на Боровец. Въпреки публичната закана бившият главен прокурор Никола Филчев не го санкционира. Не последва и наказание дори когато беше разкрито, че точно оглавяваната от Петров Софийска апелативна прокуратура е действала като адвокат на Самоковеца и е оттеглила протеста на по-нисшата прокуратура срещу оправдателна присъда на контрабандиста, съден за рекет и побой през 2000 г. Също класически случай на конфликт на интереси.


Сега се разбра, че нерегламентираното прокурорско говорене се е издигнало до покани за "офериране". Всичко това не може да бъде определено по друг начин освен като поредното драстично нарушение на етичните правила. Самият главен прокурор Борис Велчев посочи по повод отказа на уличените в такива нарушения прокурори да напуснат институцията, че "за съжаление честта се оказа дефицит в системата на прокуратурата". Поддържането на контакт с хора със съмнителна репутация е пряко свързано уронването престижа на държавното обвинение. И не само това. В Правилата за професионална етика на прокурорите е записано още:


- Прокурорите не могат да използват служебното си положение за удовлетворяване на свои или чужди лични интереси


- В работата си прокурорът проявява усърдие, като не допуска неоснователно забавяне


- В извън служебната си дейност прокурорът отстоява авторитета и престижа на своята професия


- Нарушаването на Правилата за професионална етика съставлява дисциплинарно нарушение и е основание за търсене на дисциплинарна отговорност от прокурорите съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт.


Недопустимите връзки на прокурорите с разследвани лица днес са достатъчно основание да се пристъпи към процедура за отстраняване им. С третата поправка на конституцията беше дадена възможност магистратите да бъдат освобождават от длъжност "при действия, които накърняват престижа на съдебната власт" (чл.129, ал.3, т.5). А в Закона за съдебната власт е посочено, че прокурорът трябва да "притежава необходимите нравствени и професионални качества" (чл.126, ал.1, т.4). Преценката на тези качества се прави в съответствие с правилата за професионална етика за съдии, прокурори и следователи. Това е процедурата, която главният прокурор трябва да използва по най-ефективен начин.


Битката за освобождаването на прокурори, които с действията и с нерегламентираните си контакти накърняват престижа на своята институция и на съдебната власт като цяло, обаче все още не е спечелена. Членовете на Висшия съдебен съвет ще определят дали са нарушени приетите от тях самите етични норми и по този начин ще подкрепят или ще възпрепятстват процеса на хигиенизиране на прокуратурата, започнат от Борис Велчев. Така ще стане ясно дали Правилата за професионална етика на прокурорите ще се възприемат оттук нататък като действащ морален закон, или ще останат само лист хартия.

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на naiven
    *****

    Нищо няма да се случи! Прокурора - хотелиер Коко бе назначен във Висшия съдебен съвет от агент Сава, а агент Гоце го направи генерал. Сега ще чакаме бившия съветник на агент Гоце да смъмри прокурора-хотелиер Коко като му се помоли да си подаде оставката!

  2. 2 Профил на МЮЛЕР
    *****

    Днес е срамно и жалко как апелативния Ганчев и зам.гл.прокурор Христо Манчев са изоставили ОСНОВНОТО СИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ за което данъкоплатеца им плаща! - ДА БЪДАТ БЕЗКОМПРОМИСНИ ДЪРЖАВНИ ОБВИНИТЕЛИ по защитата на държавата от различни посегателства, без значение ранга и положението на НАРУШИТЕЛИТЕ ! Господа прокурорите обаче, станали "почтени" бизнесмени - ХОТЕЛИЕРИ! Това е ПРЕСТЪПНО поведение, неподлежящо на каквото и да било оправдание и коментар! Не може така! Каква отговорност ще се търси от прокурорите Илиев, Йорданов и прочие подчинени след като техните началници вършат тия безобразия под носа им? НЕ МОЖЕ! Личния пример преди всичко. Останалото е ПРИКАЗКИ!Затова Държавата е на тоя хал, а МАФИЯТА, НЕНАКАЗАНА и над ЗАКОНА!

    Мюлер - ЕКСПЕРТ в борбата с корупцията и организираната престъпност!

    22.07.2006г
    гр.София!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK