Още един поглед върху двуполюсния модел

Повод и аз да се впиша в общонародната дискусия за ползата и вредата от двуполюсния модел, за разделението червени-сини или леви-десни е материалът на моя стар приятел и колега проф. Исак Аврамов от 13 септември в "Дневник". Безспорно е вярно, че голяма част от българските избиратели все още се делят на сини и червени. Вярно е и, че електоратът на червените по традиция се смята за ляв, а партийното им ръководство води политика, която може условно да се асоциира с дясна. Това "дясно" обаче е деформирано до извратеност.


Съществена черта на една дясна политика в класически смисъл е стремежът за по-малко държава. Тук "дясното" на червените не издържа критика. Както е известно, и в опозиция, и на власт червените пледират за по-голяма роля на държавата, особено в икономиката, главно - чрез разпределение през бюджета. Обратно, класическото дясно управлява чрез възможния минимум разпределение през бюджета, за да остават колкото се може повече икономически лостове за собствена стопанска инициатива на индивидуалния член на обществото. Това е и във връзка с друга важна същностна черта на консервативната политика - залагане не на колективистичното, а на индивидуалистичното начало. Ценностната система на индивида, съзвучна с общочовешките ценности и съобразена с параметрите на съвременните цивилизационни координатни системи, е в основата на класическия консервативен, т.е. десен модел, който заема голяма част от световното политическо пространство. Сумирането на индивидуалните ценности по цялата обществена протяжност формира и общонационалната ценностна система - не като механичен сбор, а като синергетичен, мултипликационен ефект. Тук само ще маркирам и същността на десния национализъм (един новоизлюпен кандидат-президент със сляпа категоричност постулира, че няма ляв и десен национализъм). Десен националист е този, който ратува за нация от индивидуални човешки личности с личностна ценностна система, независимо от етническия произход, вероизповедание, служебно и материално положение, обединени от национална идентичност. Питам - колко от съвременните политици в България отговарят на този критерии за "националист"? По-лесно е да се проповядва крещящо-риторично една лява фразеология, без всякаква чуваемост и резонанс сред преобладаващата част на обществото.


И тук се връщаме към основното извращение на "дясното" в политическата практика на червените. Да, те "десняшки" "почитат" индивидуалното, личностното, но само ако е в параметрите на крупния олигархичен политико-икономически модел с най-ярките му представители. Генезисът на повечето от тях води от мрачните коптори на репресивните служби на комунистическия режим - било като водещи офицери, било като обикновени доносници, а често при съвременните условия - и с разменени роли. Някогашният агентурен плебей е станал господар на офицера си и му поставя задачи по експлоатиране на старите контрабандни канали - за оръжие, петрол, проституция, наркотици. Дискусията за "ползата" от тях за националната сигурност е дълбоко схоластична. Скромното ми мнение е, че в обобщения "триединен" законопроект за отваряне на досиетата - на СДС, ДСБ и ДПС, трябва да залегне поне оповестяване на имената, ако не и публикуването на досиетата, включително и в интернет, и на тая категория "рицари на плаща и кинжала". Хайде познайте сега кога ще бъде внесен на второ четене тоя законопроект, какви ще бъдат измененията в него и коя политическа сила как ще гласува!




Стигнахме и до синята идея. СДС възникна като коалиция от партии и граждански организации, сред които имаше и леви, и център, и десни. Естествено беше, че по това време те бяха заедно, свързани от това, което ги обединява, и тихомълком загърбвайки или все още неосъзнавайки различията си. Също като малките деца в забавачницата - нима те правят разлика между момчета и момичета, между бедни и богати, между руси и мургави! А дали при изпълнение на програмата си по демократизация на обществото коалицията трябваше мирно да се раздели, като левите отидат вляво, десните - вдясно? Колкото до центъра - консервативна и екологична партия, клубовете за гласност и демокрация и други формирования като ОХДЦ например съвсем не можеха да минат за "центристи", а по-скоро - за клерикали, "Екогласност" се раздели на лява и дясна. Земеделските формации също не бяха с категоричен либерален центристки формат. Така че удобен перспективен вакуум за БСП съществуваше под формата на несъстоялата се все още по това време "пета колона" на "центризма" и съществуващия вече (и все още) Доган.


По-важно е да се анализира какво от програмата на СДС-коалиция се реализира и дали това е причина за нейното разпадане. Практически нищо от "синята идея" не беше реализирано пълно и ефикасно. Главното желание да не ни управляват повече "бившите", доносниците на ДС и партийните функционери, понастоящем е носталгична утопия. Няма нужда от пространна аргументация - в целия диапазон от представителната, законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт през ръководствата на специалните служби до структурите на стопанските субекти витае мрачната сянка на "бившите".


Политическият плурализъм стана елемент на фасадната демокрация, а правото на частна инициатива и собственост, прокламирано от конституцията, стана право на правоимащите, за които върховенството на закона е изродено в право на силата, дори в най-бруталния, летален смисъл.


В същото време да се проведе изгодна за цялото общество приватизация нито е възможно, нито е необходимо. Ако би била възможна "изгодна" за всички приватизация, то това би било социализъм. Единствената необходимост се диктуваше от твърдо дясното политическо мислене за създаване на мощна средна класа - естествената електорална среда за десен проект за България. Това се опита да направи правителството на Иван Костов - да даде в ръцете на широка социална прослойка икономическите механизми за инициативност и предприемчивост, за реална конкурентоспособност, включително и на международните пазари. За съжаление това не стана. Причините са много и всестранно анализирани, ще отбележа само, че съвкупността от вътрешни и външни условия предопределиха работническо-мениджърската приватизация да се превърне в приватизация за партийни секретари, директори и техните семейства - Лукановата мечта за трансформиране на политическата власт в икономическа. Просто парите бяха в тях, бяха откраднати или им бяха дадени с уговорката да ги върнат. Някои изпълниха условията, други - не и вече са покойници. А средната класа - гръбнакът на съвременното общество, така и не се състоя. Нали никой не смята адвокатите, лекарите и учените за средна класа? Не защото повечето от тях мизерстват, а защото те и по дефиниция не могат да притежават средства за производство и са само служители. А когато се разчита само на търговия, то икономиката ни има измерения от "мутрипазарна" до "женскопазарна" (то май и на Женския пазар мутри определят ценовата политика).


Да се постигне честно управление с максимално ограничена възможност за корупция - още една носталгична утопия. Не може да има честно управление с безчестни управленци, чийто манталитет е формиран при тоталитаризма. Опитът на Иван Костов да се освободи от най-корумпираните до голяма степен предопредели политическата му съдба. А отстранените управленци - вижте ги къде са сега! За съжаление по време на управлението на ОДС по-голяма част от тежестите на прехода паднаха върху широките социални слоеве, при това - имуществено най-уязвимите. Вместо те да се превърнат в солидна база на едно дългогодишно дясно управление, икономическата диференциация ги отпрати в левия сектор, където станаха лесна плячка на голословната реторика на червената опозиция. Друга част станаха жертва на един друг популизъм, който умело ги използва, за да завоюва властови позиции повсеместно в целия обществен живот. За да започне едно невероятно за рационалното мислене обществено-политическо битие.


Фалшификацията започна оттам, че се нароиха много "активни борци" против "двуполюсния модел". В огромното си мнозинство това бяха опортюнисти, жадни с арогантната си прагматичност за власт, за които нямаше място на нито един от двата полюса. Те пожелаха да разрушат двуполюсния модел, но не защото ратуваха за "център", а защото, както по-рано им харесваше "безполюсния" тоталитарен модел, сега мечтаеха за "многополюсен". Но както е известно, последният е фикция не само в политическото пространство. Печалният резултат от щурма под благовидния лозунг за ликвидиране на вредната "партизанщина", за "нов" политически морал и другите подобни каламбури днес консумира цялото общество.


* Авторът е научен сътрудник първа степен, доктор по химия


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Винету
    *****

    Въпросът е какво става когато има 100-150 партийки? Много вожд, малко индианец!

  2. 2 Профил на гого
    *****

    Без съмнение, двуполюсния политически модел е далеч по-добър. Защо? Политическите реалности у нас, могат да се характеризират с няколко основни даднеости и това е особено размитата "външност" на политическия живот в настоящия мамент. В началото на прехода, макар и време на бурни обществени процеси, общата картина бе далеч по-ясна. Тогавашната кординатна система, съставена от два полюса, освен всички останали възможности, бе разбираема и изборът далеч по-лесен. Тогавашното, сравнително ясно статукво улесняваше избора. За съжалиние, съвсем целенасочено, очертаващото се утвърждаване на двуполюсния модел се оказа особено неприемливо за лявятя половина. По същество, старт на мимикриите даде самата БКП, търсейки най-изгоден начин за реанимиране и даване на нов живот, на и без това лишената от съдържание тоталитарна партия в чисто политически смисъл. Процесите по смяна на името, всички измишльотини от типа "нова левица" и се стигне до социалдемократизирането на партията са особен пример на мимикрия на интереса, лишени от всякакво политическо съдържание. Жонглирането на обществената сцена е специалитет на "левицата" . Тук е мястото да се каже, че отделянето на част от симпатизантите на СДС и учредяването на ДСБ, колкото и да не им се иска на политическите ментори, е първата и сравнително нормална политическа трансформация у нас.
    България е особено благодатен терен за откровенно шарлатанстване на лица и грипи от такива на политическото поприще. Една от основните предпоставки е липсата на политическа култура и мъчителния процес на минимално трансформиране от населението в гражданско такова. Обитаването и спътстващата го пасивност са и причината, днес да се говори за дясно, ляво, център /либерали/ и гражданско сдружение. В публичното пространство така фриволно се борави с тези понятия, че "социологът" Кънчо Стойчев дори наскоро изведе понятието "широка десница". Спорет този ментор, "широката десница" била съставена от хора, които подкрепяли ГЕРБ. Да сте чели един единствен политически документ на ГЕРБ :( Такива документи няма, не са известни, такава партия все още няма, но е тук, според политологичните заключения на "социологът" Кънчо Стойчев.
    Отклоняването от пътя по формирането на нормален двуполюсен модел у нас ще има много последствия. За жалост тъжни. Разнородните и неясни политически формирования ще раждат много лъжи. Особен пример ще бъдат и изборите за президент, на фона на тази разнородност. Ени ще са центристи, други автентични, трети националисти и резултатът - избор по фернологични, носталгични или кой знае какви белези, но не и обективни и реалистични.

  3. 3 Профил на Руменов
    *****

    Искам да поздравя д-р Любомир ДИМИТРОВ за чудесното виждане на българската действителност.За съжаление обаче у нас цари с пълна сила поговорката:"Кучето си лае,керванът си върви."Убеден сам, че доста малко българи ще разберат статията.А би трябвало да е обратното.Причините са много,като тръгнем от интелектуалното умствено ниво на българина(което за съжаление е доста ниско),минем през непукизма който е обханал целия народ и стигнем до най-долното ниво на халтура и кич, който ни е обхванал отвсякъде в ежедневието.Но все по-често си задавам въпроса:дали пък това не е поредният сценарий?И всичко това само заради...власт.Тази'велика'думичка е обхванала всичките ни властимащи,без изключение.Рядко срещано явление е да пишеш без цензура,да назоваваш нещата с истинските им имена.За съжаление....

  4. 4 Профил на Бойко т
    *****

    Статията може да породи навременна и важна дискусия. Но, първо, да оставим шаблоните и идеологемите от типа "в Сащ и Англия как хубаво работи двупартийния модел"- съвсем различа е ситуацията /наистина, що пък да няма лъвове в тундрата? Я как хубаво си живеят в саваната.../ Пък и за Англия не са така розови нещата - за техните "зелени" гласуват 10% от хората,но .. нямат ни един вкаран депутат... Другата идеологема е "ляво-дясно" - доста вредна, не просто излишна, за българската действителност, където важното разделение е "народ-олигархия".
    Разбирам, че авторът е добронамерен, почтен човек. но май изневерява малко на научната обективност, описвайки "дребните""грешки" на др.Костов. Нима наистина "Опитът на Иван Костов да се освободи от най-корумпираните до голяма степен предопредели политическата му съдба" ?? А защо се бе обградил почти изключително със съмнителни типове, които отдалеч миришат на нещо гнило? Нима йордан цонев, бисеров, бояджиев, бонев /а дори и филчев/ и т.н. не си личаха отдалеч що за стока са? НЯмаше ли честни хора, с принципни позиции от първите весеци на "демокрацията и дори от годините на тоталитаризма, с ясно минало и роднини и т.н? +
    Или пак искате да вярваме на старата приказка за добрия цари лошите му съветнци...хайде стига де, така ще ни накарате да поярваме и в Саддами в Кадафи... свястни хора, ама обкръжени от едни такива съветници... Не, господа, по една или друга причина /не твърдя непременно, че Костов е от най-ценните агенти на ДС, дълбоко законспириран/ костовото управление даде много власт , а имного пари в ръц;ете на част от мафията.
    Още едно грешно твърдение - "В същото време да се проведе изгодна за цялото общество приватизация нито е възможно, нито е необходимо". Нищо подобно. Приватизацията може да е изгодна за цялото общество - не само с преминаването в частни ръце на държавна собственост, но и с факта,че то може да премине в умели чадстни ръце и при това с достатъчна компенсация за държавния интерес. нито пари влезоха в държавата, нито се разви наистина свободно пазарно стопанство, с независими актьори. Едва ли някой се съмнява днес, че едно от ограбванията на България бе осъществено под палката на костови я екип - еддно от най-големите. но не единствено - преди това доста други имаха също заслуги .
    Впрочем ето един цитат от документ на наша неправителствена организация на 6-те ограбвания:
    ".... ОГРАБВАНИЯТА на България - 6 фази:
    1.Ограбване на част от милиардите (3-4 млрд.длр.) от външния дълг – външнотърговските дружества и др. (Луканов и др)
    2.Ограбване спестяванията на гражданите чрез първата инфлационна вълна 1:9 –Д.Попов-Ив.Костов (приблизително 15 млрд. лева)
    3.Ограбване чрез финансови пирамиди, размножилите се и фалирали банки, директен борчески рекет, “ликвидаторките”, митниците, системата “на входа и на изхода” на предприятия (приблизително 8-10 млрд.длр) – Т.Вълчев, Луканов и др
    4.Ограбване чрез изкуствено предизвиканата инфлация на лева от 3000 за долар-зимата 96/97 г. – (приблизително 4-5 млрд.) –противници на Виденов
    5. Ограбване чрез приватизацията – под масата, РМД, комисионни и др. – получени под 2 млрд за активи от близо 30 млрд. лева – Костов –Божков
    6. Ограбване на природата, държавните земи и гори, , мини, концесии –вкл.съобщенията и др.монополи– ток, тел, мобифон, вода, газ и др. Рекет чрез здравето –лекарства . (5-8 млрд) – Симеон, ДПС
    7.Продължаване на т.6 + ограбване бъдещето и телата(органи, проституция) на българите – Станишев, ДПС......"

    Ще се радвам да продължим дискусията с г.н Димитров. Аз също се занимавам с наука. Впрочем, ако авторът иска може да ми прати е мейл адрес на [email protected] за да получи анализа и призива на водещи граждански организации относно сегашните избори





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK