Специалните служби - перлата в президентските правомощия

Въпреки достатъчно дългата предизборна кампания за държавен глава отсъствието на същински дебати за ролята и мястото на президента между кандидатите с най-сериозни шансове допринесе за всеобщото усещане за вялост и някаква изкуствена предопределеност за изхода от предстоящия вот в неделя. Нещо повече, когато се говори за президентската институция, в голяма част от общественото пространство продължава да битува мнението, че държавният глава е фигура с ограничени правомощия и, общо взето, само с представителни функции. Абсурдно е, че в настоящата кампания не се случи конкретен разговор за реалните правомощия на президента и за това как те могат да се използват по-добре. Това би дало възможност на избирателите да получат реална представа за възможностите на институцията, а не вотът да бъде повлиян (както обикновено става) от предизборни обещания, които напълно се разминават с възможностите за изпълнението им.


Миналия месец на страниците на в. "Дневник" Александър Божков постави конкретни въпроси към кандидатите, свързани с правомощията на президента, както са посочени в конституцията. От всички само двойката Неделчо Беронов - Юлияна Николова представиха отговори как виждат президентската институция и какви реални действия биха предприели по проблеми, които влизат в сферата на президентските правомощия. Отсъствието на дебат точно по тези въпроси работи за установения вече като традиция у нас на практика неинформиран избор.


Една от най-важните области (останала все така скрита от широката публика), в които президентът играе значителна роля, е националната сигурност. И тя далеч не се изчерпва с функциите му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили, ръководещ Консултативния съвет за национална сигурност, както и в назначенията във висшия ръководен състав на армията и шефовете на служби. Въпреки че не е записано в конституцията, президентът контролира две от най-мощните структури за сигурност - Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Отговорът на въпроса защо точно тези специални органи се оказват на подчинение на президента се намира във формулата, по която в началото на 1990 г. БКП реорганизира бившата Държавна сигурност и постави основата на съвременните служби за сигурност. НРС е наследник на Първо главно управление на ДС (по-известно с операции като убийството на писателя дисидентт Георги Марков и по-малко - с изнасянето на милиони чрез задграничните фирми, както и с пряката си зависимост от КГБ). До 1989 г. то е самостоятелно управление в системата на ДС, което на практика се контролира от Тодор Живков. В края на февруари 1990 г. неговият последен началник ген. Владимир Тодоров (осъден през 1992 г. за унищожаването на част от документите за Георги Марков) прави предложение до тогавашния председател на Държавния съвет и лидер на БКП Петър Младенов на мястото на ПГУ да се създаде Национална разузнавателна служба, която да е към държавния глава. На това основание и с указ на Младенов се създава днешната НРС. Подобна е и процедурата с НСО. Тя е наследник на могъщото Пето управление на ДС - Управление за безопасност и охрана (УБО), чийто ръководители се отчитат лично и единствено пред Живков. УБО отговаря не само за охраната на елита на компартията, но и за осигуряването на охолен живот на комунистическата номенклатура - от жилищата до доставката на западни автомобили, както и стопанисването на многобройните резиденции и ловни стопанства за правоимащите. През февруари 1990 г. по предложение на тогавашният ръководител на УБО ген. Сава Джендов УБО се трансформира в НСО отново към държавния глава.




Във факта, че президентът да има реална власт върху определени специални служби, не би имало нещо нередно, ако не беше скандалното обстоятелство, че НРС и НСО функционират без закон вече в продължение на 16 години. Ако в началото тяхната дейност е била закрепена с подзаконови нормативни актове, по които се работи и в момента, то днес, когато България е член на НАТО и предстои да бъде приета в Европейския съюз, е абсолютно неприемливо спецслужби да работят без ясни законови правила и контрол. А когато отсъства нормативна база за дейността на толкова чувствителни за обществото структури, разстоянието от употреба до злоупотреба практически е по-малко и от крачка.


Не са един или два примерите, при които това е проличавало, както за НРС, така и за НСО. Разузнавателната служба беше използвана в политическото противопоставяне още в началото на прехода със скандала за "македонската сделка", която се вписа в свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров. В последните години няколко скандала с продажба на оръжие за ембаргови страни и аферата "Петрол срещу храни", в която беше забъркано и името на България, основателно предизвикаха въпроси каква е била дейността на НРС по тях, които така и получиха отговори. НРС се постави над закона и с отказа да направи публичен архива на разузнаването от периода на Живков. Скандалите около нерегламентираните връзки на служители на НСО с лица от подземия свят пък костваха поста на директора на службата ген. Димитър Владимиров през 2004 г. И всъщност много ясно показаха, че контролът от страна на президента реално липсва.


Причината за нерешената законова регламентация на НРС и НСО се крие именно в изкуственото институционално разделение, което поставя двете служби във висящо положение. Георги Първанов наследи този проблем от предшественика си Петър Стоянов, а той - от Желю Желев. Въпреки че държавният глава няма законодателна инициатива, нито един от тримата не предложи уреждането на този специфичен въпрос по начин, в който да бъдат защитени държавните интереси, вместо институционалния рефлекс за дърпане на чергата за повече правомощия. Още повече че въпросът за тези специални служби опира до вписването им в общата система за сигурност на България, поставена в контекста на новите предизвикателства като международния тероризъм и трансграничната престъпност. В началото на кампанията кандидатът на десницата отправи критика към Първанов, че е "спрял развитието на правната уредба на службите за сигурност", но действащият президент не намери за необходимо да й отговори.


Няма съмнение, че статуквото устройва всеки действащ президент, който ги контролира чрез кадруването си в тях. По време на изтеклия вече досегашен мандат на ръководни ключови постове бяха лансирани хора, пряко свързани с бившите тоталитарни служби и завършили школата на КГБ в Москва.


В същото време който и от сегашните претенденти да влезе на "Дондуков" 2 ще трябва да участва в закъснялото и вече належащо преструктуриране на сектора по сигурността, което изисква и въвеждането на реален законов контрол върху НРС и НСО. Експертите, а и вече политиците са наясно, че съвременните предизвикателства изискват прехвърлянето на тези служби под контрола на Министерския съвет. Още повече че и в конституцията е посочено ясно (чл. 105, ал. 2), че правителството е органът, който осигурява и обществения ред, и националната сигурност, и осъществява ръководството на държавната администрация и въоръжените сили.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на АВ
    *****

    След 01 .01.2007г. страната ще бъде в ЕС. Ако хвърлиме един поглед в страните от ЕС ще видим ,че там този въпрос е решен и то както трябва. Например в испания аналогичната служба на НСО е в структурите на полицията, тъй като за да охранява дадени персони трябва да има полицейски правомощия. В съседна Румъния , която ще стане членка на ЕС заедно с нас НСО е в състава на тяхната Жандармерия, която пък от своя страна е полицейска служба.
    У нас всичко е преднамерено изкривено от политиците(агенти) на които не им се иска да променят стария тоталитарен ред за да контролират лично потоците на информацията , която носи много дивиденти- политически и икономически.

  2. 2 Профил на Сава
    *****

    Прав си, Ице, прав си. И много хора го знаят. Това ни остава, братко - да се придържаме към мисълта на Камю: "Абсурдът има смисъл само ако не се примиряваме с него". Да продължаваме да казваме какво мислим, въпреки че хората от които зависят промените, понеже не им изнася, се правят че нищо не се е случило и че всичко е наред. Политиката има един синоним - безчестие.

  3. 3 Профил на lkj
    *****

    nrs, nrs................................................................





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK