Свободата на словото и неговите зависимости

Има обаче няколко обществено значими аспекта на понятието "свобода на словото", които не могат да бъдат подминати без дискусия.

Свободата на словото и неговите зависимости

© Иван Кутузов



Седемнайсет години след формално обявения край на комунизма в България и два месеца преди приемането й в Европейския съюз, с което формално ще бъде обявен и краят на прехода, могат да се изведат четири основни принципа на различието между двете държави - предишната, на режима на на Живков, и съвременната българска държава.


Първият е смяната на политическата система. Еднопартийното управление на комунистическата партия беше заменено с парламентарна република, в която управлява партията, спечелила най-много гласове - самостоятелно или в коалиция с други политически сили за срок, посочен в конституцията.
Втората е свързана с промяната на собствеността, с частната инициатива и икономическата свобода. Комунистическата планова икономика, довела страната до банкрут и оставила в наследство 11 млрд. долара външен дълг, беше заменена с принципите на пазарната икономика и конкуренцията.


Третата разлика е преориентацията във външната политика. "Дружбата от векове за векове" със Съветския съюз, започнала с военна окупация от Червената армия, преминала през безпрекословна подчиненост на вождовете в Кремъл и завършила с разпадането на Варшавския договор, беше заменена с официално формулирана политика на равнопоставени и взаимно изгодни отношения. А България вече е член на НАТО и прекрачва прага на обединена Европа. По ирония на съдбата това се случва при управлението на правителство, чийто министър-председател е лидер от политическата сила, наследила бившата комунистическа партия, и от президент, който е негов предшественик на партийния лидерски пост и като такъв оглавяваше уличните протести против операцията на Северноатлантическия алианс в Косово през 1999 г.




Четвъртата промяна е свързана с утвърждаването на основните човешки права чрез новата конституция на България. Свободата на словото, на вероизповедание и на придвижване, неприкосновеността на кореспонденцията и правото на информация и на свободно сдружаване са основополагащи за различието на днешната държава спрямо епохата, в която всички тези "права" се контролираха от репресивния апарат на тоталитарния режим - Държавна сигурност.
През годините в общественото пространство се е утвърдило мнението, че от изброените завоевания на демокрацията най-безспорното е свободата на словото. И това не е никак случайно. България е дала световен пример за цената на тази свобода с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. за това, че казваше истини за комунистическото управление и неговия ръководител. Но ако икономическата система се развиваше по определени закономерности и следваше неизбежни процеси, ако външната политика беше функция на конкретна държавна политика, ако заедно с политическата система те бяха предмет на активна дискусия през целия период на прехода, то свободата на словото остана като стоварена от конституцията даденост, а стандартите, с които се измерва тази свобода, се превърнаха се в тема табу за обществения дебат.


Има обаче няколко обществено значими аспекта на понятието "свобода на словото", които не могат да бъдат подминати без дискусия. Първият е, че състоянието на тази свобода не е само професионален проблем на медиите, а засяга реално цялото общество. Т.нар. четвърта власт е тази, която без специално разписани правомощия и отговорности в конституцията или който и да било закон, на практика "контролира" трите останали власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Това, което в съвременните демокрации се подразбира по дефиниция, е, че този контрол се осъществява в името на обществения интерес, т.е. в полза на потребителите на информацията. Което от своя страна също подлежи на обществен контрол - дали медиите, които обвиняват представители на различните власти в корупция и непрофесионализъм например, не са засегнати от същите пороци.


У нас особеното е, че четвъртата власт е полето, където прожекторът осветява недостатъците на останалите власти и критиките към тях добиват легитимна публичност, но самите медии остават извън него. Другата аномалия, която остава настрани от общественото внимание, е, че медиите все още не са започнали да говорят за собствената си отговорност за процесите през българския преход. Една от видимите страни на тази отговорност е съзнателно поставеният ореол върху известните лица на организираната престъпност, или т.нар. мутри - контрабандисти, спекуланти и рекетьори, които благодарение на изпиращите услуги на медиите днес се подвизават като изтъкнати "бизнесмени".


Медиите са тези, които станаха най-мощният проводник на принизяването не само на етичните, но и на естетическите критерии в съзнанието на огромни части от обществото, като тези критерии бяха заменени с откровено и целенасочено профанизиране. Днес в най-мощните средства за информация пространството за сериозен разговор по сериозни и важни теми е сведено под санитарния минимум за сметка на комерсиални, при това от най-ниско качество забавления.


Някой би казал, че точно в това се крие свободата на словото - в свободата на избора, но въпросът е точно в това: има ли наистина избор в условията на тази почти тотално еднаква картина на медийната действителност? Днес, 17 години след промените в България, словото се оказва тотално зависимо от комерсиализацията. То все по-рядко служи за обмяна на реални идеи и все по-често за рекламни кампании в двете им разновидности, добили известност като бял и черен пиар.


Останалите три власти изглеждат днес напълно победени от четвъртата. Причината е, че медиите държат в ръцете си онова оръжие, чрез което управляващите много лесно могат да загубят или да спечелят доверие. Това е силата да формираш общественото мнение, особено когато не носиш отговорността.


По-лошо от това обаче е, когато официалната власт и медиите единодействат умишлено, защото тогава за свободата на словото като ценност на демокрацията въобще не може да се говори. Така стигаме до най-важния въпрос, който днес по различни причини се заобикаля - може ли словото да е свободно, ако медиите са зависими? У нас съществуват няколко фактора в подкрепа на отрицателния отговор на този въпрос, които отдавна са забелязани от авторитетните световни организации, занимаващи се с проблемите на свободата на пресата.


Първата зависимост е свързана с политическата намеса - не са един или два случаите, когато намесата на управляващите в работата на средствата за масова информация е имала очевидни последици за тяхната независимост. Печално известна е практиката в различни периоди на прехода пряко от пресцентъра на правителството да диктуват кои и какви да са новините в държавните медии. В недържавните лостовете са по-невидими, но и по-опасни, защото са свързани с икономически натиск и пазарни заплахи. Един от най-разпространените варианти е свързан с отнемането или неподновяването на лицензите, което обяснява защо решаването на този проблем беше отлагано и продължава да се отлага с години. А когато залогът е голям, най-лесният начин е да се намекне на медията, че от поведението й зависи нейното бъдеще.
Втората зависимост може да се нарече само икономическа. В битката за по-голям дял от пазара на реклами, които формират основните приходи на медиите, кръгът на интересите, които не бива да се засягат, става твърде широк. А когато към това се прибави и наличие, макар и скрито, на монопол върху рекламните потоци, тогава за независимите медии остава да оцеляват в ситуация на финансово менгеме.


Не случайно в последното изследване на "Фрийдъм хаус" за състоянието на свободата на словото в България се посочва, че се засилва точно този икономически натиск.
Третата е зависимост е от миналото. България остана последната страна от бившия социалистически лагер, в която досиетата на бившите репресивни служби останаха затворени и това се превърна в един от най-успешните механизми за поставяне в зависимост на публични фигури. А с прилагането му в медиите положението става страшно. Защото чрез зависимостта от миналото се манипулира бъдещето. Последният скандал с досиетата от това лято е показателен за това как властта не се свени да прибегне до досиетата, за да се разправи с журналисти, които им развалят медийния комфорт. Показателен в това отношение и е фактът, че от поканените от председателя на Българската медийна коалиция Георги Лозанов 300 водещи журналисти само около стотина се присъединиха към гражданската инициатива "Чисти гласове" за отваряне досиетата на журналистите, социолозите и собствениците на медии, тоест на онези, които най-мощно формират общественото мнение.
Тези проблеми на словото все още не са станали предмет на дебат в гилдията. Въпреки че от две години съществува етичен кодекс на българските медии, неговите норми продължават всекидневно грубо да се прегазват, а създадените регулаторни органи са далеч от възможността да влияят значително върху тези процеси. За съжаление свободата на словото в България вече не се измерва с възможността да кажеш това, което мислиш, изразявайки свободата на духа. А обратното е немислимо. Не може словото да е свободно, а духът - зависим. От тази гледна точка утвърждаването на свободата на словото като свобода на духа се оказва неизпълнена задача и непостигната цел. Но не и непостижима. Доказват го тези, които не се прекрачили границите на недопустимите компромиси и въпреки трудностите следват стандартите на професионалната журналистика. Днес те изглеждат малцинство, но да не забравяме, че няма статукво без алтернатива.


*Авторът е първият носител на новоучредената награда за принос към свободата на духа в България за 2006 г. на фонд "Георги Василев", с която той е отличен за книгата му "Убийте Скитник" (Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков). Есето е прочетено при връчването на наградата на 31 октомври.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на mapto
    *****

    това е една статия, която трябва да бъде достъпна за четене от хората, които не са абонирани за Дневник. Именно такива са скептиците по отношение на проблемите в свободата на словото, изкривената ценностна система и въпросите за манипулациите на сивата власт и икономика.
    И изобщо, кого критикува Дневник, като затваря обхвата на читатели именно за най-стойностните си статии в това отношение. Как да се промени мисленето на хората като масово медиите избягват или изопачават определени теми, а тези, които изобщо проговарят за тях ги изолират.
    Разбира се все някак си трябва да се печелят пари - да се изкарва хляба. Но дали цената - непросвещаването е удачна. Едно предложение, което аз бих направил, е тези статии, ако не да са достъпни за широката публика отначало, да бъдат отворени и събрани след по-дълъг период от време. Така или иначе в тях има много неща, които не се променят.
    Въпросът опира до печалба (като източник на конкурентноспособност и оцеляване) срещу просвещение и култура. Иска ми се да призова Дневник да преосмисли как да наблегне на второто с минимална загуба на първото. Дали пък откриване на възможността някой да откупи публичността на определени статии не е вариант? Не знам, но съм убеден, че варианти има много. Стига да има желание...

  2. 2 Профил на Zurigo
    Zurigo
    Рейтинг: 579

    Тази статия трябва да е свободна за четене. В крайна сметка, аз съм съгласен да плащам и за това, за да могат и другите да се просвещават, да прочетат и те нещо стойностно и градивно, дори и да не са платили ... Нека не правим истината елитарна компенсация ...

    Results are obtained by exploiting opportunities, not by solving problems. Peter Drucker
  3. 3 Профил на mapto
    *****

    Радвам се, че споделяте аргументите ми. Благодаря!

  4. 4 Профил на Еклесиаст
    *****

    Свободата на словото е ценност,само когато то дава възможност да се изказват публично истини,не лъжи,измислици или недоказани твърдения.Медиите са средство тези истини да станат публични,да стигнат до всички членове на обществото.Медиите са като вентилатор в средата на стаята,ако се пръсне,постави,във вентилатора парфюм в стаята ще ухае на хубаво,но ако го напълниш с екскременти,какво ще се получи???И какво,ако медиите казват истини,но човек няма телевизор или не може да си позволи да си купи вестник.Свободата на словото има смисъл, само ако всеки и всички имат достъп до точна,вярна и правдива информация.Ако един политик говори лъжи и разни други твърдения,без доказателства виновни са неговите/техните/ по неизбежност анонимни избиратели.Но,ако това прави една медия,тогава е много по-лошо и тя,както и съответният журналист трябва да си платят,не само морално,чрез нормите на Етичен кодекс/навъдиха се прекалено много етични кодекси/. Ако не се спазва божията заповед"не лъжи",без да се горят на кладите,като някога трябва да си плащат от джобовете,санкция много по-лека,но ефективна.Жалко,че една такава санкция трябва да мине през "скоростното"българско правораздаване.

  5. 5 Профил на ras16377431
    ras16377431
    Рейтинг: 1391

    В БТВ е политика да не се разглеждат теми като СПИН и наркотици, така че телевизията да оставя само хубави чувства у зрителите. Не заради нечии икономически интереси, не заради политически пристрастия - просто такъв им е форматът, хубав, лицеприятен. Баси лайната.

    gradinko.bg
  6. 6 Профил на Free Thinker
    *****

    ot posledna instancia
    i togava lasvat mnogo vzaimozavisimosti
    i se okazva 4e vsashnost nqma nugda ot vanshen natisk ili pak toj se izpolzva za paravan

  7. 7 Профил на скептик
    *****

    Браво на автора, сложил е пръст в раната. Когато пари, власт и медии са в едни ръце, хватката е желязна и отърване от нея няма. Това не е демокрация, а фасадна демокрация. Жална му майка на народ, който попадне в тази хватка.

  8. 8 Профил на n/a
    *****

    В БТВ и други неща не се разглеждат, #5. Примерно корупция на управляващите и свързаните с тях олигархични червени групировки, изявите на дясната опозиция, калпаво управление и т.н.т.. Разрешава се само плюене по Костов в шоуто им, а журналисти, които посмеят да изнесат нещо с/у управляващите се уволняват незабавно(Инджев). Иначе, с последното ти изречение съм съгласен. Както и със статията. Браво на автора.

  9. 9 Профил на NeDSv
    *****

    MOITE POZDRAVLENIA! PRODALZHAVAITE DA IZOBLICHAVATE PRESTAPNITSITE SHEFOVE NA TRUD, ZEMIA, DUMA I T.N. DOLNI URODI, CHUMATA DA GI TRASHNE!

  10. 10 Профил на Петър
    *****

    е много хубава и точна. За съжаление.
    Благодаря на автора за позицията и доблестта.

  11. 11 Профил на гого
    *****

    АМИ КОСТОВ ДА СИ БЕШЕ НАПРАВИЛ МЕДИИ. КАКВО СПА 4 ГОДИНИ?

  12. 12 Профил на semarsh@gmail.com
    *****

    Никога човек не е бил толкова свободен да изрази мнението си и гласът му да се чуе, колкото е в сегашните модерни времена. И никога преди не е губил толкова бързо свободата си именно поради свободата да изразиш мнението си. Аворът е бръкнал в раната, но това е рана вън от погледа и непосредствената чувствителност, не е повърхнинна и не поражда всекидневна болка. Възхитата ми от дълбочината на анализа и точната диагноза на проблемите в това великолепно есе ме кара да съм уверен, че интелектуалната искреност и чистота на мислите все още е жива и България.
    [email protected]

  13. 13 Профил на Един
    *****

    Въпросният автор "разкри" убиеца на Г. Марков в една книга ?! Да се чуди човек да се смее ли или да плаче. Английската правосъдна система цели 27 година не осъди този "убиец". Прокуратурата в Англия дори обвинение не повдигна срещу "убиеца". Но някой си Христов 27 г. след смъртта на Марков "разкрива" истината. ХАХАХА !
    Защо Англия отказа да сътрудничи на България след 1989 г. във връзка със смъртта на Марков - съсценарист на "На всеки километър" и участник в ловната дружинка на Живков ? Как Марков отиде на Запад ? По ония години комунистите и пиле не даваха да хвръкне на Запад, но на Марков дадоха тази възможност и той остана там ? Всъщност кой е Марков ? А помните ли цирка със съпругата (една англичанка) на Марков - дойде тук с едно момиче преди 15 години и ни го представи за дъщеря на Марков ?! Тя милата си въобрази, че България е някой бантустан и ни разигра този спектакъл. А истината е проста - Марков не е могъл на има деца.

  14. 14 Профил на todor_kochev
    *****

    червено терористче,днес се подвизаваш с отвратителни писания стил *червена преса ала Дума* във всички форуми.И всичките глупости,които си писал тук,показват само едно - трябва да ви навираме там където ви е мястото.Хайде,къш,въшка нещастна.

  15. 15 Профил на онемял
    *****

    Докато за СВОБОДАТА на СЛОВОТО се грижат и са гаранти велики журналисти като агент БОР, агент АЛБЕРТ, агент ДИМИТЪР, агент ЛИПА, агент ЦВЕТАНОВА и пр. доносническа измет, зад които стоят и ги пазят властници като агент ГОЦЕ, агент САВА, агент СИДЕР, агент БОНЧО и пр. пазачи и крепители на съветския режим у нас преди 10.11., а сега първи ЕВРОПЕЙЦИ, които съсипаха и продължават да съсипват стотици хиляди човешки съдби, автори като този ще бъдат будалкани с разни "награди", за да може чрез тях да бъдат будалкани и младите хора, че у нас е имало и има СВОБОДА НА СЛОВОТО!

  16. 16 Профил на Чичо Том
    *****

    Написаното е вярно. За съжаление качеството на българската журналистика не е особено високо. Сред причините са и проблемите с финансирането на вестниците при падащите тиражи, съответно - размера на възнагражденията на журналистите. Само с преводачи и безмозъчни създания не се прави добър вестник или медия . Добрите журналисти струват скъпо и малките медии и вестници не могат да си ги позволят.

  17. 17 Профил на mgsh
    *****

    Най-напред искам да се присъединя към поздравленията на всички гореизказали се колеги от форума и да честитя на автора на есето заслужената награда.

    Същевременно ми се струва, че проблемът за свободата на медиите е нюансиран. Всички сме съгласни с тъжната констатация относно нивото на предлаганата от българските медии информация. Но дали тяхното гнусно (с извинение за думата) състояние се дължи само на особеностите на българската медийна и политическа действителност?

    В продължение на повече от две години имах възможност да гледам общодостъпните френски ефирни телевизии, от които две са обществени. Честно да ви кажа, съществена разлика между тях и българските не видях. Разследваща журналистика и разкрития относно властта нямаше. В редките случаи на предавания като "Специален пратеник" почти всички разследвания бяха насочени към събития и явления в чужбина, докато в новините и публицистичните предавания царяха образи на щастливи пенсионери, оплакващи се кравефермери, каращи се съседи и празнуващи по всякакви местни фестивали и разпивки. Чисто процентно политическите предавания са много по-малко, отколкото тези по българските телевизии, а когато в тях биват поканени политици от управлението, водещите не им задават нито един неудобен въпрос и въобще на човек му домилява от разбирателството в студиото. Въпроси в ефир от зрители - от публиката или по телефона - не се допускат, защото не могат да се контролират. Междувременно имаше избори и партията на Ширак ги загуби катастрофално. Очаквах, че ще има бурни дебати, пресконференции... Нищо подобно! Ширак благоволи да даде една аудиенция на двама (!) четци на новини, които гледаха с отсъстващ поглед, защото ролята им се свеждаше до това да подадат реплика на Ширак, а той да се впусне в достолепен монолог. Делът на рекламите, включително и по обществените телевизии, е значително по-голям, отколкото по българските. Имат си и Сървайвър, и Фермата, и още поне три теле-реалити, Стар Академи, всякакви състезания за пари, телевизионни говорилни с хубави зализани хора от хай-лайфа и пърхащи превдоинтелектуални мадами, безкрайни ТВ сериали и блудкави морализаторски филмчета.

    Една-единствена разлика - нямат си Слави Трифонов и все пак се говори със свързани изречения. Многовековната култура си казва думата.

    Слушах и радио. Пак никаква разследваща журналистика. Само по Франс-Ентер имаше едно публицистично предаване с политици, в което се допускаха 5 слушателски въпроса в ефир. Това, което водещият не смееше да попита, го казваха слушателите. Предаването бе спряно за кратко без никакво обяснение, а когато отново зазвуча в ефир, водещият беше сменен и слушателските въпроси - премахнати.

    За мен изводът е, че съглашателството между политическия естаблишмънт и медиите не е чисто българско явление. Нито пък липсата на "журналистика с мнение". Смятам, че дългогодишното налагане на стандарта на "обективната журналистика", т.е. на журналистика без личен ангажимент и позиция всъщност е удобен начин да се запуши устата на неудобните и води именно до такова съглашателство да не се пипа политическото статукво.

    До такова съглашателство води и начинът на финансиране на медиите. Който плаща, той поръчва музиката. Това е особено видно в частните телевизии, където рекламодатели и акционери играят ролята на цензури. А те са свързани с политическата класа. Дори и обществените телевизии, които се финансират от бюджета чрез специален данък, всъщност се управляват от хора, назначавани от властимащите в даден момент. Зависимостта на управителните тела - които гледат да са в добри отношения с всички, защото всички се изреждат на власт - от политическия естаблишмънт гарантира спокойно съществуване на последния.

    Единствено печатните издания се радват на свобода. Защото начинът им на финансиране - вярно, и от реклами, но основно от продажба и абонаменти - им осигурява независимост. Сигурно помните, че преди година, година и нещо един такъв независим френски сатиричен вестник направи разкрития за тогавашния министър на финансиите, които доведоха до оставка на последния. От самото си създаване преди повече от 80 години вестникът се издържа единствено от продажби - в него няма НИТО ЕДНА реклама. Този принцип на редакцията го пише във всеки брой на вестника. Както и всеки брой носи на първа страница следното мото: "Свободата на словото се похабява само тогава, когато не си служим с нея".

    Извинете за дългия коментар, но ми беше приятно да споделя с вас нерадостните си наблюдения.

  18. 18 Профил на т
    *****

    Много добра статия. Аз я прочетох без да се е налагало да плащам, така че поздравления и за Дневник.
    Иначе, до някои форумисти по-горе: За БТВ няма какво да си говорим. То е достатъчно да се спомене името на Мърдок. Мисля, че той си е паднал съвсем на мястото в България. За медиите му в хАмерика не ми пука, но е обидно да си мисли, че българските зрители са тъпи колкото американските.

  19. 19 Профил на нане Вуте
    *****

    като свобода на словото у нас. Забелязва се само слободия /лицата Сл."Трифуноф", "Кембъла" и др./, словоблудство /лицата Алберт, онова недоносче с рубрика в "Политика"и /, Слово-слагателство/ пичлемето Барек-креков и пр./

  20. 20 Профил на фен
    *****

    Чудесно казано, поздравления и за наградата!

    Само не ми е ясно г-н Лозанов що не оповести имената на отзовалите се на призива му "Чисти гласове" и имената на отказалите? Иначе и неговия призив увисва просто ей така - като повечето му естетски жестове, Прометей разкъсван от орела между боговете и хората, аман писна ми от такива подлоги...
    Кажи истината Лазанов!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK