Коледен разказ

Мрачен и сводест се издига епископският дворец, по стените му избива селитра, истинско мъчение е да си вътре в зимната нощ. А катедралата до него е огромна, един живот не е достатъчен да я обиколиш цялата, има толкова капели и сакристии, че след столетия забрава в някои от тях почти не е стъпвал човешки крак. Какво ли - се питаме - ще прави в коледната нощ слабичкият архиепископ сам-самичък, докато градът празнува? Как ли ще се пребори с меланхолията? Всички си имат някакво утешение.

Коледен разказ

© Иван Кутузов



Мрачен и сводест се издига епископският дворец, по стените му избива селитра, истинско мъчение е да си вътре в зимната нощ. А катедралата до него е огромна, един живот не е достатъчен да я обиколиш цялата, има толкова капели и сакристии, че след столетия забрава в някои от тях почти не е стъпвал човешки крак. Какво ли - се питаме - ще прави в коледната нощ слабичкият архиепископ сам-самичък, докато градът празнува? Как ли ще се пребори с меланхолията? Всички си имат някакво утешение.


Момченцето - влакче и марионетка, сестра му - кукла, майката - децата край себе си, болният - новата надежда, старият ерген - другаря по разгул, затворникът - гласа от съседната килия. А архиепископът? Дон Валентино, усърдният секретар на негово преосвещенство, само се подсмихваше, когато чуваше хората да говорят така. На Бъдни вечер архиепископът си има Бог. Коленичил сам-самичък посред ледената безлюдна катедрала, на пръв поглед е за ожалване. Но само да знаехте! Той нито е сам-самичък, нито зъзне, нито се чувства изоставен. На Бъдни вечер Бог се стеле из храма специално за архиепископа, църковните кораби буквално преливат от Него, дотам, че портите едва се затварят. И макар да няма печки, вътре става толкова горещо, че стари бели смокове се будят в гробниците на отколешни абати, изпълзяват през отдушниците на подземията и хрисимо промушват глави между пречките на изповедалните.


Така беше и нея вечер. От цялата катедралата бликаше Бог. И нищо че не му беше работа, дон Валентино с преголямо удоволствие нарочно се забави, докато нагласяше столчето за коленичене на превъзходителството. Къде ти там елхи, пуйки и пенливо вино. Ето това се вика предколедна вечер. Ала както се беше унесъл в тези мисли, изведнъж чу да се чука на вратата. "Кой ли тропа по дверите на храма", почуди се дон Валентино, "навръх бъдната вечер? Не са ли се намолили достатъчно? Що за прищевка ги води тука?" Въпреки това отиде, отвори и - заедно с порива на вятъра - пусна да влезе един опърпан клетник.




- Какво изобилие от Бог! - възкликна с усмивка човекът и се заоглежда. - Какъв разкош! Още отвън се усеща. Монсиньор, да бяхте ми дали малко, а? Бъдни вечер е все пак.


- На негово преосвещенство архиепископа е - отвърна свещеникът. - Ще му потрябва след няколко часа. Негово преосвещенство бездруго живее като отшелник, ти какво искаш, и от Господ ли да се откаже? Пък и никакъв монсиньор не съм.


- Ни една трошичка ли, отче? Я колко е много! Негово преосвещенство бълха го ухапала.


- Казах вече - не... Хайде, заминавай... Катедралата е затворена за посетители - и отпрати клетника с едно кайме от пет лири.


Но щом несретникът излезе от църквата, в същия този миг Бог изчезна. Сащисан, дон Валентино взе да се озърта и да дири с очи из сенчестите сводове. Бог и горе Го нямаше. Изумителната декорация от колони, статуи, балдахини, олтари, катафалки, свещници, драперии, обикновено тъй загадъчна и внушителна, внезапно доби неприветлив и злокобен вид. А след няколко часа архиепископът щеше да слезе да се моли.


В потреса си дон Валентино открехна една от външните врати и надникна към площада. Нищо. И навън, макар да идеше Коледа, нямаше и следа от Бог. От хилядите грейнали прозорци се донасяше екота на смехове, строшени чаши, музика и дори богохулства. Но никакви камбани, никакви песнопения.


Дон Валентино излезе в нощта и пое по мирянските друмове, през грохота на разюздани пиршества. Знаеше точно накъде се е запътил. Когато влезе в търсения дом, приятелското семейство тъкмо сядаше на масата. Всички се гледаха с обич и около тях витаеше малко Бог.


- Весела Коледа, отче! - рече бащата. - Ще заповядаш ли при нас?


- Бързам, приятели - отговори. - Сглупих и Господ напусна катедралата, а негово преосвещенство скоро отива да се моли. Бихте ли били така добри да ми дадете малко от вашия? Така и така сте си дружина, нямате кой знае каква нужда от него.


- Драги ми дон Валентино - започна бащата. - Вие май забравяте, че иде Коледа. Тъкмо днес ли децата ми трябва да се лишат от Бог? Изненадвате ме, дон Валентино.


И в момента, в който изрече това, Бог се изсули от стаята, радостните усмивки угаснаха, а тлъстият печен петел заскриптя като пясък между зъбите.


Хайде отново навън в нощта, по пустите улици. Вървя що вървя дон Валентино и отново Го видя. Бе стигнал до края на града, пред него в тъмнината се простираше голото поле и тук-таме искреше в бяло от снега. Над ливадите и редиците черници се кълбеше Бог като в очакване. Дон Валентино падна на колене.


- Ама какво правите, отче? - попита го някакъв селянин. - Да не искате да простинете в тоя студ?


- Погледни там в дъното, синко. Не виждаш ли?


Селянинът погледна без учудване.


- Наш е - каза. - Всяка Коледа идва да ни благослови нивите.


- Слушай - каза свещеникът, - би ли ми услужил с малко от Него? В града останахме съвсем без, даже църквите опразняха. Дай ми ей тоничко, та архиепископът да има с какво да избута Коледа.


- А, по никой начин, уважаеми отче! Кой знае какви отвратителни грехове сте навършили във вашия град. Вие сте си виновни. Сами се оправяйте.


- Да, грехота е. Но пък кой не греши? Я по-добре помисли колко души ще спасиш, синко, само да се съгласиш.


- Че на мене ми стига да спася моята! - изхили се селянинът и в мига, в който го стори, Бог се вдигна от нивите му и се стопи в мрака.


Свещеникът продължи нататък в търсене на Бог. А Той явно ставаше все по-рядък и никой от онези, които Го притежаваха в някаква степен, не искаше да го преотстъпи (ала още щом казваше "не", Бог изчезваше и се изтегляше все по-далеч).


И ето че накрая дон Валентино се озова пред една безкрайна пустош, а в самия й край, току на хоризонта, зърна като продълговат облак кротко да блещука Бог. Горкият свещеник се хвърли ничком в снега.


- Поспри, Господи - примоли се, - по моя вина архиепископът остана сам, а е Бъдни вечер!


Нозете му бяха вкочанени от студ, залута се през мъглата, потъваше до колене, от време на време се строполяваше по очи. Колко още можеше да издържи?


И тогава чу. Волен, прочувствен хор от ангелски гласове. Светъл лъч проряза мъглата. Дръпна някаква дървена вратичка и пред него се разкри огромна църква. По средата й, с няколко мъждукащи кандилца наоколо, се молеше свещеник. И църквата бе пълна с рай.


- Брате - простена дон Валентино, на предела на силите си, настръхнал целият от ледени висулки, - смили се над мен. Заради мене моят архиепископ остана сам и има нужда от Бог. Дай малко, ако обичаш.


Онзи, дето се молеше, бавно се извърна. А дон Валентино, като го позна, пребледня, макар без туй да беше бял като платно.


- Честито Рождество, дон Валентино! - възкликна архиепископът и се отправи към него, обвеян в Бог от глава до пети. - Момчето ми, къде се беше дянал? И как ти хрумна да излезеш вънка в този кучи студ?


* Дино Будзати (1906, Сан Пелегрино - 1972, Милано), майстор на късия разказ и дългогодишен журналист от "Кориере дела сера", е по-познат в България с романите си - фантастичните "Татарската пустиня" и "Големият портрет". Сто години след рождението му издателство "Колибри" подготвя на български неговите прочути "Шейсет разказа", един от които именно е този.


Превод: Нева Мичева


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Х
    *****
    Неутрално

    Весела Коледа и Щастлива Нова Година на Всички!

  2. 2 Профил на elmohicano
    *****
    Неутрално

    Разказът оприличава Бог на някаква абстрактна субстанция, която може да бъде изобилна, или напротив - оскъдна, която се намира някъде в повече, а другаде я няма, която може да бъде делена на части (да се дава по малко), в която можеш да се увиеш като в шал...уви, този образ е много по близко до разбирането на австралийските аборигени за абстрактната свещена сила "мана", отколкото до християнската представа за Спасителя...тъй че не мога да го нарека чудесен разказа...особено заради финала му...нима трябва да заменим православното си безверие с католическо-криптоезическ кич? Не е голяма печалба...

  3. 3 Профил на Х
    *****
    Неутрално

    Не си разбрал, драги. Разказът е съвсем жив, стилът му е хумористичен, много правдив и с много Любов към хората и към Бог който е Любов. От човек зависи дали ще има Божията благодат, или ще я загуби. Всеки път щом постъпи или помисли егоистично, сам се отдалечава от Бог. Това казва
    всяка случка в този разказ. И обратно. Нека Божията Любов да е с теб, и ти с Нея!

  4. 4 Профил на Зуза
    *****
    Неутрално

    и има любов. Иронията е именно към онези, които приемат Бог като количество. Ако ще и към онези, които го гонят по полето. Достатъчно е да си добър, това е поуката на всеки коледен разказ и не е нужно да си гений, за да прозреш.

  5. 5 Профил на Lee
    *****
    Неутрално

    Разказът е истински празник и за окото, и за слуха, и за всички (закърнели) сетива.

  6. 6 Профил на bvlgari-ette
    *****
    Неутрално

    Бог¸ ако Го има¸ е в нас
    Bесела Коледа на всички!

  7. 7 Профил на Василев, 41г.
    *****
    Неутрално

    Благодаря на Нева Мичева, че е превела това тържество на писаното слово. Благодаря на тези, които са го публикували. Нескромно ще заявя: "Удоволствието е изцяло мое." След като си го присвоих напълно, удоволствието имам предвид, искам да пожелая на всички весела Коледа и щастлива Нова Година. И ако удоволствието има количествено измерение, то нека, след като не оставих нищо за другите, го споделя така, че всеки да поеме поне толкова, колкото мен.

  8. 8 Профил на Нели
    *****
    Неутрално

    Танто за кукуригу, нищо не си разбрал от разказа! Коментар номер 6 описва най-точно смисъла. Коледа не е в пиенето и яденето, а в същността на това да си добър, да обичаш ВСЕКИ и да помагаш на ближния и Христос слезна на Земята, за да ни покаже огромната ЛЮБОВ на Бог към ВСИЧКИ НАС, Бог е във всеки и ако мразиш даден човек, значи ти мразиш Бог, но не става въпрос само до омраза. Ако помогнеш на някого, значи ти помагаш на Бог и ако го отхвърлиш, ти отхвърляш Бог.А смисъла на Коледа, макар че е неправилна дума и идва от езичеството, по-точно Рождество е материалното въплъщение на любовта, която Бог показва към хората, като слезна на Земята, за да ни спаси, целта е и ние да показваме любов към околните, както Бог показа към НАС с идването си, смиряването си и разпъването на кръст ЗА НАС. Надявам се да съм била достатъчно изчерпателна, но който проявява омраза не е разбрал смисъла на Христовото идване!!!!

  9. 9 Профил на Боби Колев
    *****
    Неутрално

    Разказът е хубав, но искам да питам всички, дето отъждествяват Бог с Исус (и слизането му на земята): а къде остават другите религии и вярващи, които си нямат Исус? Те заблудени ли са, милите, и трябва ли да ги атакуваме веднага за да ги вкараме в правия път или може и да им дадем малко почивка?

    Обичайте се, господа и дами, но не ставайте жертва на религиозни или дори езикови уловки.

    Може и да има Бог и може той да е у всички нас, но проявлението му едва ли е въпрос на едностранно тълкуване на която и да е религия.

  10. 10 Профил на elmohicano
    *****
    Неутрално

    Нели, мнението ти е хубаво, но не е отговор на моето мнение. Същото важи и за мнение 3. Религията, освен морал - предписания как да се държим към другите - за което вие ми обръщате внимание - е и това КАК СИ ПРЕДСТАВЯМЕ БОГ - за което пък аз ви говоря. Което не е маловажно, защото заради това, което си представяме, когато говорим за Бог, в крайна сметка вършим всичко останало - а не обратното.

    Така според този разказ "На Бъдни вечер Бог се стеле из храма специално за архиепископа" - може би жив, може би хумористичен, може би пълен с любов образ, но уви, нехристиянски - Бог не се стеле специално за никого, Той нито се стеле, защото е нематериален (стеле се дим, миризма, облак - все ефирни, но материални неща), нито пък специално - защото никое човешко дело не е "достойно" за Господ, който пожертва Сина си за нас - ако получаваме нещо от Господ, то е от любов, а не по наше право - така и архиепископа в разказа не би могъл да получи Божието присъствие "специално", защото е много праведен или по друга причина.

    "Всички се гледаха с обич и около тях витаеше малко Бог." Бог не е много или малко, защото Той е абсолютен, а как да определиш, това което е навсякъде и е вечно, като "малко" или "много"?

    В Полинезия (пардон, не в Австралия) и на други места вярват в една такава абстрактна (тоест, без конкретна форма) субстанция (ефирна, но материя), която наричат мана - нещо, като това неясно нещо, което днес често без да се замислим наричаме "енергия" - извън сферата на енергетиката - или още "неясна сила" - то е на определени места, но не и на други, тук го има в повече, там по-малко, на трето място пък съвсем го няма. Друго религиозно мислене - не казвам по-добро, или по-лошо, но не точно християнско.

    "какъв е смисълът от всичката тази философия, важното е хората да вярват и да вършат добро" Важно е, но още по-важно е в името на Кого го правят. Малките ни действия са важни, но придобиват пълния си смисъл в светлината на голямата цел, за която ги правим.

  11. 11 Профил на Фани
    *****
    Неутрално

    Правим ги за другите, не за господ, нали така? За това се разправя тук.

  12. 12 Профил на elmohicano
    *****
    Неутрално

    За "другите" или за "Господ"? Това се две различни "големи цели", които могат да се нарекат "социализъм" и "християнство". Например. Ако ги правим за нещо, което се стеле, пък е съвсем трето. Затова са важни думите, които използваме, за да опишем Бог.

  13. 13 Профил на Фани
    *****
    Неутрално

    каква е идеята не християнството, не е ли любовта към другите? Описанията на Господ не са измислени от Господ, а от хората. Иконите също. Паленето на свещи също. Шарените дрешки на архиепископи или митрополити също. Е, щом приемаш някои начини да се описва Господ от хората, защо не приемаш други, в които основната идея е същата? Да сме благородни, щедри, загрижени за чуждите? Какво е по-важно, да си "православен християнин" и Господ да не ти се "стеле" или да заявиш на всеослушание, че добрината е важна... или да направиш добрина?

  14. 14 Профил на g.stoimenov
    *****
    Любопитно

    Много интересна алегория. За мен тя показва, че Бог не може да бъде притежаван.
    А по въпросите за "формата" и "стеленето", това е алегория все пак





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK