Представителна демокрация в ценностна мъгла

Губещи от това размиване на политическите идентичности най-вече са тези, които, колкото и да е парадоксално, действително са спечелили от прехода. Това са онези активни хора, които, без да са включени пряко в прането на номенклатурни пари, все пак са предприели стъпки да създават собствен бизнес, отвоювали са значителни социални позиции и авторитет в различни професионални сфери, изградили са биографиите си чрез личен и социален успех и в повечето случаи имат заслуженото самочувствие, че живеят добре. Тези хора са различни - те невинаги имат сходен икономически статус и спадат към различни социални групи.

Представителна демокрация в ценностна мъгла

© Иван Кутузов



На макрониво българският преход към либерална демокрация е на път да изпълни основните си цели. С членството на България в НАТО и най-вече с присъединяването към ЕС преходът завърши не само символически, но най-вече с това, че общата институционална и политическа рамка на представителната демокрация е вече създадена. И макар институционалната реформа да не е проведена във всички обществени сфери (в образованието и културата тя едва начева), макар в редица сфери да има сериозни проблеми (правосъдие, вътрешен ред, здравеопазване и пр.), все пак общият контур и структурата на либералнодемократичните институции са зададени. Нещо повече, върху общите принципи на институционалния градеж в съответствие с изискванията на ЕС вече е налице "невиждан" до неотдавна политически консенсус. Не така оптимистично стоят нещата обаче, ако сменим гледната точка от макро- на микроравнище.


Преходът съвсем не е завършил във всекидневието и очакванията на хората


В биографичен план все още не са ясно откроени жизнените и ценностните съдържания, които могат и следва да се конкурират като политически избори в рамките на либералната демокрация. Те не са артикулирани отчетливо нито във всекидневните нагласи на гражданите, нито в медиите и в посланията на партиите и политиците. Тази ситуация носи риск от подриване на самите институционални рамки на демокрацията. Защото, ако не си ценностно мотивиран за собствените си жизнени избори, не можеш да намериш и своето политическо представителство в партия или програма. Както и обратното - ако партиите и политиците не формулират ясни ценностни послания, никой не може да се идентифицира стабилно с тях. Изборът в такава ситуация е случаен, мимолетен, празен от устойчиво съдържание и в крайна сметка негативен. Ценностната мъгла суспендира основния принцип на съвременните демокрации - тяхната представителност.




Разбира се, в по-оптимистичния и по-вероятен сценарий радикален срив на системата няма да има. Но ако ценностната мъгла стане рутинна, това ще означава


постоянно поставяне под въпрос на легитимността на политическите елити


продължаваща серия от негативни вотове срещу всеки, който е на власт, а и срещу "политическата класа" като цяло. Продължаването на тази тенденция предполага популизмът да се превърне в основен ресурс на българската политика.


Симптомите на ценностната мъгла се очертаха особено релефно на последните президентски избори. Балотажът Първанов - Сидеров ясно показа, че поляризацията на политическите избори не се осъществява по линията ляво - дясно с характерните за старите демокрации политически позиции: социалдемократи, либерали, християндемократи. Поляризацията, чиито емблеми бяха двамата претенденти, беше най-вече по линията за или против статуквото. Повечето гласоподаватели, независимо дали гласуваха за Първанов, против него или се въздържаха, мислеха политическия елит като едно цяло, в което вътрешните различия са маловажни, и именно затова компромисната фигура на Първанов можеше да го олицетвори.


Провалът на десните партии от бившето СДС и на кандидата Беронов също беше ясен знак, че е проблематичен проектът на "дясното". През последните десетина години опозицията комунизъм - антикомунизъм, която беше водеща рамка на политическите битки в началото на прехода, беше във висока степен механично реторически трансформирана в опозиция социалдемокрация - християндемокрация. Християндемокрация обаче означава облягане на ценностните опори на традицията и религията. Обвързването на десните партии с консервативни ценности рязко намали шансовете им за политическа представителност. Защото там, където го има на практическо ниво,


онаследяването на капитали се случва при децата на бившата номенклатура


Ето защо "традицията" на практика не работи в полза на десните, когато става дума за страни, чието минало е комунистическо и около него не е постигнат морален консенсус. Освен това за разлика от страни като Полша в България другият стожер на консерватизма - религията, няма стабилна почва и според мен това е добре, а не лошо. Десният проект не беше оформен по релевантен на реалностите начин, а това спомогна и за "узаконяването" на двойствената политическа идентичност на "лявата" БСП и на партиите в центъра. Дясната политика на "лявата" БСП разбива всякакви възможности за политическа представителност, защото се провежда от името на гласоподаватели, които никога не биха я подкрепили. Що се отнася до "либералите" НДСВ и ДПС - независимо от програмите, в които либералните ценности са старателно "преписани", човек трябва много да си изкълчи езика, за да нарече либерални тежко йерархична партия с етнически обособен електорат или пък партия, ръководена еднолично от "цар" и носеща името му.


Губещи от това размиване на политическите идентичности най-вече са тези, които, колкото и да е парадоксално, действително са спечелили от прехода. Това са онези активни хора, които, без да са включени пряко в прането на номенклатурни пари, все пак са предприели стъпки да създават собствен бизнес, отвоювали са значителни социални позиции и авторитет в различни професионални сфери, изградили са биографиите си чрез личен и социален успех и в повечето случаи имат заслуженото самочувствие, че живеят добре. Тези хора са различни - те невинаги имат сходен икономически статус и спадат към различни социални групи. Те обаче нямат шанс за реално политическо представителство. Може да се каже, че много малка част от тях са взели участие в последните избори. Може също да се очаква, че биха гласували "либерално" и че именно чрез тях може да се оформи дясно-либералният проект. Но обозначаващите себе си като либерални партии биват възприемани като част от аморфното статукво.


Тази ситуация е свързана с различни "грешки на растежа" в годините на прехода: недостатъчно гражданско и политическо просвещение, тъмен произход на част от капиталите, механични "заемки отвън" на политически идентичности, осъществени под формата на бързо финансово "закачане" на българските партии към външни политически фондации, интернационали и т.н. Това обаче не е повод за песимизъм - свършеното е много и дори умерена доза "национална гордост" от приемането в ЕС е уместна. По сходни причини ценностната мъгла е проблем за голяма част от посткомунистически страни, както показват последните събития в Полша и Унгария например. Трябва също да се има предвид, че размиването на ценностните ориентири е ефект и на глобализацията, на икономизацията на политиката в световен мащаб - проблеми с представителността и с легитимността на политическите елити днес се наблюдават и в "старите демокрации".


Излизането на българското общество от аморфната комунистическа идеология на "равенството" по време на прехода беше свързано със серия трудности, сред които най-значимият проблем днес, когато вече са налице действащи пазарна икономика и демократични институции, е



слабата легитимност на новите социални и икономически неравенства


В публичното пространство липсва език, който да позволява открито да се признават за справедливи социалните и икономическите постижения на даден индивид или група. Липсват формули, които да позволяват успехите на даден индивид или организация да бъдат схващани като техни собствени и заслужаващи социално уважение постижения. Затова и елитите рутинно са подлагани на делегитимираща критика, те нямат стабилен публичен престиж. Слабата легитимност на неравенствата рутинно се обвързва с "нечистия" им произход. Как може успехът да бъде легитимен, ако в началото му стои "прането на пари"? Дори и гущерът да си откъсне опашката, тя ще продължава да се помни.


Разбира се, подобни негативни нагласи са инертни и не изчерпват спектъра на социалния живот. Практическото развитие на пазарната икономика и отварянето на границите даде шанс на множество хора успешно да изграждат своите биографии, без да са замесени пряко в корупция. Сериозният въпрос тук е как техният биографичен и социален опит да бъде публично представен, как добрите практики да станат примерни модели на социално поведение. Казано иначе, как техният практически успех да бъде признат за публично легитимен, как новите неравенства да бъдат признавани за справедливи?


Това не може да стане просто с PR акции. Утопично е да се мисли, че изобщо може да се стигне до плътен обществен консенсус, при който новите неравенства да бъдат еднозначно и стабилно легитимирани. Винаги ще се спори кое постижение следва да бъде признато за достойно, кой успех следва да бъде признат за справедлив. Този спор е част от демократичната игра. А във всяка игра има "губещи", които са готови да оспорят успеха и дори правилата на играта. Тоест "лявото", схванато най-общо като рефлекс по критика на статуквото, като оспорване на победата и искане за преразпределение на дивидентите, винаги ще има място в политическата игра.


Големият проблем у нас е с "дясното"


което винаги остава позитивният и структуриращ принцип на политическото пространство. То не бива повече да се обвързва с консервативни ценности, не бива да се обляга на традицията и религията, съществуващи у нас като изконни опори единствено в главите на неколцина метафизично настроени интелектуалци. Слабата религиозност, както и липсата на тежка икономическа и обществена традиция могат да се мислят като основна ценност и конкурентно предимство в рамките на едно модерно общество, поставящо акцент върху индивидите и техните стилове на живот.


Всъщност класическият либерален проект на модерността, основан на принципа на индивидуалната свобода и върху конкуренция не само в икономически смисъл, но и в плана на борбата между идеи за успех, за добър живот, е по-добрата рамка за десния проект на българската политика. Може би дебатът за конкретните ценностни ориентири, на които този дясно-либерален проект следва да се опре, тепърва ще започне.


*Авторът е председател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания - София, и преподавател по социална и политическа философия в Департамент "Философия и социология" на Нов български университет

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ивайло
    Ивайло
    Рейтинг: Неутрално

    Много добра статия. Лично на мен обаче ми се струва, че десницата, не като единен субект разбира се, в нейната многоликост и разпокъсаност, далеч не се обляга на традиция или религия. Гоненето на комунистически духове все още продължава да е основният лайтмотив, с който се прави опит да се осигури пазенето на един крехък и чувствителен електорат, който от своя страна обаче, някак ми се струва, се завърта все повече във водовъртежа на популистката реторика. Но, което е вярно, ценностната мъгла е всевластна във всички ъгли на политическия спектър. За съжаление, широката публика продължава да бъде манипулирана по това отношение и избутва напред псевдодефинирани политически играчи като настоящия кмет на София например.

    Политическата ситуация все пак обаче предполага, че ще бъдат направени опити, вероятно още тази година, въпросната дясно-либерална ориентираност да бъде заявена, утвърдена и опакавона в подходяща опаковка за масова употреба... за съжаление от различни политически субекти, водени от тяхното топящо се влияние и подкрепа. За дясно-либерален _проект_ ще е все още твърде рано да се говори. Реалният проблем се корени в обществото, което, поне в моите очи, не е готово за дебата, който авторът на статията аргументирано и с право предлага.

  2. 2 Профил на nowhere man
    nowhere man
    Рейтинг: Неутрално

    по същината на дясното у БГ-то дебат изобщо не съм забелязал. Какво всъщност е дясното? "Сините", например, не са били никога десни. Те разчитаха на подкрепата на отчаяни много обеднели хора. Бедните хора у нас вярват в клишето, че богатите са десни и капиталисти. Богатите не са непременно десни. ББ-то, например, е ту ляв, ту десен, според случая. Дясното по-скоро е консервативно. Либерализмът не е дясно.

  3. 3 Профил на TatkoBarba
    TatkoBarba
    Рейтинг: Весело

    Големият проблем у нас е с "дясното", което винаги остава позитивният и структуриращ принцип на политическото пространство.

    Отдавна не бях чел такава глупост

  4. 4 Профил на Костов
    Костов
    Рейтинг: Неутрално

    А кога ли ще се отървем от заклинанието, че дясното е добро, а лявото - лошо ? Защото дясното е (по дефиниция) добро за малцинството и лошо за мнозинството....

  5. 5 Профил на muad
    muad
    Рейтинг: 651 Неутрално

    Статията наистина е малко безсмислена, най-вече защото не може да признае нещо наистина радикално, а именно, че твърдението:

    "Ценностната мъгла суспендира основния принцип на съвременните демокрации - тяхната представителност."

    всъщност е много по-широко по обхват от българските опити за демокрация. Тоест представителната демокрация навсякъде търпи криза на легитимността си, най-вече защото всъщност никак не е демократична (тоест от повечето хора малко или нищо не зависи) и разчита на обединяването на хората в някакви "стада" на базата на някакви "принципи", за да бъдат манипулирани по-лесно.

    Освен това мимоходом споменава как "няма ляво", ама проблема пак е в дясното... всичките тези дискусии за дясното изобщо са обречени и миришат на популизъм отдалече.

    Power to the People!

    ALL IS WELL
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  7. 7 Профил на TatkoBarba
    TatkoBarba
    Рейтинг: Гневно

    Абе докога ще се дава гласност на някакви посредствени пишман учени от НБУ, разни институти, фондации и не знам още кви да си говорят глупостите, писна ми вече, толкова ли няма стойностна научна мисъл в България, че трябва непрекъснато да ме облъчват автори като горния???

  8. 8 Профил на Чичо Том
    Чичо Том
    Рейтинг: Неутрално

    Нормално т.нар. "елит" да бъде критикуван или въобще да не го признават, защото той е нелегитимен. Формирал се е чрез грабеж и злоупотреба с власт. В България се успява с роднински и партийни връзки. Малка е държавата и всичко се знае.

  9. 9 Профил на rara avis
    rara avis
    Рейтинг: 442 Неутрално

    1. TatkoBarba, вникването в посланията на доц. д-р Димитър Вацов изисква нужното образование или поне висока политическа и гражданска култура, тъй че неразбирането ти им, гарнирано с жалки и простовати квалификации само показва на уважаемата публика що за стока си! Аман от селски разбирачи! Явно стойностната научна мисъл в България за тебе се представлява от добре ояли се и тежки член-кореспонденти, академици и проф. д-ри от БАН и СУ, които миришат на мухал, а още повече намирисва тяхната наука, и некролозите им се показват от джЕба, а? Смисълът на цитираната от тебе фраза от статията, която ти намираш за върховно тъпа, е: автентичният десен жест, на дясното изобщо, е позитивен, съграждащ на база реалностите, т.е. отчита реалностите, и ги оптимизира и променя не чрез тяхната отмяна - може да се каже, че автентичният "десен път" е еволюционен... В противовес на десния, автентичният ляв път жестикулира негативно и критически спрямо реалностите, той води към тяхната отмяна, сиреч е революционен и тутакси поради това утопичен! Оттук идва и психодрамата на ляво умонастроения човек - разминаването между умствен модел на реалността и самата реалност води до неизбежен човешки песимизъм и депривация! Та д-р Вацов има предвид дясното изобщо, дясното като идея, а аз ще те посъветвам да правиш разлика между идеи и понятия, от една страна, и конкретни политически субекти, зовящи се десни, от друга...

    2. mitkouwcad, следният цитат от статията отговаря на несъстоятелната ти забележка: "проблеми с представителността и с легитимността на политическите елити днес се наблюдават и в "старите демокрации"." И друго - големите политически идеологии като консерватизма, либерализма и социализма са първо, и най-важно, човешки светогледи и отделни гнезда от човешки ценности, т.е. всеки вменяем и пълнолетен не само по номинална възраст човек, ще или не ще, може да бъде позициониран в някое от тези гнезда (е, естествено има и амалгамни светогледи...) Искам да кажа, че политическите партии са изникнали естествено върху тия светогледи, защитавани интуитивно и непромислено, или рефлексивно от хората. Политиката в основата си е борба на ценностни редове и разбирания за добрия свят, борба на светогледи. А твоята мнителност относно принципите и конкретните политсубекти, техни носители, несъмнено има за почва гъстата ценностна мъгла сред българското политпространство, и изобщо сред българското народонаселение... А пряката демокрация, за която пледираш, просто в днешните времена нито е възможна, нито желателна, щото си представи 6,5 млн. българи как биха участвали пряко във взимането на решенията... едно такова състояние на нещата аз си го представям като един невъобразим хаос, като една безкрайна говорилня, без никакъв шанс за добра скорост!

    3. Статията е манифест, защото отчетливо дава заявка за подплата на нов десен проект в България, а именно тази подплата е класическия либерализъм, неговите ценности и светоглед! БОЯ СЕ ОЧАЧЕ, ЧЕ С КЛАСИЧЕСКИЯ ЛИБЕРАЛИЗЪМ И НЕГОВИТЕ ЦЕННОСТИ И ОПОРИ НЕЩАТА В БЪЛГАРИЯ СТОЯТ ПО СЪЩИЯ НАЧИН, КАКТО С ЦЕННОСТИТЕ И ОПОРИТЕ НА КОНСЕРВАТИЗМА В БЪЛГАРИЯ - те са оскъдни! Да, описаният от Вацов тип хора са налице, те са най-хубавото на тая страна днес, но опита и интуицията ми говорят, че тези хора в мнозинството си, макар и външно дефинируеми като еталони за това що е то класически либерал и неговия живот, всъщност са безкрайно не-само-рефлексивни и действат и чувстват политически през други биографии, други животи и чувства - на тате, дядо, мама и баба! Ерго, трудна задача ще бъде появата на автентичната дясна партия, с подплата философията на класическия либерализъм! Аз бих се борил, обаче!

    Който щади лошите, вреди на добрите
  10. 10 Профил на muad
    muad
    Рейтинг: 651 Неутрално

    Радвам се, че все пак намираш за достойно да отговориш, но все пак, за да се открои дясното в България то трябва да е донякъде в контраст с лявото. Посочи ми, ако обичаш една автентична лява партия в България, с която бленуваното дясно да влезе в дискусия (която ако може да не е само върху ревизията на тоталитарното време, макар това да е важен въпрос, който е нарочно заглушаван от години, съгласен съм).

    А по въпроса за директната демокрация, ти екстраполираш доста от моя пост, но освен това ми се струва и че подценяваш хората. Не само, че според теб те по начало биват два или три типа, откъдето някак си естествено идват партиите, но и не са достойни по никакъв начин да поемат съдбата си в собствените си ръце. Какъв "либерален демократ" си тогава?

    ALL IS WELL
  11. 11 Профил на rara avis
    rara avis
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Значи, като събера лозунгът ти "power to the people"(2) и тоталната делегитимираност на представителната демокрация в твоите очи(2), няма как да не получа желание за пряка демокрация(4), т.е. не съм съгласен, че съм си съчинявал бодро на твои гръб...
    Ти под либерална демокрация да не би да имаш предвид всеки индивид да си бъде един вид държава и всъщност държавата, каквато я познаваме от векове, да желаеш да бъде закрита??! Така излиза, щом искаш властта да е у хората изобщо, ама такава индивидуална власт за всеки и премахване на партиите и държавните институции, и щом смяташ, че поемането на съдбата в собствените ръце от всеки може да се случи без остатък, всецяло... Смятам, че конструкцията "поемане на съдбата в собствените ръце" е много красива идеализация, тя е една либертарианска мечта, но реално е много условна! Да, в личната територия на всеки са изборите му за начин на живот, за прекарване на живота изобщо и пр... Обаче, човеците живеем сред други човеци, други живи същества изобщо, човека е много зависим от природните "капризи" и т.н., която човешка ситуация предполага индивидуални ограничения, в което се включва например това, че различните индивидуални воли не винаги са добронамерени, даже много често са с лоши намерения спрямо живота и добруването на другите изобщо, или на някой ограничен кръг от други... Като прибавим друга част от човешката реалност, а именно, че отделният индивид от човешкия вид е силно беззащитен чисто физически, то е ясно, първо, че съдбата ни е много зависима от другите, и, второ, за гарантиране в някаква сериозна степен на индивидуалното добруване е необходима такава инстанция като държавата! Та аз съм от тоя тип либерали, които смятат, че държавата трябва да се занимава най-вече с осигуряване на относителна справедливост между хората, щото те оставени сами на себи си в решаването на спорове обикновено стигат до "гуша за гуша" и "око за око, зъб за зъб", също така държавата трябва да се занимава със сигурността на индивидите, а тази сигурност обикновено бива нарушавана от злите воли на други индивиди... За въдворяване на някаква справедливост са необходими правоохраняващи и правоналагащи институции, а за сигурността на хората са необходими армия, полиция и подобни силови структури... В днешно време отчетлив риск за човечеството като цяло се явяват климатичните промени, продуцирани от вредните въздействия върху природната среда на човешката дейност... И по тоя проблем е необходима държава, която в кооперация с другите държави да му търси решение и това пак заради интересите на отделния индивид, щото ако няма държава/и, как си представяш човечеството да реши и най-малкия световен проблем? Не ти изброявам за краткост други сфери, където е необходима държавата, за мене... Та тъй, има и друг чешит либерали, примерно демократите в САЩ, които си представят по-завишен размер на държавата, а има и такива анархолиберали, които отричат държавата... Тоест, виждаш, че само в либерализма има много течения и е възможно между два вида либерали общото да е само названието либерали, а съдържанието да е различно... С това искам да те успокоя, че съвсем не смятам, че хората са три или колкото и да било типа - хората са различни, всеки е индивидуалност и се отличава от другия, но исторически стекли се обстоятелства са изкарали на сцената само колцина големи идеологии, които са показали устойчивост вече много векове...

    Който щади лошите, вреди на добрите
  12. 12 Профил на muad
    muad
    Рейтинг: 651 Неутрално

    Виж сега, това надали ще го прочетеш, но все пак... Обвиняваш ме в идеализъм, а твоите аргументи сами по себе си за изпълнени с нереализируеми идеи от грандиозен тип, които, обаче, не са и твои, а "общоприети" стереотипи. Ако хората мислеха за себе си може би нямаше да са толкова зле нещата.

    ALL IS WELL




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK