В ничията земя между конституцията и закона

В ничията земя между конституцията и закона

© Иван Кутузов



Законопроектът за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ) ще бъде внесен в парламента в края на месеца, макар че е бил готов през есента и е чакал само отразяването на промените, приети с четвъртата поправка на конституцията. Оповестената причина за бавенето били споровете около статута на Висшия съдебен съвет (ВСС) - да бъде ли постоянен орган или не, и относно предвидения към него инспекторат. Законопроектът остана дълго забулен в тайна въпреки важността и значението му в комплекса от мерки, по които ще се съди за напредъка на страната по глава "Правосъдие и вътрешен ред" през юни, няма го и в сайта на правосъдното министерство.


На пръв поглед спорове, породени от последната ревизия на конституцията, не би трябвало да има. С нея се даде на основополагащо ниво по-пълна уредба на правомощията на ВСС, отпаднаха изискванията да се иска разрешение от ВСС за повдигане на обвинение и за задържане на магистрати, беше уредено прекратяването на мандата на член на ВСС в случаите на укоримо поведение. Все необходими промени.


Що се отнася до дискусията за ВСС,




конституцията не разпорежда какъв статут да има съветът


от което следва, че може да бъде и постоянно действащ орган, какъвто сега не е, т.е. не е необходима нова промяна на конституцията. Не би следвало да се спори и относно новия инспекторат към ВСС, макар и предвиден като независим орган, избиран от Народното събрание, защото той има почти същите правомощия, каквито имаше инспекторатът към Министерството на правосъдието, но при изричната (и предизвестена) забрана да не се засяга независимостта на магистратите и на съдебните заседатели при упражняване на функциите му. Излиза, че дебатите за статута на ВСС в новия ЗСВ и за правомощията на инспектората не са заложени в конституцията.


Нека отбележим и това, че законопроектът за четвъртата поправка беше внесен в Народното събрание на 22 септември 2006 г., като частта за съдебната власт претърпя само незначителни поправки и беше приет на 2 февруари тази година. Това просто означава, че от есента досега, при тази ясна конституционна основа новият ЗСВ можеше да бъде многократно обсъден и без бързане приет. Тогава откъде идват проблемите?


Проблемите са свързани с четвъртата поправка


на конституцията, последната засега, и най-вече с факта, че бяха забелязани едва след приемането й. Отнасят се до липсата на разпоредби за реда за освобождаване на членовете на инспектората и липсата на преходна разпоредба, според която сега действащият инспекторат към министерството продължава да изпълнява функциите си до избирането на новия орган. Пита се може ли пропускът относно реда за освобождаване на инспекторите да се запълни от закона, както разпорежда конституцията? За първи път с нея се създава орган, за избора на който се предвижда ред, а за освобождаването му - не.


Но има и още по-трънливи полета в приличащата на ничия земя между конституцията и ЗСВ. При четвъртата поправка на основния закон законодателите пропуснаха да коригират текста, приет с третата поправка през март миналата година, според който министърът на правосъдието "управлява имуществото" (значи цялото, а не само сградите) на съдебната власт. Висши магистрати основателно възразиха срещу този текст (но защо сега!), тъй като той изцяло поставя функционирането на третата власт в зависимост от министъра чрез управлението и на движимото й имущество. Как ще се преодолее тази императивна разпоредба на конституцията относно имуществото на съдебната власт, ако не бъде сезиран Конституционният съд (КС)? А този въпрос трябва да намери място и в Закона за съдебната власт. Което ще бъде възможно едва след произнасянето на КС, ако бъде сезиран. Ако не бъде, рискът за задълбочаване на хаоса е съвсем реален.


Има още един проблем, който остана нерешен с последната конституционна промяна. С въвеждането на конкурсното начало ЗСВ стесни правомощията на министъра на правосъдието - той вече може само да дава становища по предложенията до ВСС за назначаване на административни ръководители и техни заместници, както и да прави предложения за освобождаване на магистрати в определени случаи.


Промяната влиза в колизия с третата поправка


на конституцията обаче, според която министърът може да прави и предложения за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на магистрати. Конституцията има непосредствено действие и приоритет. Как тогава министърът ще упражнява правата си, предвидени в конституцията, когато те са в разрез с конкурсното начало, заложено в закона? Ако го направи, при жалба на кандидат за назначаване (или за преместване) срещу решение на ВСС, с което е отхвърлено предложението на министъра като недопустимо от ЗСВ, Върховният административен съд ще трябва да спре делото и да сезира КС, който пък да обяви, че съответната норма на ЗСВ противоречи на конституцията. Очевидно е, че при третата поправка този текст не е бил дори осмислен, да не говорим за синхронизиране с паралелно подготвените промени в ЗСВ относно конкурсите. И въпреки това и този текст не беше променен при последната поправка! И той на свой също ред ще създаде затруднения и хаос. Защото конкурси ще има.


В крайна сметка придвижваме ли се към основните цели с последната поправка и с другите законодателни актове - да се гарантират независимостта, но и ефективността на съдебната власт; да се създаде нужният баланс между властите чрез взаимен контрол и възпиране. Тези цели изглеждат, уви,


все повече непостижими за Обикновено народно събрание


поне засега. Защото онова прочуто тълкувателно решение на КС "номер 3" от 2003 г., провокирано от Никола Филчев, последвано от решение номер 7 от 2006 г., де факто заключиха конституцията за такава промяна до свикването на ВНС. (С последното решение отпадна само действието на разпоредбата, предвиждаща паралелна възможност на Народното събрание (наред с ВСС) да прави предложение до президента за освобождаване на тримата върховни магистрати в случаите на тежки нарушения и укоримо поведение.) Двете решения на практика циментираха основния закон, а това не може да е цел на една съвременна конституция, четем в мотивите на едно от четирите убедително аргументирани особени мнения.


Така отново се озоваваме на старта. Защото няма конституционна гаранция, че старият синдром няма да се повтори, че членовете на ВСС (които и да са те и с какъвто и да е статут - като постоянен орган или не) ще бъдат на нужната морална и гражданска висота, за да носят и съответната държавническа отговорност. За разлика от други страни, в които има надеждни механизми за самозащита на конституцията. Във Великобритания и в САЩ съдиите упражняват мандата си "за времето на добро поведение" (пожизнено), но в случай на укоримо поведение (макар и рядко) държавният глава прави предложение за освобождаването им, което се разглежда в камарите на парламента. Във Франция президентът е гарант за независимостта на съдебната власт - като председателстващ техния ВСС той посочва членовете му и съответно носи политическата отговорност, а членовете на Върховния съд се избират поравно от двете камари на парламента. В Гърция пък председателят на ВКС и главният прокурор се назначават с президентски указ, но по предложение на правителството. Там не се нуждаят от специален инспекторат като нашия, с чиито функции самите законодатели като че ли не са съвсем наясно. Защо никой не упреква споменатите държави в липса на демократична конституционна уредба, гарантираща независимостта на съдебната власт?


Изложеното дотук визира само част от причините, поради които скоро не можем да очакваме необходимия добър Закон за съдебната власт.


*Авторката е адвокат от Силистра


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Авторитет
    *****
    Неутрално

    Съдебната власт е затънала в шуробаджанащина , простотия и мързел.
    Какво значение има дали ВСС е постоянно действащ орган. НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ. Това е измислена тема за дискусии.
    Всичко е имитация на реформи. По същество нищо никога не се променя. Същите фамилии, същите оплетени като свински черва далаверджии.

  2. 2 Профил на Причина>Следствие
    *****
    Неутрално

    "Чл. 1.(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция." - 1.По какъв начин властта на съдебните органи и в частност на прокурорите произтича от народа?: По никакъв, затворена система. 2.По какъв начин магистратите носят(поемат) отговорност?: Само "с мезета"(цитат). Само 11 от 25-те члена на ВСС с право на глас се избират от НС. Представете си НС, в което само 110 от 240 депутати се избират или МС 11/25 министри се избират, а МПредседателят дори няма право на глас, останалите 14 се избират от затворената каста на бюрократите, съответно магистратите. Ако следователите и прокурорите са съответно в МВР и МП, титулярите на министерствата се избират и носят отговорност пред НС. 17+45+... години българите се държат като стадо, което стрижат, доят и колят, неспособни са да мислят причинно-следствено, да осъзнават корена на проблемите, да намират ефективни решения и да се самоорганизират, за да ги осъществят. Колко българи са свободни граждани, прочели конституцията, спазващи задълженията и отстояващи правата си? Колко българи когато гласуват са се запознали с кандидат-депутатите или поне прочели имената в партийните листи? Съвет: Ако не се сещате за решение, прочетете конституциите на нормалните народи (на север и запад от Франция).





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK