Да стачкуват безинициативните

Напоследък чувам от колегите си едни и същи въпроси: Докога ватманите ще бъдат по-добре платени от нас - доцентите и професорите? Нашият труд по-малко ли е отговорен и определящ бъдещето на нацията в сравнение с този на шофьорите, лекарите от "Пирогов" или този на учителите? Докога ще търпим съществуването на Висшата атестационна комисия (ВАК) и безвъзвратно остарелия Закон за научните степени и звания? Кой ще направи скала за значимостта на труда на отделните категории труд? Къде е нашето място в тази скала? Кога ще стачкуваме?


Икономическата обстановка е твърде различна в сравнение с тази от края на 1996 г. Тогава един объркан премиер смяташе, че ще възстанови икономиката с наливането на народни пари в наследените от миналото губещи предприятия и с кредити от огромното множество тогавашни, нароили се като гъби, "кухи" банки, които набързо фалираха и обраха спестяванията на наивните. По онова време заплатите ни достигнаха дъното от $9 месечно.


България е вече член, макар и най-бедният, на Европейския съюз. Ако ще искаме повече пари за заплати, ще трябва да работим повече, по-ефективно и пропорционално на нашите искания. Ако някой колега иска да получава много повече пари, да напусне университета и да се насочи към частния бизнес. Там плащат много повече, но разбира се, искат много повече труд, всеотдайност, време, лоялност - неща, които мнозина от нас трудно биха приели. Особено когато първите две цифри от ЕГН-то ни клонят неудържимо към пенсионния минимум.




Хабилитираните преподаватели от ТУ - София, имаме достатъчно време, поощрявани сме и знаем как да добавяме значителни приходи към заплатата си. Пишем проекти, които защитаваме директно пред представителите на индустрията или пред кредитните и грантови фондове. Сключваме неограничен брой договори с неограничени хонорари, изпълняваме ги, плащаме данъци на държавата и правим малки отчисления за ТУ - София, срещу които получаваме помещения и екипировка за своя труд, осветление, отопление, охрана, интернет и т.н. Трябва обаче да признаем, че има и една немалобройна група колеги, които не се вписват в нито една от тези две схеми.


Поради недостатъчен потенциал те нито отиват в частния бизнес, нито работят едновременно и за университета, и за бизнеса. Това са хората, които най-много искат да стачкуваме за по-големи заплати. Напълно ги разбирам, защото те разчитат единствено на заплатата от държавата. За съжаление в категорията на нископлатените хора попада и групата на младите асистенти. А те са бъдещето на ТУ - София. Не случайно в последно време редица конкурси за асистенти се провалят и, което е най-тъжното, немалко от най-кадърните ни млади асистенти напускат и започват работа в частния бизнес заради многократно по-високите заплати.


Какво да правим? Може би най-лесният начин е да стачкуваме. Да излезем на жълтите павета, както през 1996. Да искаме средна заплата от 2000 лв., защото учителите искат 1000, а шофьорите вече получиха 800. Само че на нас ни е много добре известно, че ако ние получим повече, това ще е за сметка на други, които ще трябва да получат по-малко.


Чуват се гласове да бойкотираме приема на нови студенти, но това означава да срежем клона, на който седим. Чуват се и гласове да спрем временно да издаваме дипломи на абсолвентите. Бизнесът обаче не се интересува толкова от техните дипломи, днес те могат и да се купят. Бизнесът дава пари срещу труд, наситен със знания и умения, които ние, преподавателите от ТУ - София, слава Богу, все още успяваме да дадем на нашите студенти.


Смятам, че е реалистично, ако с приложение към колективния трудов договор изменим вътрешната скала на заплатите: Всеки новопостъпил асистент избира тема за свободна аспирантура, предложена му от хабилитирания състав на катедрата или извън тези предложения. Съставя се индивидуален план на докторантурата, който той подписва като задължение и като част от трудовия си договор, като катедрата се ангажира да съдейства с реална подкрепа за осъществяването на дисертацията - разумен брой часове като учебно натоварване, теоретична и практическа помощ, консултации, командировки и др. До третата година от трудовия си стаж асистентът получава своята асистентска заплата плюс докторантска стипендия. През четвъртата година от стажа докторантската стипендия се намалява наполовина, а от петата асистентът остава само на своята заплата, стремейки се да защити докторат, срещу което получава съответната значителна месечна добавка.


Второто предложение, което е по-лесно изпълнимо, се свежда до това всички титулувани по процедурата на ВАК доценти да получат вътрешна диплома от ректора за званието професор на ТУ - София. Очевидно е, че предложението на ръководството на университета за изборно присвояване на това звание, което Демократичната академична синдикална организация (ДАСО) подкрепи със своя подписка, не беше прието, защото по-голямата част от колегията завидя предварително на тези, които можеха евентуално да получат това звание. Сега ДАСО предлага всички доценти да станат професори, работейки в съгласие с тези, които са станали или желаят да станат такива по процедурата на ВАК. За заплатите ще преговаряме допълнително. Затова има Комисия за социално партньорство.


Колеги, нека този път оставим другите да стачкуват, защото се видя, че когато ние преди 10 години стачкувахме и успяхме, други обраха дивидентите. Нека този път не сме ние тези, които се опитват да вадят кестените от жаравата. А колкото до онези, които не са достатъчно инициативни да заработят над заплатата си допълнително законни пари срещу своите знания, бих казал: ДАСО не е защитник на безинициативните.


* Авторът е председател на Демократичната академична синдикална организация (ДАСО) при Техническия университет - София, http://niki-angelov.hit.bg


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK