Несигурните функции на агенция "Сигурност"

Ако припомним събитията от предходните години, служба "Национална сигурност" е създадена със Закона за МВР от юли 1991 г. През 1994 г. бе създаден отделен Закон за Националната служба за сигурност, който е отменен през 1997 г. с новия Закон за МВР.

Несигурните функции на агенция "Сигурност"

© Иван Кутузов



Едва ли някой ще оспорва, че службите за сигурност в демократичните общества трябва да бъдат по независим начин отчетни пред обществото за работата си и действащи в съответствие със закона. Започнатата след 1990 г. реформа в сферата не осигури тези важни приоритети. По отношение на отчетността е достатъчно да се посочи скорошното откритие, че двете служби - Националната служба за сигурност (НСС) и Националната разузнавателна служба (НРС), по своя инициатива са маркирали с гриф за сигурност докладите си до президента по случая, известен като "Петролгейт", тоест за участието на близки до БСП фирми в противозаконна търговия с Ирак**. Не по-малко абсурдно беше станалото пословично опазване от страна на същите служби на тайните в архива на бившата Държавна сигурност от публичен взор.


В законността на работата им също има проблеми. Най-големият от тях е, че за НРС липсват публично предписани правила, но можем да се сетим, че службата не се ръководи от пълен произвол. От какво обаче тя се ръководи е въпрос, който връща към споменатите три принципа - независимост, отчетност и законност.


В контекста на тези принципи следва да се разгледа и предложеният законопроект за Национална агенция "Сигурност" (НАС). Узнахме от г-н Червеняков, че в БСП е текъл четиригодишен дебат по такъв проект.




Не станаха ясни мотивите


Ако припомним събитията от предходните години, служба "Национална сигурност" е създадена със Закона за МВР от юли 1991 г. През 1994 г. бе създаден отделен Закон за Националната служба за сигурност, който е отменен през 1997 г. с новия Закон за МВР. НСС е предвидена като структура в рамките на министерството. По този начин борбата с организираната престъпност, поне на политическо и законово ниво, е предвидена като свързана с необходима координация между различни служби (сега дирекции) в МВР. Още с приемането на закона за НСС, а впоследствие и на Закона за отбраната и въоръжените сили, всъщност се създават няколко служби на мястото на по-рано единната Държавна сигурност, без обаче да се определя тяхната координация (не се съмняваме в наличието на такава, но неяснотата остава). Иначе казано: с новия закон няма да се обединят всички служби в една, а ще се изведе НСС от МВР и ще се превърне в държавна агенция. Това обратно връщане на бумеранга на реформата остава без обосновка.


Посоката на промените през 90-те години беше НСС като служба с определени правомощия в сферата на сигурността поне на законово ниво да е поставена в режим на отчетност пред министъра на вътрешните работи и чрез него - пред парламента. Натоварената с контраразузнавателна функция структура сега е в координационна връзка с другите служби на МВР за целите на противодействие на престъпността. Ограничено беше прякото й влияние и участие в опазването на държавната тайна, като през 1997 г. беше отменена приетата през 1994 г. Наредба за дейността на НСС по осигуряване защитата на стратегически обекти и дейности и опазване на държавната тайна на РБ и бяха изведени т.нар. режимни офицери от стратегическите обекти. Това беше стъпка и към намаляването на ненужно големия обем тайни от времето на социализма.


Опазването на тайни


С новия проектозакон на НАС се възлага опазването на Националната система за защита на държавната тайна. Ретроспекцията показва, че след извеждането на режимните офицери по сигурността от стратегическите обекти през 1997 те бяха въведени обратно със Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г. вече като подчинени на съответната организационна структура служители по сигурността. Успоредно с това проектозаконът припомня стратегическите обекти, които подлежат на особена защита, чийто брой и идентичност бяха публични само за няколко месеца през 1994 г., след което отново бяха потопени в дебрите на непубликуваните правителствени решения. Сред тях бяха дори изцяло приватизирани търговски дружества, обявени за стратегически по времето на държавно-командната икономика. Прегледът показва, че през периода 1994 - 1997 г. списъкът на тези обекти даже набъбва, а едва ли има причини да се вярва, че към ден днешен е намалял. Като припомним, че през 2004 г. Министерството на финансите получи номер на секретно деловодство (регистратура), няколко дни след изявлението си, че договорът с "Краун ейджънтс" е (повторно) класифициран, така че да се подплати това действие с изискуемата законност, лесно можем да се досетим за възможността да се създава държавна тайна с цел неотчитане пред обществото. През 2003-2004 г. и "Програма достъп до информация", и Държавната комисия за сигурност на информацията отбелязаха тенденция към "надкласифициране" на документи, т.е. засекретяването им без основание.


Информационните функции


Функциите на НАС са относително широко дефинирани в проектозакона и напомнят за кръга на компетентност на Федералното бюро за разследване в САЩ. Ако там необходимостта е от разграничаване на функциите на федералната служба като отговорна за по-значителните престъпления от тези на щатските полиции, то у нас не се разбира за каква нужда става въпрос. Според проектозакона към момента на внасянето му агенцията няма разследващи правомощия и това е съществена разлика с ФБР. Изглежда, че нейната основна функция ще бъде да предоставя равен обем информация на премиера, президента и председателя на Народното събрание. Не е съвсем ясно доколко чл.6, ал.3 от проекта е в съответствие със Закона за защита на личните данни, според който министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове на НАС по ред, определен с инструкция. Законът изисква да са налице съответни гаранции, при което прекият достъп до цели фондове с лични данни би бил проблем. Той посочва, че за всяко обработване на данни (достъпът е също обработване) трябва да е предварително определена целта.


От проекта за агенцията остава впечатлението, че целта е да се обединят в едно институциите, които се занимават със събиране на информация (НСС, Военното контраразузнаване и Агенцията за финансово разузнаване), и събраната информация да се докладва на повече отговорни институции - министър-председателя, президента и председателя на парламента. Ако сега е налице лоша координация, това е разбираемо. Но събирането на голям обем информация за гражданите може да се окаже проблем в една демокрация. Да не говорим за неясната връзка между националната сигурност и, да речем, "незаконните миграционни процеси", които са включени в работата на НАС. А колкото до потребността от докладване и пред обществото за свършената работа през даден период и по въпроси, предизвикали висок обществен интерес,


засега този аспект остава незасегнат в проекта.


*Авторът е ръководител на правния екип


на фондация "Програма достъп до информация"


** Това се установи по делото на журналистката Зоя Димитрова от в. "Политика" срещу отказ на главния секретар на президента.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Бау
    *****
    Любопитно

    Един обширен анализ на ситуацията , обаче Авторе много си далече от истината! А тя както се казва е някъде там , но не и в тоя материал!! Браво на преписвачите!!!!

  2. 2 Профил на ФСБ
    *****
    Неутрално

    много хубава служба за сигурнуст.за държавна сигурност

  3. 3 Профил на Сам
    *****
    Любопитно
  4. 4 Профил на Сам
    *****
    Любопитно

    Мога ли да работя в НСС?

  5. 5 Профил на ГЕСТАПО!
    *****
    Неутрално

    Тия тука не са наясно!

  6. 6 Профил на Мислещ
    *****
    Неутрално

    ИЛИ МЪРТВОРОДЕНО, ИЛИ НАВА МАША В РЪЦЕТЕ НА НЕКАДЪРНОТО И БЕЗПОМОЩНО ПРАВИТЕЛСТВО





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK