Държавна секта вика "Дръжте сектите!"

На фона на политическо-държавния разпад борбата със сектите е възможно най-жалкият опит за възстановяване на общественото доверие. Но община Бургас с милиционерски патос прави всичко възможно да върне комунистическия стандарт на отношение към религията.


На девети април г-жа Ананиева, зам.-кмет, с позволението на кмета и заедно с МВР-Бургас, разпрати писмо в училищата за идеологическа борба срещу "три секти" - Свидетели на Йехова, мормоните и Евангелските петдесятни църкви. От писмото става ясно, че "опасността" е някой "сектант" да изпее евангелска песен и да се събере с други да чете Библията; да покани някого на безплатен урок по английски или да не се съгласи с Баба Марта по богословски причини. Тези и други верски практики представляват заплаха за духовното състояние на подрастващите, според информацията.


Не съм наясно с богословската компетентност или лична вяра на г-жа Ананиева или тези на кмета Николов. Възможно е да се числят към православието, защото яростно защитават тезата, че тъй като то е традиционно за България, всички различни убеждения са достойни за следене от полицията и местната комисия за борба срещу противообществени прояви. Но има ли право държавният служител да използва личните си убеждения, за да се превърне в агитатор-богослов, за сметка на закона и свободата на хората? Съмнително е, дали въобще православната църква е благословила тази акция срещу "сектите".




Вместо да съдейства за търпимостта между вярващите съгласно чл. 37 (1) от конституцията, управата в Бургас създава условия за конфронтация между православни и неправославни християни. "Секта" е термин, натоварен с тонове емоционално съдържание от времето на студената война. Но днес в България има свобода на съвестта и религията. "Секта" няма правно определение и предвид натовареното му значение би трябвало да бъде избягван или поне употребяван много внимателно. Ето защо употребата му от властимащите за очерняне на хора заради вярата им означава само едно - отделяне на властта от закона.


"Секта" е латинска дума, която означава "отделяне от цялото". В този смисъл бургаските местни органи се отделят от "цялото", което се представлява от Европейската конвенция, конституцията и законите, които защитават правата на вярващите от пропагандни посегателства (чл. 9 ЕКПЧ, чл. 5, 13, 37 от конституцията, чл. 4 от Закона срещу дискриминацията). С поведението си, в явно нарушение на конституционните права, общината и МВР-Бургас издигат своята юрисдикция над юрисдикцията на законодателната власт. Така общината се явява политическа секта, облечена в авторитета на местната държавна власт.


Бургаската община и полиция се опитват да внушат на обществото, че се грижат за него и за подрастващите. Как? Не като се справят с мафията и корупцията в собствените си редици, а като създадат мита, че неспазването на Баба Марта и Трифон Зарезан са едва ли не равносилни на заплаха за бъдещето на децата и националната идентичност. Мнозина коментатори отбелязват връзката между поредната криза в държавното управление и поредното раздухване на истерия за "опасните секти". За съжаление, вместо да предостави коректив на този произвол, националната преса охотно откликна на призива за очерняне на "иноверците". Разбира се, освен шокиращата терминология ("проверка на МВР", "зарибяване", "сеанси", "засечени опити", "примамвали", "атаката на сектите" и т.н.) няма никакви доказателства за нещо "по-незаконно" от това, че хората са упражнили правото си на свобода на вярата. Но нима борците срещу "иноверството" се интересуват от детайли, относно законите, които нарушават, или по отношение на емоционалната вреда, която нанасят на хората с различни убеждения? Евангелските пастори са се срещали с кмета. На искането им за публично опровержение и извинение, неговият отговор бил в духа на "'ми не съм чул, не съм разбрал, не съм видял, не си спомням". Трагикомично и несериозно.


Филип Димитров нарече подхода на МВР в този случай "фундаменталистичен" по време на парламентарния контрол миналият петък. Вътрешният министър Михаил Миков обяви, че се разграничава от писмото и че е възникнало недоразумение. Но какво недоразумение може да има при наличието на разработка на местна комисия, полицейско участие, подпис на зам. кмета, и обнародване на разработките в училищата в цял Бургас? Ако това е "недоразумение", то цялата власт е недоразумение. Г-н Миков снизходително настоя също, че този случай "много се драматизирал". Вместо да поднесе извиненията си за противозаконното поведение на своите подчинени.


Държавата е склонна да даде само толкова права на хората, колкото те са склонни да изискват. Има достатъчно правни и обществени механизми, не само в България, за предизвикване на реакция на този очевиден местен произвол. Ако засегнатите не реагират адекватно на това безочливо поведение, казусът ще остане като поредния жалон на българския преход, който продължава да държи европейците в недоумение, а за вярващите хора ще остане горчивото чувство за беззаконие и несправедливост. Освен това, когато стане дума за основни човешки права, пресата следва да търси повече от един източник. Желателно е другият източник да не е МВР, ако става дума за свобода на религията и убежденията.
Виктор Костов, адвокат, докторант по въпросите на свободата на религията


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK