ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Новата война в Кавказ

Европейците позволиха на Русия да изнудва Тбилиси с нестабилност в Осетия

Като че ли западните държави от НАТО не са имали по-поучителна среща от тази в Букурещ от пролетта на 2008 г. Много скъпо излезе реверансът на европейските съюзници към Русия, като не дадоха пътна карта на Грузия за членство в НАТО. На първо място отказът от категоричен сигнал към Грузия остави привкус на сделка "Косово за Южна Осетия" - НАТО надделява за Косово срещу Сърбия, а Тбилиси се оправя сам срещу Русия за Южна Осетия. Въпреки че има огромна разлика между признатото Косово и непризнатата Южна Осетия.


Заради измамна енергийна сигурност или заради смекчаването на опозицията срещу независимостта на Косово европейците дадоха възможност на Русия да изнудва Грузия с нестабилност в Осетия, която да създава дипломатически пречки за ефективното й приемане в НАТО. Русия веднага започна умишлени провокации в Осетия, защото е известно, че юридически много по-трудно се приема държава с активни вътрешни, етнически и гранични конфликти.


По-рано тази година Схефер направи драматични посещения в Грузия, за да даде сигнал на Москва да внимава с близкия си до Запада суверенен съсед, но от тази гледна точка вече беше късно. Със същата цел бяха проведени съвместните учения на грузинската армия с държави - членки на НАТО. Така пактът се сдоби вместо с опорна точка в сърцето на Кавказ и северен плацдарм срещу Иран на фона на засилващите се санкции срещу него с един външен проблематичен съюзник, чиято сигурност става сложна дипломатическа задача.




Ако Грузия беше получила ясен ангажимент и пътна карта за членство, сепаратистките тенденции щяха да бъдат силно сподавени, защото вотът на съюзниците щеше да се изтълкува като силна подкрепа за териториалната цялост на Грузия и официалното правителство. Когато приемаш държава, трябва да си наясно с границите й. По същата причина отцепниците и Русия биха се озовали в състояние на война с целия Запад, а от само себе си се разбира, че те желаят това най-малко от всичко.


Ако тогава НАТО беше притиснал Русия, щеше да предотврати бъдеща намеса във вече активен военен конфликт, каквато сега вече му се налага независимо от това дали дипломатическите или военните елементи ще надделеят. Щеше да се избегне и сложна политическа ситуация, в която съюзниците да се налага да подкрепят държавата, направила първата агресивна крачка.


Условното наклонение за историята е неподходящо. Затова сега Западът, и основно Вашингтон, трябва да даде бърз, силен и недвусмислен сигнал със следните цели по важност: 1) предотвратяване на още по-мащабно ангажиране на Русия във войната; 2) капсулиране на конфликта в рамките на Южна Осетия; 3) масирана подкрепа за териториалната цялост и позицията на Грузия; 4) вземане на стратегическа мирна инициатива, зависима от Запада, а не от Русия, чиито "миротворци" в Осетия вече са напълно компрометирани; 5) настояване пред Съвета за сигурност на ООН да излезе с резолюция за прекратяване на огъня заедно с признаване на териториалната цялост на Грузия.


Осетинските провокации от последните месеци и сегашната ситуация трябва да дадат повод на Запада да се намеси и да оправдае обвързването на Грузия със съюзниците точно заради глада за сигурност в региона. Ако той не се намеси, Русия продължава масирано да "помага" на Осетия и Тбилиси - както вече се очертава - не успее да задържи благоприятен военен резултат, няма да има какво да спре дипломатическото поражение на Грузия, чиято външна форма ще бъде реално и формално отцепване на Осетия, охранявано от руска окупация. Вероятно след това Западът ще бъде принуден да признае фактическото положение.


Грузия умело предизвика западната намеса и с горещия конфликт реши да вземе с лихвите забавеното морално задължение на НАТО за нейното приемане. Моментът не е случаен - в САЩ Буш няма какво да губи от политически рискове, идва нов президент с цял мандат напред; Европа е дясна; Китай е ангажиран с олимпиадата; срещу Иран бяха приети засилени санкции от Европейския съюз; сравнително успешно иракските сили приемат контрола върху страната си от САЩ; вероятно Индия няма да заеме категорична позиция заради Кашмир. Ако Западът иска да има стратегическа роля за мира в Кавказ и влияние върху алтернативни енергийни трасета, трябва да се намеси по начин, който да предотврати унизена и реваншистка Грузия, да даде сигнал, че Кавказ не е "имперска близка чужбина" на Русия и да заяви трайните си интереси към региона.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK