Шансовете на БСП да остане на власт

Шансовете на БСП да остане на власт

© Иван Кутузов



Година преди избори основното е в каква кондиция е партията ти. Може би затова всичко, което се случва в началото на тази политическа есен, се върти около тях. И макар че най-голям е шумът около поредните разделения, последвали опита за единение на десните, основният въпрос остава докога БСП ще загърбва прогнозите за разпад.


Истината е, че от 1990 г. насам всяка есен и всяка пролет около БСП се сгъстяват анализите за предвидим разпад. И, както всеки път, и този - поводът изцяло е роден в нейните среди. По-интересното е, че днес сме пред по-различна конфигурация. Първо, БСП е на власт. Нещо повече, на път е да реализира мечтаното от времето на няколко поредни кампании - да изкара мандата си. Ако приемем обаче само този фактор на оценка, дълбоко ще сгрешим. Защото социалистите определено вече имат друга цел - да представят в предизборната кампания едно успешно завършило управление. Така, второ - основното в оценката какво се случва в БСП трябва да е свързано с постигането или не на "успеха". И трето, не бива да забравяме, че всичко, което се случва оттук насетне в БСП, е подчинено на логиката на конгреса и формирането на листите, т.е. на разпределението на вътрешнопартийната власт.


В условията на еврочленството ни и всичките проблеми на усвояването на фондовете




решаваща е оценката на Брюксел.


Първият рунд беше спечелен от европейската десница. Това стимулира и действията на българските десни. Възвръщането на позициите започна в обратната последователност - БСП насочи основния ресурс към спечелване на вътрешната битка с опозицията. А организираната серия от действия за спечелване на позиции в европейските институции се оглавиха от ново лице. Ходът с персоналното разпределение на борбата за успех засега, а и в предвидимото бъдеще до изборите дава резултат. Но за истинския му ефект ще отсъдим в края на тази година. А резултатът, който ще окаже върху изборите, ще стане ясен през пролетта. Със сигурност можем да твърдим, че Плугчиева носи сериозни дивиденти на правителството и основно на БСП. Едно е ясно. Докато евродесницата се бърка в ходовете на българската десница, при това с доста съмнителен резултат, евролевицата единствено ще подкрепя БСП и правителството - факт, лишаващ социалистите от възможност да се оправдаят за изборните резултати. Но и гарантиращ им укрепнали позиции при добро представяне на изборите.


Предизвикателствата и проблемите на БСП остават изцяло в ситуацията на България и на влиянието на националните фактори. Това е нова ситуация, в която "прехвърлянето на авторитет" е съзнателно елиминиран фактор на въздействие. От останалите, нека започнем с най-ясния - опозицията. Както винаги, всяко тяхно недомислено действие работи в полза на обединението на БСП.


По-интересно е как се развиват нещата вътре в средите на социалистите. Два са публичните фактори на власт при тях - президентът и министър-председателят. И независимо от това дали има или не съзнателно действие от страна на институциите и личностите, факт е, че всеки от тях има своите привърженици. Независимо от това, че публичен скандал не се получава, нито може да се очаква публичен разрив, всеки симпатизант и привърженик на социалистите има своя "герой". Пристрастията за пореден път се нажежиха след атаката на президента към партии и институции. Ако трябва да се направи оценка, тя по-скоро засяга имиджа и действията на самия президент, отколкото позициите и властта на премиера. Нека го кажем така -


президентът търси своето "място под слънцето"


мястото на БСП и нейния лидер е ясно. И колкото повече се приближаваме към изборите, толкова повече президентът ще остава дистанциран и самодистанциращ се от битката между партиите. Но като знаков лидер на БСП всяко предизвикващо одобрение действие на Първанов ще повишава доверието и резултата на БСП. Подозренията тук са насочени по-скоро към възможните скрити действия на неговото лоби - става дума за влияние върху решенията на конгреса на партията и за формиране на депутатските листи. Сигурното е, че хората на президента в БСП ще продължат да имат своето място. Вътрешнопартийните драми ще се разразят по-скоро около личности, които се смятат за единствено изконни представители на тази партия в парламента. И втората посока на партиен съспенс, която е свързана с връщането в партийните редици на Овчаров и Петков, ще протече като новото разпределение на партийната власт.


Така очертаната картина подсказва доста напрегнати моменти и дори засилващи се противоречия в БСП. Факт, който едва ли ще бъде доведен до сериозен публичен скандал. Първата важна битка е за структурите и тя ще се проведе далеч преди конгреса, който - както винаги - ще е просто инструментален акт, закрепващ постигнатото. От нея ще зависи как ще бъдат формирани листите и какъв ще е съставът на "новия" политически елит на социалистите. Ехото от тътена на тази битка се долавя в момента, но при БСП тя, както винаги, и сега няма да придобие публичен характер. Е, има някои изключения като мрънкането на Иво Атанасов за топлото му място в Кюстендил, но те само доказват правилото.


Новият залог - постигане на втори мандат във властта - структурира по нов начин и поведението на всички фактори във и извън БСП. За първи път тази партия не действа в ситуация на изолация и на старт от ъгъла. Затова основното предизвикателство не е "за кого ще има място" или "кой ще се жертва". Основният проблем е има ли достатъчно качествени хора - въпрос, на който БСП и сега не може да даде положителен отговор. Така нито вътрешнопартийните страсти, нито междуинституционалните искри, а липсата на сериозни свежи попълнения ще окаже реален негативен ефект. Слабата депутатска група, която съвсем лъсна след изтеглянето в изпълнителната власт на основните кадри, ще предизвика очакван ефект на доминото. И понеже БСП е партия, която няма навика драстично да променя депутатския си състав, присъствието на толкова слаб материал, формиран от системното попадане в листите на хора не за тази работа, ще е основният проблем на социалистите в бъдещите избори.


Първата стъпка от войната за позиции, разразила се като безпрецедентен социологически скандал, приключва -


ГЕРБ е върнат в изходната точка


да доказва, че парламентарното му мнозинство не е детска мечта. Втората стъпка е стопляне на отношенията с евроинституциите. И ако се съди от серия срещи и посещения - и тя ще е с позитивен резултат за правителството. Следват протестите, на които извадиха "зъбите" с прибързаното им политизиране от опозицията и... от януари започва неприкритата предизборна битка. В която БСП най-вероятно ще влезе от позиции далеч от негативните, които имаше през май. Ако дотогава не се заформи поредният скандал около поредния неуспешен министър. Както се казва - личността не прави политиката, но... политиката се прави от личности. А те в политиката са кът. Този недоимък ще е сериозният проблем на всички партии в предстоящата кампания. Но за БСП това е решаващо, защото оценката на избирателите за всяко управление винаги е оценка на действията на конкретни политици, с конкретна власт и имена.


Авторът е преподавател по политология в СУ "Св. Климент Охридски"


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK