Балът на кукловода, пирът на посредниците

Балът на кукловода, пирът на посредниците

© Иван Кутузов



Смразяващите заглавия на новините за газовата криза вече сме ги чели преди три години, макар и в не толкова драматичен контекст. Много е вероятно да ги четем отново след няколко години, ако не се разбие цялата порочна и корумпирана схема на руски енергийни доставки за Европа, съществуваща непоклатимо вече над 17 години.


Играта на посредниците, контролирани от "Газпром" (разбирай по-скоро корпоративната държава Русия ООД) и сенчести олигарси от бившите съветски републики и сателитите на Москва в Източна Европа, се превръща в коледен бал на чудовищата, който сме принудени да очакваме и наблюдаваме със смес от ужас, отвращение и досада. Докато всяка подобна криза се разрешава на парче, а същите фирми и хора остават на непоклатимата от десетилетия преносна мрежа, нищо няма да се промени.


Уж "Газпром" си говори с "Нафтогаз Украины" за някакви огромни дългове, но те са свързани чрез сложна верига от не особено известни имена. Газът влиза в Украйна през посредника "РосУкрЕнерго", в който 50% държи Газпром банк, но тя не е част от "Газпром", а е отделена като частно лице. "РосУкрЕнерго" пък държи 50% от "УкрГазЕнерго" - друга частна посредническа украинска компания, в която останалата половина е на държавната "Нафтогаз Украины". Та въпросната "УкрГазЕнерго" не плащала на полусобственика си "Нафтогаз Украины", т.е. "РосУкрЕнерго", а не украинците дължали парите на Русия. Но нали "РосУкрЕнерго" е наполовина на Газпром банк?... Разбрахте ли нещо? Нищо не сте разбрали и ние също не можем да се оправим с този пъзел от "рос", "укр" и "енерго".




Все едно сме се изгубили в мрачен руски лес и само местните партизани знаят тайните пътеки. Забравете споровете за цени, транзитни такси и търсенето кой точно е виновен. Оставете настрана и превъзбудените взаимни обвинения, чиито патос често е изкуствено раздухван.


Ясно е само, че това е една мътна история с непонятни собственици, тайни бенефициенти и напълно непрозрачни правила и ценообразуване, създавани в изгода и на двете страни. Как да отсъдиш кой е виновен, кой печели и кой губи?


Още нещо - значителна част от газа на "Газпром" е туркменски, договорен преди половин година на рекордно високи цени. Руснаците прекрасно знаят, че сега цените ще падат драстично и бързат да не изгубят пари, но Украйна не бърза по същата причина, а и си има газови запаси за още 2-3 месеца. Знаем, че газът следва цените на петрола с няколкомесечно забавяне, а прогнозите за цялата 2009 г. са нефтът да не надхвърли средно 35 долара за барел, което е пет пъти по-евтино от миналото лято.


Украйна също не е невинното агънце в тази история. Тя не просто държи 80% от руския газов износ към Европа. Тя гълта чудовищно количество суровина - с население от 46 млн. души страната е седмият по големина потребител в света и посредниците нямат интерес това да се промени. Близо седем пъти по-малката като население България, която доказано е енергийно най-неефективната държава в ЕС, изгаря годишно около 3.4 млрд. куб.м газ, докато украинците гълтат по 80 млрд. куб.м, при това на цени от 180 долара, докато Европа плаща почти 500 долара за 1000 куб.м. Енергийният им сектор е поделен между олигархични кланове, а непрекъснатите скандали с техни западни фирми допълнително разкриват участието на руската или украинската мафия в него, което отблъсква всякакви чуждестранни инвеститори.


Театърът на всяка постсъветска газова криза започва с тривиално първо действие - руско обвинение, че украинците крадат, опит за дискредитиране на страната в очите на Европа, след което следват сцените на боричкане за вкарване на нови дъщерни фирми на "Газпром" директно на украинския пазар, малка политическа криза между двата клана във властта в Киев и като епилог - леко разширяване влиянието на проруските партии, съпроводено от драматични рекламни акорди за "Северен" и "Южен поток" като по-сигурни и по-евтини трасета (макар това тепърва да се нуждае от доказване).


Но схемата на сенчестите посредници остава непокътната - от "Итера" и "ЮралТрансГаз" от епохата на президента Леонид Кучма до днешния швейцарски играч "РосУкрЕнерго", който, без да си мръдне пръста и търгувайки със смес от руски и централноазиатски газ, печели на година по 800 млн. долара. В крайна сметка тези пари идват под формата "енергиен данък", плащан от всеки европеец, включително българите, на шепа хора с адрес в швейцарския кантон Цуг, но в действителност работещи за Газпром банк.


По правило посредниците са под контрола на "Газпром", бивши негови представители в Украйна и хора от енергийните върхове в Киев и Москва. Те единствени (може би и дългогодишният руски посланик в Украйна и бивш шеф на "Газпром" Виктор Черномирдин) знаят какво точно и на каква цена се внася и пренася. Те държат в ръцете си не само проруската Партия на регионите на Виктор Янукович, но и настъпват в президентските кръгове на Виктор Юшченко и вероятно са виновни през декември да се провалят опитите за стабилна правителствена коалиция и Юлия Тимошенко да продължи да управлява с парламентарно микромнозинство.


Понеже Европа започва да се уморява от този театър, а и всяко повторение на спектакъла заприличва на фарс, този път режисьорите му отидоха по-далеч от очакваното и подсилиха трагичните краски. Анализатори твърдят, че очевидно Русия отново използва енергетиката като политическо оръжие, но и не подминават, че и определени сили в Украйна имат интерес да я поставят в ролята на виновник и да оставят на властите там далеч по-малко пространство за маневриране.


Дмитрий Рогозин, руски посланик в НАТО, откровено заяви, че основният проблем е прозападният президент Юшченко, който се държал като във водевил и дано си отиде на изборите след година, за да се възцари повече стабилност в Украйна, а значи и да се успокоят европейците за жизнения си стандарт. По думите му Москва изобщо не се притеснява от антируска кампания покрай сегашната криза - привикнахме към това като преходно стихийно бедствие, дело на "хроничните неприятели" на Русия. "Като останат без храна, образно казано, европейците ще признаят, че Русия реално и стабилно им доставя всичко необходимо, ще спрат да си затварят очите пред проевропейските спекулации и безсрамните действия на "оранжевия" политически елит в Киев и ще организират извънредна среща на върха Русия-ЕС, за да се договори дългосрочен план за заобикаляне на подобни подводни камъни."


Интернационализирането на двустранния спор беше и една от основните цели на Москва. Както в Грузия Михаил Саакашвили стои нестабилно след августовската война, така и Юшченко може да бъде разклатен от сегашната криза. Вярно, че Европа се намеси, до дни по станциите за транзит ще бъдат разположени международни наблюдатели, защо пък да не се роди и тристранен консорциум за опериране на тръбите? Така Европа плаща и наблюдава да не се краде, Русия доставя и инкасира...


Но отново нищо не се чува за съдбата на мистериозните посредници.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK