Църква и държава - разделение на думи, взаимно обслужване на дело

Църква и държава - разделение на думи, взаимно обслужване на дело

© Иван Кутузов



Европейският съд по правата на човека в Страсбург не е изправен пред никакъв скандал и не може да се произнася по "каноничността" на който и да било синод, каквито очаквания имаше у нас. Той се произнася по недопустимата намеса на държавата в религиозен спор между две крила на православието. Съдът в решението си би могъл само да напомни на България, че законодателството и правораздаването в сферата на защитената свобода на религията не може да става в условията на цезаропапизъм.


Що е цезаропапизъм? Накратко, римският император Константин превръща през IV век християнската църква от преследвана вяра в официална религия на мощната римска държава, най-вероятно с политическия мотив


единната религия да обедини империята




От гонени лидери на "подземна" организация епископите се превръщат в чиновници на държавата, платени от хазната на императора. В типичен за мощта на империята стил се строят огромни "църкви", тоест "храмове", където се отслужват пищни богослужения. Появява се нова теология: императорът бива възприет като глава на църквата, по-скоро на новото й проявление, което поради силата си бива възприемано като единствена форма на църковност.


Някои заслепени богослови от времето, като Евсевий например, твърдят, че одържавяването на църквата е реализацията на християнската надежда за въдворяване на "Божието царство на земята". В страните с православна и римокатолическа традиция държавността и религията често се възприемат като част от националното "цяло" под въздействие на цезаропапистката доктрина и до днес.


По-късно, когато източната Римска империя е разрушена, Москва поема през XV век "ангажимента" да продължи имперските духовно-държавнически традиции и става Третият Рим. Това е доктрината, която застава и в основата на руския държавно-националистичен месианизъм и империализъм (Третият Рим, англ., www.answers.com/topic/third-rome). Ако недоразуменията между духовници и държавници във Византия са били белязани с интриги, но и с неизменната дипломатичност при решаване на проблемите, в Русия жестокостта често е била метод в решаването на църковно-държавния проблем.


Парадоксално, но има и болшевишки модел на "симфония" между църква и държава, практикуван през 20-те и 30-те години в Русия: с изолация и натиск, вероятно и с физически мъчения, патриарх Тихон смекчава твърдата си позиция срещу "народната власт". Наследникът му, патриарх Сергий, стремейки се да избегне терора над цялото духовенство, подписва декларация на лоялност на църквата към съветската власт. Дори заявява на пресконференция пред западни журналисти, че в СССР има пълна свобода на вярата, докато болшевишките тайни служби разстрелват и заточават десетки хиляди свещенослужители. Впоследствие привържениците на Сергий оправдават лъжите му, като ги наричат мъченичество.


"Симфония" на терора и компромиса...


Паралел с българския модел от комунистическите и посткомунистическите години не е належащ, но би бил полезен.


Всъщност новозаветното християнство няма почти нищо общо с организираната от държавата религия. Няма никакви индикации, че Христос е търсел политическа власт. Дори напротив, в Евангелието от Йоан, глава 6, е записан опитът на негови почитатели да го направят цар поради демонстрираните лидерски качества, ораторски способности и извършеното от него добро - изцеления, чудеса и знамения. Сам Божият Син обаче настоява, и то в часа на своето страдание преди екзекуцията на кръста пред Пилат, че Неговото царство не е от този свят.


Ако би било, неговите ученици биха вдигнали въоръжен бунт, за да го освободят. Още повече че въведеното от римската имперска показност "храмово поклонение", тоест изграждането на пищни "храмове", от типа на катедралата "Св. Александър Невски", нямат никакво богословско значение, освен да утвърдят държавната религия. Приоритет на тази държавна религия не е да доведе хората до Христос и до Бога, а да помогне за политическо единение на нацията под единно лидерство със силата на духовното въздействие на вярата.


Не е случайно, че комунистическата идеология намира толкова благодатна почва за единението на партия и държава в условията на православно-държавното наследство. Теорията за неподлежащата на съмнение, предполагаема хармония между църква и държава се оказва


добра основа за налагане на тоталитарния модел на атеистичната идеология


Ето защо с развитието на демокрацията и свободните общества става наложително да бъде въведена клауза за отделяне на църквата от държавата. Макар различните политически системи да влагат различно мислене в тази клауза на разделение, можем да обобщим смисъла й като "избягване на двойната съблазън". Разделянето на църква от държава е нужно


- първо, за да бъде предпазена църквата от съблазънта да налага Божието царство със силовите методи на държавата


- и второ, за да бъде предпазена държавата от съблазънта да надскочи земното си задължение да въвежда ред в хаоса и да облече себе си в трансцедентните категории на непогрешимост и божественост.


Българската конституция отразява това нужно разделение в чл. 13, ал. 2: "Религиозните институции са отделени от държавата." Интересно обаче защо на практика държавата не е отделена от "религиозните институции"? Един възможен отговор е: поради продължаващия да съществува цезаропапистки, който всъщност е атеистичен, модел на мислене и практикуване на отношенията религия - държава: религията - в услуга на държавата и партийната политика.


Доказателство за неприлагането на принципа за разделение на държава и църква е именно спорният казус, който стигна до Европейския съд. Казус, при който държавата безцеремонно се намеси в спора на православните клирици през 2004 г.: първо със закон за религията през 2003 г., а после с полицейски действия, основани на този закон. Тази намеса произтича именно от изкривената православна теза за "симфония" между църква и държава в България. Но е изцяло незаконна намеса от гледна точка на конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и принципите на демократичното свободно общество, в което се зачита свободата на съвестта и вярата.


И за това беззаконие ще плащат всички данъкоплатци независимо от религиозната си принадлежност. Защото държавната администрация се занимава с богословие и църковни спорове, вместо да осигурява ред, мир и сигурност на гражданите си.


*Виктор Костов е адвокат и богослов, защитил докторска дисертация по въпросите на свободата на религията и отношенията църква - държава в посткомунистически условия във Fuller Theological Seminary, САЩ. В интернет: www.svobodazavseki.com


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK