Как правителството да защити страната срещу кризата

В последната половин година популистките изказвания от страна на коалиционните партньори, опозицията, професионални и други заинтересувани групи са доста повече от когато и да било през последното десетилетие. Очаквано повечето от изказванията са свързани с обосноваването на едно или друго решение, което би намерило изход на зараждащите се икономически проблеми.


Като цяло преобладават идеите за засилване на държавната намеса в икономиката - и заради факта, че голяма част от тези идеи идват от правителството. Предвидените мерки са, общо взето, следните: по-големи бюджетни разходи за инфраструктура, енергийни проекти, бизнес паркове, 500 млн. лв. за Българската банка за развитие с цел разхлабване на кредитирането, някои социални разходи, "инвестиции" в здравеопазването и образованието и, разбира се, субсидии за земеделието. Мерките, както и редицата пожелания, свързани с тях, много успешно са описани (в характерен български държавнически стил) в т.нар. план "Станишев".


Общото е, че чрез повече държавни разходи се цели стимулиране на икономиката. Доколкото в България заради наличието на валутен борд не е възможно провеждането на монетарната политика, фискалната политика е и единственият инструмент, който може да бъде използван. Това обаче е, когато изборът се сведе единствено до избора на парична и/или фискална политика - двата мегаинструмента, които преобладаващо се използват от управляващите политици и икономисти.




Какво се случва при свръхактивна фискална политика


(политика, при която разходите изкуствено се завишават с цел стимулиране на икономиката).


Благосъстоянието се повишава, но по изкуствен път (можем да го наречем отчетно благосъстояние), за кратък период и единствено с жертвата на бъдещо благосъстояние, като последното е по-голямо от изкуствено създаденото. Например чрез по-високите бюджетни разходи (по-високи данъци или харчене на резерва) за една година държавата може да построи редица обекти в някоя част на страната, което би довело до ръст на брутния продукт, на заетостта и като цяло би следвало, че икономиката се развива по-бързо. Отчетно това би било така, но за сметка на по-малкото средства у хората (или жертване на сигурността, ако средствата са от резерва), съответно по-ограниченото потребление, както и по-малкото частни спестявания и средства, които фирмите могат да заемат и инвестират.


На второ място - по-малкото средства, които могат да се отделят като спестявания, означават по-малко и по-скъп заемен ресурс за фирмите, които все още разполагат с пазар и желаят да инвестират. Тъй като инвестициите на компаниите също са компонента на брутния продукт, вследствие на тяхното намаляване той отново спада. В крайна сметка дори държавата за един период да увеличи чрез активна фискална политика размера на "благосъстоянието", най-късно в следващия период трябва да се очаква спад, дори още по-голям. Най-простото и всеизвестно доказателство за това е фактът, че правителствата (по-разумните) прибягват до по-активна фискална политика, когато има криза и се чувстват задължени да направят нещо. Ако тези мерки бяха панацея и наистина реално подпомагаха икономиката, те щяха да се прилагат постоянно.


Какви са другите възможности


Много малко внимание се обръща на други възможни подходи за стимулиране на икономиката, доказали в практиката, че имат най-голям ефект и трайно действие. Тези мерки могат да бъдат наречени подобряване на бизнес средата.


Най-простото обяснение за потенциала на тази група се крие в това, че за да се развива една икономика, фирмите и хората в нея трябва да могат да създават все повече и повече блага (все повече и повече стоки и услуги). Най-кратко това са следните мерки: премахване на ненужните от икономическа гледна точка регулаторни режими и опростяване на процедурите по всичките останали, премахване на административно определяните цени с изключение само на онези сектори, за които според световната практика е характерно наличието на т.нар. естествени монополи, отмяна на всички делегирани от държавата регулаторни правомощия на браншовите организации (това трябва да са доброволни сдружения, които защитават общите си интереси, а не ги налагат!), намаление на данъчно-осигурителната тежест, електронно правителство и задължение за вътрешноадминистративна обмяна на информация между всички централни държавни, териториални и общински структури по отношение на бизнеса и гражданите и др.


Една допълнителна възможност, разбира се, представлява и правилното усвояване на средствата по оперативните програми на ЕС, които в известна степен могат да компенсират спада в притока на чуждестранните инвестиции. Това са над 4 млрд. лв. само до края на 2009 г., но най-вероятно процентът от тях, който реално ще получим, ще бъде много нисък (поради известни на всички причини).


Авторът е от Института за пазарна икономика


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Zlatarova
    Zlatarova
    Рейтинг: Неутрално

    Точен анализ за онези,които управляват народ и държава !Що е икономика знае ли се от всички? Що е собственост?Що е възможност за производство , разпределение и потребление? На какво се крепи здравеопазване и образование? и т.н.Възможни ли са компетентност и знания в администрация(изпълнителнта власт) и Съд и Прокуратура? Разходите по т.н.ОПАК ОПРАВДАНИ ЛИ СА ,АКО ИЗОБЩО НЕ СЕ ПРИЛАГАТ ЗАКОНИ(ИЛИ НЕ СЕ ПРОЧИТАТ)? Много въпроси стоят пред всички ...Отговори няма да има...

    Sivrieva-Zlatarova
  2. 2 Профил на Dimitar
    *****
    Неутрално

    Напълно съм съгласен, че алтернативите парична/бюджетна политика не са изчерпателни. В България имаме сериозни проблеми (корупция, почти липса на правосъдие...), които не са чисто икономически, но се отразяват с пълна сила и върху икономическите процеси. Едно "наливане" на бюджетни пари в олигархични джобове без да се държи сметка за ефективност и ефикасност (както е в България) е не фискална, а криминална политика и няма да доведе до нищо добро в дългосрочен план (като се имат предвид не само икономическите ефекти, но и ефектите върху морала, образованието, екологията и т.н.).
    Едновременно с това не може да се отрече очевидното от последната финансова криза, че твъде големия либерализъм води до корпоративни измами и залитания (примерно отдаване на по-голямо внимание върху непроизводствените сектори с големи възможности за бърза печалба; обвързаване на политика, бизнес и медии и т.н.). В крайна сметка цената на съчетанието "глупост и алчност" се плаща отново от редовите данъкоплатци, а ползите са за олигарсите.
    Усилията могат да се насочат към:
    Осигуряване на максимална прозрачност на административните процеси и разширяване на възможностите за обществен контрол.
    Оптимизиране на бюджетните разходи, като средствата от сектори, които са силно податливи на различни злоупотреби и/или са "на сянка" без реципрочна полза спрямо разходите (субсидии, отбрана и сигурност, различни "синекурни службици"...) да се минимизират доколкото е възможно. Акцента да бъде поставен върху образованието, иновациите, екологията ...
    Обществен контрол (в никакъв случай не цензура) върху медиите и ограничаване на възможностите за влияние от бизнес и политически кръгове.
    Що се отнася за европейските фондове, те не се изчерпват само с т.нар. оперативни програми (финансирани по СКФ), а също и фодове за земеделие и рибарство, инструмент Шенген, остатъците от предприсъединителните и някои специфични. Там няма оправия! Поне не с тези хора, които ги управляват ...

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK