Едно необмислено изказване на софийския кмет пред българи в Чикаго ни напомни напоследък за неувяхващато очарование на темата "Македония". По някакъв неведом път то съвпадна и с полемика, развихрила във в. "Култура" заради книгата "Македония на кръстопът" с автори Антонина Желязкова, Петър-Емил Митев и Горан Стойковски. Не се въздържах да си припомня с иронична усмивка думите на Гоце (Делчев, а не о.з. специалиста по национална история), че разбира света като "поле за културно съревнование между народите". За зла участ по страниците на вестника ред именити интелектуалци се съревноваваха кой да разгроми по-безпощадно "младия изследовател" Чавдар Маринов, осмелил се да изкаже "некои съображения" спрямо понятията, методите и заключенията на спешната антропологична мисия оттатък Осогово. Лошо няма - в сблъсъка на гледни точки се ражда познанието. Само позицията на рефера в спора да не напомняше едно друго време. Маринов бе публично призован не от някой друг, а от самата редакция, да "осъзнае грешките си" и да се вслуша в мъдрите слова на авторитетите.
Щом дори и стожерът на интелектуалния дебат говори за грешки и съответно правилни възгледи, то какви са съвременните български отговори на вездесъщия македонски въпрос? Според авторите на книгата "опитите на международната общност, на европейските институции да насърчават мултиетническа Македония са безпочвено измамни и ще се провалят". На България не й остава нищо друго освен "подкрепа на хората, които се афишират като българи - финансово, юридически, културно". За останалите македонци: "политика на зелени карти, свободни възможности за участие на трудовия пазар, на безвизов режим и всякакви улеснения за образование в българските университети и гимназии." С други думи, България няма да превзема отвътре, а ще използва привлекателността си; ще действа "со симпатия", както казваше героят на Руси Чанев в "Мера според мера".
Как обаче се печелят симпатии според нашите македонолози? Бойко Василев иронизира скептичните коментари на Маринов с народната мъдрост "много чело, много знае", но българското говорене относно комшиите по-скоро напомня за "присмял се хърбел на щърбел". Не става дума само за твърденията, че държавността в Македония я няма, идещи от родината на Братя Галеви и на онова митично чедо на Пиринския край Коце Маца. Преди да атакуваме националистическите забежки на властите в Скопие - и то от страна на сочената за пробългарска ВМРО-ДПМНЕ начело с Никола Груевски, някогашен служител на банка, собственост на Мултигруп - нека се замислим колко критични сме ние към домораслите ни идеологеми.
Къде например е сериозното осмисляне на появата и развитието на македонска национална идентичност през XX век? Единственото, което ни е поднесла нашенската наука и медии, е тезата за сръбския заговор срещу българщината. Македонизмът прочее е нещо изкуствено, а в най-добрия случай - полуфабрикат с изтекъл срок на годност. Маринов е напълно прав, че когато подобни клишета присъстват не само в книгите на Божидар Димитров или на вълните на СКАТ, но и в разсъжденията на божем либералноориентирани антрополози и социолози, е налице сериозен проблем.
Напредъкът в отношенията между София и Скопие минава през по-нататъшния диалог за миналото - както споделеното, така и несподеленото. За да ни разберат, е нужно и ние да разберем. За целта не е лошо да прочетем внимателно какво точно пишат - и за какво спорят - "историчарите", а и публицистите край Вардара. Ако се зачетем, ще видим например, че българският и македонският канон поразително си приличат и дори заимстват един от друг. Примери колкото щеш: от постановките на скопския Институт за национална история за етногенезиса на македонските славяни през Средновековието до интерпретацията на османския период. Нещо повече, идеята за македонците като отделен южнославянски народ, макар и реализирана в рамките на Титова Югославия, се култивира през 20-те и 30-те години на XX век не другаде, а в София. Нека си спомним къде "македонскиот Фауст" Венко Марковски публикуваше стихосбирки на говор от Велешко.
Само честният и открит дебат, необремен от йерархизирано мислене с дъх на нафталин (млад учен!), ще ни избави от неуместната поза на Big Brother в междусъседските връзки. Българските елити ще спечелят на своя страна днешните фенове на Александър и Филип само след като погледнат самите себе си и своите необорими истини в македонското огледало. Иначе ни чака още македонски батак.
Д-р Димитър Бечев е изследовател в Центъра за европейски изследвания на Оксфордския университет. Автор на Historical Dictionary of the Republic of Macedonia (Lanham MA: Scarecrow Press/Rowman and Littlefield, 2009).
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
