Висшата атестационна комисия: Възможна ли е деполитизация?

В последните две години в Министерството на образованието и науката / МОН / бяха депозирани много проекти за нов Закон за научните степени и звания /ЗНСЗ/, в това число и предоставен от Движението за развитие и защита на науката и висшето образование /ДРЗНВО/. Всички те съдържат значителни противоречия по основни въпроси, свързани с атестирането на учени. Без тяхното решаване МОН не би могло да предложи успешен законопроект. По тези причини предлагаме преди съставянето на окончателния вариант на проектозакона, то да организира три отделни научни форума. На тях да бъдат обсъдени трите основополагащи за бъдещия закон въпроси, по които в научната общност съществуват принципни различия, а именно:


- Въпросът за деполитизация на бъдещия атестационен орган чрез отделянето му от изпълнителната власт;


- Привеждане на класификацията на научните звания в съответствие с изискванията за по-добра комуникативност с учените на страните от ЕС;




- Структура и функция на бъдещата атестационна институция с оглед нейната ефективност и качество на атестационния процес. Едва тогава ще може да бъде изяснена философията върху която ще бъдат детай-лизирани разпоредбите на бъдещият нов ЗНСЗ.


Подхождайки към първия от тях, е видно, че един от най-съществените недостатъци на сега действащата Висша атестационна комисия /ВАК/ е нейният политизиран характер. Той произтича от сега действащия закон, според който комисията е част от изпълнителната власт, с всички негативи, произтичащи от това при присъждане на научни степени и звания на учени. Тя не се избира, както повелява най-важният демократичен принцип на "изборност", а се назначава с постановление на МС, тоест на правителство, дошло на власт в резултат на изборна победа на една или друга партия. Съгласно закона ВАК е длъжна да провежда неговата политика в атестационния процес, която, както знаем, не винаги е еднозначна. (Например наредбата по време на първото демократично прави-телство, забраняваща на учени, които са били на отговорна партийна работа в БКП, да бъдат избирани за членове на органи на ВАК и отмяната й веднага след падане на също-то.) Назначеният от Министерския съвет състав на ВАК от учени, членове или симпатизанти на победилата в изборите партия не дава гаранции, че в него ще влязат най-подходящите за целта учени.Това важи и за научните комисии, и за първичните органи на ВАК, чиито ръководства се утвърждават от нея.


От друга страна, както знаем от практиката на ВАК, някои членове и симпатизанти на управляващата партия, включително и депутати /според влиятелен наш ежедневник/ си позволяват да манипулират атестационния процес. За целта най-често се използва зало-женият в сегашния ЗНСЗ хетерогенен характер на постоянните научни комисии на ВАК, формирани от учени с различни научни специалности. Така се създават законови пред-поставки и условия за субективизъм в атестирането на учени и възможности за корупционни практики при присъждане на научни степени и звания.


Решителното ограничаване на подобни явления в дейността на ВАК, нанасящи вреди на научния потенциал, налагат деполитизацияна самата атестираща институция. В нашата концепция и проектозакон за нов ЗНСЗ този въпрос е свързан с нейното безусловно отделяне от изпълнителната власт и създаване на Национа-лен съвет за атестиране на учени / НСАУ /. За разлика от ВАК, той е независим от изпълнителната власт орган, който се избира от Държавно-обществен форум на учените в България /ДОФУБ/. Форумът и подобни на него органи представляват една своеобразна симбиоза, при която държавните регулаторни функции се обединяват с коригиращите функции на гражданското общество за решаване на важни за него задачи, изискващи висока степен на обективност и прозрачност. Успешни прояви на такива формирования виждаме в други сфери на обществено-икономическя живот на страната.


Дейността на ДОФУБ ще се регламентира от бъдещият ЗНСЗ и ще се определя от съответен устройствен правилник. Тук само маркираме някои негови основни характеристики според нашия проект: Общият числен състав на ДОФУБ се формира от два компонента - държавен и обществен. В първият се включват членовете на сега съществуващия Съвет на ректорите при МОН заедно с представител на самото министер-ство. Вторият му компонент се образува на базата на пропорционалния принцип от изтъкнати учени, избирани и делегирани от БАН, Националния аграрен център, представители на СУ "Св.Климент Охридски" /неучастващи в Съвета на ректорите/, а така също учени, представители на неправителствени организации като Съюза на учените в България, организации на гражданското научно общество и на Независимите синдикати на учените в България. Численият състав на ДОФУБ се предвижда да е около 100-120 членове, с мандат от 4 години. Така сформираният форум избира свой председател, заместник-председател и секретар.


Освен правото на ДОФУБ да избира членовете на бъдещия Национален съвет за атестиране на учените (НСАУ), той единствено може да променя неговия състав, в случаите когато по една или друга причина това се налага.От своя страна атестиращият орган се отчита пред него за своята дейност ежегодно в края на месец юни. В останалото време ДОФУБ може да развива и други обществено полезни инициативи. Например на всяка една или две години да свиква Национален форум на учените в България, на който да се обсъждат състоянието и перспективите за развитие на науката в страната.Такъв бе организиран през 2005 г. На него бе направено предложение такива форуми да се свикват ежегодно.


С избирането на НСАУ за първи път у нас ще се реализира възможността за деполитизиране на атестационната институция чрез нейното отделяне от изпълнителната власт и превръщането й в независим орган. Така ще се гарантира по-голяма обективност както при изграждане на неговите структури, така и при тяхното функциониране, при присъж-дане на научни степени и звания. Това от своя страна ще ограничи в максимална степен случаите на субективизъм и корупционни практики при провеждане на научни конкурси, атестационният процес ще стане по-качествен, а самата институция - по-ефективна и авторитетна в сравнение с дейността на досегашната ВАК. Несериозни са някои подмятания, че щом държавата ще финансира дейността на НСАУ, както и на сегашната ВАК, това автоматически ги прави зависими от нея. Ние знаем, на базата на българския и чуждестранния опит, че държавата създава и издържа определени свои органи, от чиято висока степен на обективност тя е заинтересована.


Идеята за деполитизация на бъдещата атестационна институция, която сме поставяли в масмедиите, както и на научни конференции в БАН, не е била оспорвана и не сме чували сериозни възражения срещу нея. Напротив, в съвместната декларация, публикувана на 26.03.2005 г, научната общественост в лицето но БАН, СУ "Св.Климент Охридски", Съюза на учените в България, ДРЗНВО и ФУНИСД я подкрепя. Нещо повече, в нея изрично е посочено изискването новата атестационна институция да бъде надправителствен, дър-жавно-обществен орган.
От страна на някои учени има подценяване на въпроса за деполитизация на атестиращия орган. Вероятно съществуват и среди, които не биха искали да се разделят с възможността да влияят, в някои случаи, върху решенията на атестиращия орган.
Изхождайки от горните съображения обаче е видно, че никой проект за нов ЗНСЗ не може да бъде успешен, ако не реши въпроса за деполитизация на атестиращия орган.Тази цел е реално постижима и може да бъде регламентирана в бъдещия нов ЗНСЗ, стига да има политическа воля от страна на законодателите в Народното събрание. Ако това стане, ще бъде наистина голямо завоевание за развитието на научния потенциал и на науката в нашата страна.

*Авторът е член на Движение за развитие и защита на науката и висшето образование


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK